Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 409 от 11.06.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 147/2024
Вид
Решение № 409
Подписан
11.06.2024
В сила
28.01.2025
Състав
Надежда Димитрова Кирилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Шумен, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Т. Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630100147 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация правна квалификация чл.

55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Й. М. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 9, ет. 2, ап. 7, със съдебен адрес: гр.

Варна, бул. „*** № 44, ет. 4, офис 6, чрез адв. Петър Николов от АК – Варна срещу ответника „Кредито“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „***“, бул. „*** № 100, бизнес сграда „***“, ет. 5, представлявано от Росен Недялков Таков.

Ищецът твърди, че на 10.02.2022 г. сключил с ответното дружество - „Кредито“ ЕООД Договор за потребителски кредит № ОL00054761, по силата на който му бил предоставен потребителски кредит в размер на 300 лева. От своя страна кредитополучателя се задължил да върне предоставената сума в срок от 15 дни или до 25.02.2022 г., на една погасителна вноска, при фиксиран лихвен процент по кредита 0% и ГПР 0%. Твърди, че в т.

4 от Договора било предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 56.27 лв. Така вноската, заедно с начислената „такса“ нарастнала до 356.27 лв., дължима на крайна падежна дата – 25.02.2022 г.

Излага, че в общите условия на „ Кредито” ЕООД било прието, че в понятието ГПР на разходите, се включват в процентно отношение всички общи разходи по кредита, към датата на подписване на Договора. Видно от направените между страните уговорки, начисленият ГПР бил в размер на 0%, поради което начислената такса за експресно разглеждане се явявала недължима. Твърди, че възнаграждението за този вид допълнителна услуга - експресно разглеждане на искането за заем е нищожна и противоречи на закона и добрите нрави. Таксата, по естеството си била свързана с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Счита, че упоменатата за дължима „такса за експресно разглеждане“ по естеството си е неравноправна клауза по договора, по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Текстът на закона ясно определял, че неравноправни са всички клаузи, които поставят изпълнението на задължението на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение 1 зависи единствено от неговата воля. Смята, че такъв е и настоящият случай. Моли да се приеме, че с въвеждането и начисляване на таксата по експресно разглеждане по същество се цели въвеждане на допълнително плащане, което обаче не било включено при изчисляването на ГПР-то, поради което е налице недействителност на договора, тъй като потребителят бил лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, а същият е уговорен предварително между страните като недължим.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ответника „Кредито“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати на Й. М. Й., с ЕГН **********, сумата в размер на 56.27 лева /петдесет и шест лева и двадесет и седем ст./, представляваща недължимо заплатена такса за експресно разглеждане на документи по кредит № OL00041761, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени и всички, сторени по делото разноски.

В съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирана на 05.06.2024 г. молба от пълномощника на ищеца - адв. Петър Николов от ВАК излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си, както и че няма представени доказателства от страна на ответника за получаване на преведената сума от ищеца, твърдейки, че последният не е получил същата. ООО Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита иска за погасен с плащане на претендираната сума, за което ищецът е бил уведомен. Също така смята, че не е дал повод за завеждане на настоящия иск и плащането на сумата е извършено преди връчване на исковата молба за отговор. Моли иска да бъде отхвърлен без да му бъдат възлагани разноски. В отговора на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си.

В съдебно заседание, представляващият ответника „Кредито“ ЕООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Индивидуален договор за потребителски кредит № ОL00054761 е, че на 10.02.2022 г. ответното дружество „Кредито“ ЕООД, в качеството на заемодател предоставило на ищеца Й. М. Й., в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 300 лева. Посочената сума следвало да бъде върната чрез 1 погасителна вноска, с падеж 25.02.2022 г., като бил договорен ГПР 0.00% и фиксиран годишен лихвен процент 0.00%, както и била договорена такса за експресно разглеждане от 56.27 лв. Общата сума, която ищеца следвало да върне била в размер на 356.27 лв. По смисъла на договора и с цел липса на всякакви съмнения относно понятията, съдържащи се в него същите имали следното значение, а именно: „такса за експресно разглеждане“ е индивидуално договорена и приета за разумна от страните такса за предоставяне на допълнителна услуга, по искане на кредитополучателят за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за срок от 20 минути от постъпването му при кредитора, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00 часа до 18.00 часа, ако е постъпило след този срок искането за кредит се разглеждало с приоритет в първия следващ работен ден. Съгласно ОУ на договора в т. 2.2 от същият е предвидено, че кредиторът дава право на кредитополучателят изрично да заяви получаване на допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира експресно разглеждане на искането за кредит от кредитополучателя. Експресното разглеждане на искането за кредит гарантирало 2 получаване на отговор до 20 минути от изпращането като услугата се предоставяла изцяло и без забавяне, веднага след получаване на искането за отпускане на кредит. За допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане –видима на сайта на Кредитора и е описана в условията и параметрите на договора за кредит. Видно от приложения погасителен план, неразделна част от договора за потребителски кредит е посочена една погасителна вноска от 356.27 лв., включваща главница от 300 лева и такса от 56.27 лева и с определен падеж на вноската 25.02.2022 г.

От приета по делото като писмено доказателство и неоспорена от страните Разписка № 020001505462255/24.02.2022 г., се установява, че ищеца Й. М. Й. е привел в полза на ответното дружество „Кредито“ ЕООД чрез системата за електронно плащане ePay. bg сумата от 356.27 лв., като основание е записано „пълно погасяване Й. М. Й. **********“. Т. е. безспорно е установено, че ищеца Й. М. Й., в качеството на заемополучател е погасил процесния кредит, в т. ч. и такса за експресно разглеждане в размер на 56.27 лв.

Като писмено доказателство по делото е приета и Разписка за извършено плащане № 2000000396414256/21.02.2024 г., от която става ясно, че в полза на ищеца Й. М. Й. чрез системата за електронно плащане ePay. bg е преведена сумата от 56.27 лв. на дата 21.02.2024 г., с наредител „ Кредито“ ООД, като основание е записано „връщане на начислена сума по кредит „OL00054761“. От приета по делото като писмено доказателство Разписка за извършено плащане № 2000000401620630/21.03.2024 г. е видно, че в полза на ищеца Й. М. Й. чрез системата за електронно плащане ePay. bg е преведена и сумата от 0.86 лв. на дата 21.02.2024 г., с наредител „ Кредито“ ООД, като основание е записано „връщане на надвнесена лихва по кредит „OL00054761“. От приетите по делото като писмено доказателство имейли от 21.02.2024 г. и от 21.03.2024 г., изпратени до обявения за кореспонденция с кредитополучателя Й. имейл - [email protected] става ясно, че ответното дружество го уведомява последния за осъществен превод надвнесени суми по договор за кредит № OL00054761 и лихва по същия договор, както и че преведената сума е налична за усвояване 14 дни. Същевременно обаче ищецът, чрез пълномощника си оспорва, че е бил уведомен за получаване на сумата, твърдейки, че имейла му е блокиран, както и че не е бил уведомяван по телефона или друг начин от служители на ответното дружество за изплащане на посочените суми, както и към настоящия момент не е получил сумите. В тази връзка, следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, че от страна на ищеца е получена изпратената покана за заплащане на преведените суми във връзка с процесното дело, както и не се представят доказателства за реално получаване от ищеца на преведените от ответната страна суми.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на пълномощно за адв.

Петър Николов; заверено копие на Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00054761/10.02.2022г.; Приложение №1; Стандартен европейски формуляр; Разписка №0300015054622555/ 24.02.2022 г., разписка за извършено плащане № 2000000396414256 от 21.02.2024 г. чрез платежна система за парични преводи „Изи Пей“ за сумата от 56,27 лв. и такса от 0,85 лв.; разписка за извършено плащане № 2000000401620630 от 21.03.2024 г. чрез платежна система за парични преводи „Изи Пей“ за сумата от 0,66 лв.; имейл от 21.02.2024 г. и от 21.03.2024 г. с уведомление за преведени надвнесени суми по договор за кредит № OL00054761 и лихва по същия договор, изпратен до имейл [email protected] - обявен за кореспонденция с кредитополучателя- Й. по договора; имейл от „Epay.bg“ до: [email protected] от 21.02.2024 г., с уведомление за потвърждение на паричен превод по т.1; имейл от 21.03.24 г. от „Easypay. Support.bg“ - че надплатените суми към Й. са налични за усвояване; адвокатско пълномощно.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

3

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. За основателността на иска ищецът следва да докаже при пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно основание за получаване на процесната сума - валидно облигационно правоотношение между страните по договор за заем.

С нормата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, законодателят е вменил задължение на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. И преди чл. 7, ал. 3 от ГПК обаче, съгласно практиката на СЕС, на националните съдилища е вменено задължението служебно да следят за неравноправни договорни клаузи, попадащи в приложното поле на директивите относно потребителската защита, като националният съд не само се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, но и служебно разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства. Съгласно решението по дело С243/08 СЕС, националният съд следва служебно да следи за неравноправни клаузи в договори с потребителите във всички случаи, когато от доказателствата по делото може да се установи, че в договора между страните се съдържа неравноправна клауза, и да не прилага тази клауза.