Определение № 666 от 28.02.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 666 гр. София, 28.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002901998 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, против решение № 147/20.05.2024 г. по в.т.д. № 148/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, потвърждаващо решение № 528/07.12.2023 г. по т.д. № 258/2023 г. на ОС – Варна. С първоинстанционното решение на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 497 КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят е осъден да заплати на М. С.

С., действаща лично и със съгласието на майка си А. Н., и на Д. С. С., чрез нейната майка и законен представител А. Н., сумата от по 130 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техния баща С. М.

С., настъпила вследствие на ПТП на 05.12.2020 г., виновно причинено от водача на МПС с рег. № В0255ВХ - Мартина Свиленова Иванова, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023 г., до окончателното й изплащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК. Като спорни се релевират въпросите относно определяне размера на обезвредата за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД и приложението на обективните критерии за това.

Атакува се и преценката на въззивния съд на доказателствата по делото, стигнал до извод за липса на принос от страна на пострадалия за настъпване на ПТП, както и за реализиране механизма на телесни увреждания, довели до леталния изход. Изтъква се, че приетият размер на обезщетението за неимуществени вреди от по 200 000 лева за всяко дете е завишен и не съответства на обстоятелствата по делото, тъй като родителите на двете момичета са били разведени от 2019 г. - година преди деликта, и са живеели разделно, в различни държави. Грижата за децата е поета изцяло от майката, 1 като няма данни за такова поведение от страна на бащата, вкл. за осигуряване на договорената в решението за прекратяване на брака издръжка от по 140 лева за всяко едно дете. Счита се, че това доказва липса на финансовата подкрепа и осигуряване участие на родител в израстването на децата от брака, независимо от изложеното от неговата майка като свидетел по делото пред съда. Сочи се, че тази раздяла, колкото и да е опосредствана от сърдечни срещи между момичетата и техния баща, не осигурява и не замества реалната потребност на децата от близост, от която са лишени още приживе. Според касатора, предвид разликата във възрастта - 11 г. (М.) и 4 г. (Д.) към дата на събитието, характера и начина на възприемане на факти и събития от страна на двете момичета, не следва да се прилагат едни и същи критерии при определяне размера на неимуществените вреди спрямо всяка една от тях.

Поддържа се, че апелативният съд неправилно е ценил доказателствата, подкрепящи възражението на застрахователя за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, и е игнорирал аргументите им в тази насока. Механизмът на получаване на телесните увреждания от пострадалия е показателен за установяването на съпричиняване, с оглед констатациите на експертите в САТЕ, че МПС необосновано се е отклонило първоначално в посока към тротоара, впоследствие в обратна посока, както и с оглед показанията на виновния водач, че е имало вмешателство от страна на пътника, пътуващ на предна дясна седалка, в управлението на автомобила, който след размяната на остри реплики е дръпнал рязко волана наляво, към тротоара, за да слезе от МПС. Акцентира се, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на пътника и вредоносния резултат, който е имал и възможност за осъществяване на горепосоченото действие, доколкото е бил без поставен предпазен колан.

Искането за допуск на касационна проверка на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1 . “Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?”.

2 . “Следва ли съдът да следи, при определяне на размера на застрахователното обезщетение за баланса между факти и адекватност на репарирането им чрез застрахователното обезщетение?”.

3 . “Съдът следва ли да търси и прилага съотносимостта между възможностите приживе и за в бъдеще на пострадалия/те, да осигури финансово размера на определеното застрахователно обезщетение на увредените лица и да съобрази същото по размер с личността на това пострадало лице?”.

4. “Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт, всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени точно значението им за размера на обезщетението?”.

5. “В същия контекст, длъжен ли е да посочи всички факти, относими критерии, да ги съпостави с фактите по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за определяне квотата на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат?”.

По първите пет въпроса се твърди, че въззивното решение е постановено 2 в отклонение от формираната практика на касацията, намерила израз в решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т.о., решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение от 09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС. Релевира се, че въззивната инстанция е постановила съдебния акт в разрез с т. II на ППВС № 4/1968 г., като изложените доводи сочат на относимост към четвъртото питане.

6 . “Длъжен ли е съдът да търси “точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий и без достатъчно доказателства?”.

7. “Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?”.

8. “Определянето на квота за принос, несъответстваща на действително високия такъв от страна на пострадалия, представлява ли нарушаване принципа за справедливост и адекватност?”.

9. “При определяне на размер на застрахователното обезщетение, съдът следва ли да отчита възможността делинквента да обезвреди увредените лица?”.

10. “При определяне на размер на застрахователното обезщетение, съдът следва ли да търси съответност на осигуряваните приживе средства и възможността пострадалото лице да осигури за в бъдеще грижи в размер същата сума (определеното от съда обезщетение), за да осигури в реалния живот увредените лица, с оглед прилагане социалния и икономически критерии?”.

По шестия, седмия, осмия, деветия и десетия въпрос се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на касационната инстанция - ППВС № 4/1968 г., както и постоянната такава, обективирана в решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 142/15.10.2015 г. по т.д. № 2766/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 15/19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 64/16.05.2019 г. по т.д. № 1781/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 36/02.05.2019 г. по т.д. № 1354/2018 г. на ВКС, II т.о., определение № 400/09.06.2020 г. по т.д. № 1847/2019 г. на ВКС, II т.о.

По тези въпроси се въвежда и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК– от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Претендира се допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на решението.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация М. С. С., 3 действаща лично и със съгласието на майка си А. Н., и на Д. С. С., чрез нейната майка и законен представител А. Н., оспорват искането за достъп до касационна проверка и подадената жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ответника застраховател, за да потвърди решението на първата инстанция, е приел, че страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и застрахователното дружество по застраховка “Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Отбелязано е, че основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Анализирани са събраните по делото свидетелски показания.

Въззивният съд е посочил, че се разглежда обезщетяването на търпените от двете деца неимуществени вреди в резултат на смъртта и загубата на техния баща, особено негативите, които биха могли да понесат и емоционална празнота, която биха търпели от израстването си до настъпване на пълнолетие от липсата на баща, морална и финансова опора. Изтъкнал е огромната скръб от загубата на един от двамата си родители, който е бил в относително млада възраст, жизнен, тяхна надежда и опора за бъдещето, която горчивина не би могла да бъде заличена, отчитайки близките и топли отношения между бащата и неговите дъщери. Отчел е и отношенията на дъщерята с нейния баща, които се явяват основополагащи в сформирането на психиката на детето и се отразяват впоследствие в отношенията му с противоположния пол в зряла възраст, поради което вредоносният резултат – загубата на родител, би могъл да не отшуми дълги години след настъпване на злочестото събитие. По тези мотиви апелативният съд е споделил извода на първата инстанция, че за всяко дете обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да се определи в размер на по 200 000 лева, която сума е счетена за съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените страдания, както и с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта.

4

Относно направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, въззивната инстанция е намерила, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че починалият е пътувал на предна дясна седалка без закопчан предпазен колан, с което е нарушила правилата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Обсъдено е приетото от експертите по назначената в първоинстанционното производство КСМАТЕ, че предвид установения механизъм на ПТП, а именно удар в стълб на дясната странична част на автомобила, дори и при поставен обезопасителен колан смъртта на пострадалия С. С. би могла да настъпи. Взето е предвид и заключението им, че травматични увреждания в областта на гръдния кош са непосредствена причина за настъпване на смъртния изход. При изяснения по делото механизъм на произшествието, настъпилите увреждания в гръдният кош и корема, счупването на 1-9-то десни ребра, контузия на лявата сърдечна камера, разкъсвания на белите дробове, излив на кръв и навлизане на въздух в плевралната кухина, вдишана кръв в белите дробове, контузия на белите дробове и коремната травма с разкъсване на черен дроб и излив на кръв в коремната кухина и съпоставянето им с вида на коланите, с които е бил оборудван автомобилът, е направен извод, че коланът би ограничил движението на пътника напред при действието на насрещни инерционните сили, т.е. основно при челен удар, но при настъпилия страничен удар, какъвто е процесният със значителна странична инерционна сила, поставянето на предпазния колан евентуално би способствало уврежданията на пострадалия да не са в същата степен, но фаталните последици с оглед заключението на вещите лица, също щяха да настъпят. При тези данни въззивният съд е приел за неоснователно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неизползване на предпазен колан от страна на пострадалия. Като неоснователно е преценено и възражението на застрахователя за съпричиняване, поради вмешателство по страна на починалото лице за загуба на управлението от страна на водачката на автомобила, което да е довело до ПТП, тъй като по делото не са налице категорични доказателства, които обосноват основателността на това възражение. Подчертано е, че изложените в експертизата изводи за вмешателство от страна на пострадалия са хипотетични, а свидетелските показания на водача Мартина Иванова, не се подкрепят от останалия доказателствен материал и на практика преповтарят изградената от нея защитна теза в наказателното производство, която не е била възприета от наказателния съд, в резултат на което се е стигнало и до осъдителна присъда.