Решение № 360 от 12.10.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. К. 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К. ІV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Г. Чамбов при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова в присъствието на прокурора М. Ал. Т. като разгледа докладваното от В. Г. Чамбов Гражданско дело № 20265320101288 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.

Образувано е по молба от Д на Д. С.п. при О. К.. Твърди, че О. З. на д.“ към Д. С. п. - К. от 26.06.2026г. работи по случая на детето В. И. Д., роден на 10.12.2021г. след като момчето било настанено със Заповед на Д. на Д. П. П. № ЗД/Д-РВ-ПМ-033 в (ЦНСТДУ) - гр. К. По данни на ДСП - П. на 06.02.2026г. в ОЗД/ДСП П. е постъпило обаждане от лицето Д.Т.Д., живущо в гр. П., ул. „С.

№*. Г-н Д. сигнализирал за дете на около 3-4 години, което е намерено на шосето далече от дома си. По данни на сигналоподавателя, майката не се грижела добре за детето, имала любовник, с когото била в дома си и не се интересувала от детето. То скитало из квартала, без майката да го търси.

Информирал, че майката и детето живеели на квартира в гр. П., ул. „И. №*, заедно с много други хора. Мъжът, с когото живеела на име И. (Б.) бил влезнал в затвора, а тя веднага си намерила друг и не гледала детето. Нямали дърва за огрев, нито храна и др. Г-н Д. смятал, че детето се намира в риск и призова за извършване на проверка.

На 11.02.2026г. г-жа Е. Н. - майка на детето В. посетила ОЗД по своя 1 инициатива. Същата информирала, че изпитва трудности да полага грижи за детето и желае да го даде за отглеждане, докато се устрои жилищно и финансово. Същата разказала, че в момента тя и детето й живеели на квартира в гр. П., кв. Д., като обитавали само една стая без необходимите условия и удобства за отглеждане на детето. Желае в началото на месец март да заминава за чужбина, за да събере пари и да си закупи жилище, където да може да отглежда детето си. За детето си казала, че е нервно и не може да говори.

Родено било в А., като било преносено една седмица и се наложило да предизвикат раждане. До първата година след раждането на детето не е имало никакви проблеми. След това е забелязала, че детето е по-буйно, неспокойно и нервно и не започвало да говори. Към момента детето все още не говорило, но разбирало какво го питат и показва с жестове каквото иска. Майката казала, че не е водила детето на специалист, за да се уточни здравословното му състояние. Записвала е детето няколко пъти на логопед, но поради липса на време и средства не са го посещавали. В. не е посещавал и детска градина. Към момента може да се съблича сам, но обличането му е трудно. Детето все още се учи как правилно да ходи до тоалетна. Личен лекар на детето била д-р В.Я. която посещавали само ако детето било болно. Бащата на В. - И. Д. И. в момента бил в затвора, заради употреба на наркотици. В началото на месец юни 2026г. му предстояло да излезе от затвора. Към момента тя и детето не поддържали никаква връзка с него. Дори когато живеели заедно той не се интересувал от нея и детето и тя се грижела за всичко сама. Г-жа Н. казала, че няма подкрепа от никого - майка й и брат й се намирали в чужбина. Г-жа Н. споделила, че към момента съжителства с друг мъж - И. В.ев В.ев в нейната квартира. Същият работел на частно в сферата на строителството. Двамата заедно планирали да заминат да работят в Г., за да съберат финансови средства. Затова желаела да остави детето за известен период от време, за да може да се стабилизира финансово и след това да го вземе при себе си. С г-жа Н. се договорили за домашно посещение и среща с детето с цел изясняване окончателните й намерения спрямо детето.

На 13.02.2026г. било извършено домашно посещение. В жилището били открити г-жа Н. и детето В.. Майката и детето обитавали една стая от двуетажна къща, отдавана под наем на много хора. Г-жа Н. споделила, че 2 поддържала намерението си да даде детето за отглеждане в дом, тъй като нямала подкрепа от никого нито финансови средства и възможност да се грижи за детето. На 16.02.2026г. била извършена среща-разговор с д-р В.Я. личен лекар на детето. Същата споделила, че не е виждала детето от дълго време. Казала, че има поставени само част от имунизациите през 2022г., след което нямало поставени такива. Майката е водила детето само, когато е болно и повече не го е водила за имунизации. Д-р Я. казала, че детето действително имало проблем, като е издавала направление на майката през 2024г. за лекарспециалист със съмнение за Аутизъм, но не е получила обратна информация за състоянието му. Не е наясно дали майката го е водила при специалист.

Друга информация за здравословното му състояние не можела да посочи.

Предвид заявката от майката за изоставяне на детето били предприети необходимите действия за намиране на подходяща алтернативна грижа за детето. В хода на работата, г-жа Н. посетила ОЗД/ДСП - П. и съобщила, че вече не желае да изоставя детето си, защото нейната майката обещала, че ще й оказва финансова подкрепа и след като се сдобие с документ за самоличност ще замине с детето при нея в И.. В ОЗД П. случаят продължил с предприемане на мерки за закрила в семейна среда и насочване към доставчик на социални услуги в общността.

На 16.04.2026г. г-жа Н. и детето В. се явили в ОЗД, като майката съобщила, че е невъзможност да се грижи повече за детето. Останала сама, съжителят й заминал за Г. и нямал възможност да й изпраща пари. Майка й се отказала да й помага и й казала, че не могат с детето да отидат при нея в И.. За себе си казала, че не може да работи, защото трябва да се грижи за детето. Не можела да си плаща квартирата и хазяинът искал до края на месеца да напуснат жилището. Към момента получавала малка подкрепа от приятелка, но и тя имала свои деца и изпитвала затруднения. Г-жа Н. пожела детето да бъде настанено извън семейството й.

На 21.04.2026г. г-жа Н. посетила отново ОЗД и представила етапна епикриза и амбулаторен лист от извършен преглед на детето при д-р К. психиатър. Поставена му е диагноза - „умерена умствена изостаналост“, като етапната епикриза е издадена да послужи пред ТЕЛК. Майката заявила, че няма възможност, средства и необходимото време, за да извади ТЕЛК на сина си, защото не може да остане в квартирата. Продължавала да е с нагласите за 3 извеждане на детето от семейството й. Договорили се да продължава да полага грижи за детето, докато му бъде намерена подходяща алтернативна грижа.

На 29.05.2026г. в ОЗД П. се явила Е. Н. и съобщила, че се отказва от желанието си да изостави детето. Като мотив посочила, че бащата на детето е излязъл от затвора и двамата са подновили съжителството си. Желаят заедно да се грижат за детето си. Към момента бащата работел в строителството, като общ работник и получавал по 40 евро на ден. Успявали да се справят с ежедневните разходи.

На 26.06.2026г. в ОЗД П. е постъпило писмо от РУ П., в което се посочва, че е образувано досъдебно производство № 154/23.06.2026г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК, за това, че при извършена полицейска проверка са задържани лицата И. Д. И. и Е. С. Н. от гр. П., тъй като системно употребявали наркотици. Бащата И. И. е установяван многократно да употребява наркотици в квартирите, които наема, като детето било пряк свидетел на случващото се. Имало данни, че майката също употребявала наркотици. Същите нямали постоянно жилище, не работят, живеели в мизерни условия и детето било подложено на риск. След констатиран риск за детето и наличие на свободно място със Заповед на Д. на Д. С.п. - П. № ЗД/Д-РВ-ПМ-033/26.06.2026 г., детето било настанено в ЦНСТУ (ЦНСТДУ) - гр. К.

След настаняването на детето в ЦНСТДУ - гр. К.на същото му било осигурено всичко необходимо. Предприети били действия по регистрация по настоящ адрес и избор на личен лекар. В. бил с поставена диагноза „умерена умствена изостаналост“. Предприети били действия по явяване на ТЕЛК.

Детето било невербално, избягва контакт с останалите деца, но постепенно започвало да се отпуска и да допуска до себе си членовете на екипа. Приемало ограничен кръг храни, категорично отказвало течни храни. Не контролирало тазовите резервоари. В. проявявал интерес към играчки. Не понасял обувки и чехли, често ги събувал и се движи бос. След настаняването на детето в ЦНСТДУ К.първоначално майката се е интересувала за детето, а в последствие преустановила телефонните разговори. До момента никой от роднинския кръг не е търсил или се интересувал за детето. Направено било проучване от страна на ОЗД/ДСП - П., но никой от роднините не бил отрит.

4

Същите не живеели на посочените адреси. Счита, че е необходимо предприемане на мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДетето.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, да настани детето В. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „С.В.

№* и настоящ адрес гр. К. ул. „И. П. №* с родители - майка: Е. С. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.В. №* и настоящ адрес в Г. и баща: И. Д. И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. „К.

№* в ЦНСТУ гр. К. с адрес: гр. К. ул. „И. П. №* за срок от две години или до промяна на мярката за закрила.

Моли съда, с оглед най-добрия интерес на детето да определи режим на лични отношения на родителите с детето - всеки първи и трети четвъртък от месеца от 15.00 часа до 16.00 часа в сградата на ЦНСТДУ - гр. К. след предварителна уговорка.

Съдът след като се запозна с направеното искане, представените по делото доказателства и твърденията на страните, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Това е така, защото:

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, извън семейството може да бъде настанено дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за него.

Твърденията, изложени в молбата на Д. на Д. С.п. - П. изцяло се потвърждават от изготвения социален доклад, представени в копие по делото;

Заповед № ЗД/Д-РВ-ПМ-033/26.06.2026 г. на Д. на Д. С.п. – П., с която детето В. И. Д. е настанено в ЦНСТДУ – К.за срок до произнасяне на съда с решение по ЗЗДет; както и от другите писмени доказателства и от заявленията на изслушаните в хода на производството лица, поради което съдът не намира за нужно да ги преповтаря.

Изслушани в съдебно заседание родителите на детето Е. С. Н. и И. Д. И. заявяват, че са съгласни детето да остане още известно време в ЦНСТДУ – К. докато си стъпят на краката. Двамата родители обясняват, че когато са им взели детето не са имали условия да го отглеждат, но към настоящият момент 5 са се преместили да живеят в гр. П. и смятат, че след около 4-5 месеца ще са в състояние да отглеждат детето и искат тогава да си го вземат. Двамата родители дават обяснение, че на са подавали документи в ДСП – К.за започване процедура по реинтеграция на детето, тъй като все още не са в състояние да си го вземат. Бащата допълва, че не искат да ходят да го виждат в момента, за да не му дават напразни надежди, че ще си го вземат, а ще го видят като са готови да го отглеждат. Майката не е съгласна детето да остане в Ц. за н. от с. т.за д. с у. – К. иска по-рано да си го вземе. Бащата заявява, че в бъдеще, когато са готови ще се обърне към ДСП, О. З. на д.“ – гр. П., за да започнат процедура да си върнат детето.

В съдебно заседание представителя на ЦНСТДУ – гр. К.заявява, че детето се адаптира много добре. Наблюдава се голям напредък по отношение на храненето и хигиенните навици. Детето е започнало да ходи на детска градина. Осъществява контакти с родителите си чрез видео разговори по „Вайбър“, като от настаняването до съдебно заседание това се било случило три-четири пъти. Детето разпознавало родителите си, усмихвало им се, но тези виждания не му се отразявали притеснително. Социалната услуга му се отразявала много добре.

Изслушан в съдебно заседание, социалният работник – Г.Р. твърди, че детето се чувства много добре в социалната услуга и се адаптира към средата.