Решение № 213 от 27.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Велико Търново, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

С. Пантелеева при участието на секретаря С. М. Т. като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500740 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадени от З. В. П. и Х. Г. Х. въззивни жалби против Решение № 174/13.12.2022г. , постановено по гр.д. № 740/20-21г. по описа на Районен съд- ***, с което е прието за установено по отношение на Х. Г. Х., ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** и З.

В. П., ЕГН ********** от гр. ***, ул. ***, че П. И. Б., ЕГН ********** от гр.

***, ж.к. *** и Т. И. А., ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** са собственици на следните недвижими имоти в землището на ***, общ. ***, а именно: Нива от 30.585 дка, трета категория, местност ***, Ливада от 4.700 дка, трета категория, местност ***, Нива от 11.326 дка, трета категория, местност ***, Нива от 10.531 дка, втора категория, местност ***, Изоставени трайни насаждения от 1.300 дка, четвърта категория, местност *** и е осъден З. В. П. да предаде владението върху една втора идеална част от горните недвижими имоти на П. И. Б. и Т. И. А..

В жалбата на З. П. се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, както следва : не е доказан фактът, че И. К. е владял като собственик процесните пет имота, тъй като декларирането на имоти в ОСЗ за обработка и реалната им обработка са две различни неща.

Неправилно съдът е игнорирал показанията на свидетелите М., Е. и С. като непълни , а те установява, че са очевидци на случаи , при които К. заплащал полагащия се дял на Х..

Неправилно съдът е приел, че държанието на имотите от К. като 1 съсобственик, е владени Доказателства за трансформацията на държание във владение според жалбоподателя липсват. Отправя се искане към съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В жалбата на Х. Х. се съдържат оплаквания, идентични с наведените в жалбата на П., като се сочи и че дори да се приеме, че К. е завладял част от имотите през 2008 година, то до неговата смърт не е изтекла придобивна давност. Отделно се сочи, че съдът е трябвало да вземе предвид и показанията на свидетели , разпитани в друго, водено между страните производство. Отправя се искане да се отмени обжалваното решение на първата инстанция и искът да се отхвърли.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивните жалби ответниците по същите заемат становище за тяхната неоснователност . Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд, основани на показанията на разпитаните по делото свидетели, са правилни и че по делото е установен както началният момент на установеното от наследодателя на ответниците владение върху спорните имоти, така и неговото намерение да ги свои. Сочи се, че К. не е осъществявал държане на частта от имотите, принадлежала на неговата сестра, тъй като тя е знаела, че имотите остават собственост на нейния бат още в момента на възстановяването им. Така, според ответниците по жалба, отпада необходимостта от доказването на момента на промяна на държанието във владение.

Отправя се искане към съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговора на ответниците и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, 2 въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните :

С исковата си молба, уточнена с молба , депозирана пред настоящата инстанция, ищците П. И. Б. и Т. И. А. твърдят, че са наследници на Т.К.М.

(техен дядо) и И.Т.К. (техен баща) - б.ж. на ***, общ. ***. Твърдят, че във връзка с наследствените си правоотношение с М. и К. и Решение *** на ОСЗ *** от **.**.**** г. са собственик на недвижими имоти, които се намират в землището на горното село, а именно: Нива от 30.585 дка, трета категория, местност ***, Ливада от 4.700 дка, трета категория, местност ***, Нива от 11.326 дка, трета категория, местност ***, Нива от 10.531 дка, втора категория, местност ***, Изоставени трайни насаждения от 1.300 дка, четвърта категория, местност ***, подробно описани . Излагат, че ответниците оспорвали това им право, като твърдят да са собственици на идеални части от описаните имоти - така Х. Г. Х. дарил и продал на З. В. П. собствеността върху общо една втора идеална част от всички процесни имоти. Това е станало с Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, вписан в СВ *** под акт ***, относно 1/50 ид. ч. от имотите и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, HOT. дело № 488/2018 г., вписан в СВ *** под акт № 30, том 6, дело № 882/2018 г., вх. per. № 1719/24.07.2018 г., относно 49/50 ид. ч.

Твърдят, с допълнителна молба, в изпълнение на дадени от въззивния съд указания по изправяне на нередовности по исковата молба, че процесните пет имота са възстановени на наследниците на Т.М.К., починал през 1973г, с решение на ПК *** от 1994г. Твърдят, че на **.**.****г. И.Т.К. – син на общия наследодател, е въведен във владение на имотите. Сочат, че на **.**.****г. и на **.**.****г другият наследник на Т. К. – дъщеря му З.Т.Т., се е отказала от наследството на Т. К. а същото сторила на **.**.****г. и неговата съпруга П. Т. М.а. Вторите откази били извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Те, според ищците, нямат действие по отношение на възстановените през 1994г. пет процесни имота, но имат такова във вътрешните отношения между наследниците, тъй като И.Т.К. е започнал да упражнява фактическата власт върху имотите с намерение да ги свои още при въвода във владение през 1994г.

Той притежавал като наследник на баща си и на майка си ½ идеална част от имотите въз основа на наследствено правоприемство, а е владял другата ½ част от имотите ( частта на сестра му З.Т.Т., чийто наследник е ответникът Х.), в продължение на повече от 10 години от въвеждането му във владение на имотите до смъртта си през 2017г. и е придобил собствеността върху тази идеална част въз основа на изтекла придобивна давност. Към датата на неговата смърт двете ищци са наследили ½ идеална част, принадлежала на баща им като наследник на общия наследодател Т. К., а другата ½ идеална част те са наследили от своя баща , който я е придобил по давност.

Ищците отправят искане към съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че те са собственици по наследство и давностно владение на ½ идеална част от описаните в исковата молба имоти и да се осъди ответникът З. П. на основание чл. 108 от ЗС да им 3 предаде владението върху тази идеална част.

Ответникът З. П., в постъпил отговор на исковата молба в законоустановения срок оспорва всички твърдения на ищците относно придобиването на спорната ½ идеална част от петте процесни имота по давност, като сочи, че наследодателят на ищците И. К. никога не е демонстрирал пред своята сестра и в последствие пред нейния син- ответника Х. Х., намерение да свои процесната идеална част от имотите.

Със същите аргументи, ответникът Х. Х. оспорва исковата молба в подаден от него отговор в законоустановения срок.

Двамата ответници молят съда да отхвърли предявените срещу тях претенции.

От събрание по делото писмени доказателства се установява, че процесните пет земеделски имота са възстановени с решение *** от **.**.**** г. на ОСЗ, гр. *** на наследниците на Т.К.М., чийто син е баща на двете ищци и чиято дъщеря е майка на ответника Х. Х..

На **.**.****г. , съгласно представен по делото протокол № 70 от същата датаq бащата на ищците - И.Т.К. е въведен във владение на процесните имоти.

Не се спори по делото, че съпругата и дъщерята на наследодателя Т.К.М. са се отказали от останалото след смъртта му наследство, като отказите и на двете датират преди възстановяването на правото на собственост върху процесните имоти.

С два нотариални акта, представени по делото, датиращи от 2018г. ( след смъртта на И. К.), ответникът Х. Х. е дарил част от процесните имоти на ответника З. П. и му е продал друга част от тях , като общо прехвърлената на П. идеална част от имотите е ½.

С нотариален акт, датиращ след горните два, двете ищци са признати за собственици по наследство от техния баща на 1/2 идеална част от процесните имоти.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. З. Х. А.,. Д. Д. Д., И. К. В. и М.М.се установява, че наследодателят на ищците - И. К. е обработвал процесните земеделски земи от 1994г. до смъртта си, като е реализирал добиви от тях и е твърдял, че е техен собственик пред свидетелите. Регистрирал земите като земеделски производител и получавал субсидии за обработката им. И тримата свидетели установяват, че той се е разпореждал с продукцията, добивана от процесните земи, като първоначално е хранел животни, които е отглеждал, а в последствие я е продавал. Обработвал земите сам.

Малко преди смъртта си – 2015- 2017г. К. вече бил болен и сключил договор със св. Х.а, чието семейство се занимава със земеделие, и те обработвали земите, като плащали наем. Свидетелката Х.а твърди, че по отношение на земите до смъртта на К. не са възниквали спорове, а след смъртта му договор за наем на същите бил сключен между нея и дъщерите му ( ищците) . В последствие тя била уведомена, че има и друг собственик на 4 земите и за 2017г. рентата за тях била разделена поравно между двете ищци ( за 26 декара) и новия собственик ( за 26 декара).

Свидетелят В., който е познавал и сестрата на К.- майката на ответника Х., заявява, че двамата били в много добри отношения и между тях нямало спор за процесните земи. Сестрата на К. в присъствието на свидетеля заявявала, че е направила отказ от наследство на „братчето ми“. В конкретния случай изявлението й било направено във връзка с разговор кой какви земи стопанисва и какво е засял. Този разговор се състоял 2007-2008г. Свидетелят сочи, че разправиите за земите станали след смъртта на К.и .

Свидетелят Е.Е. също посочва, че И. К. и неговата сестра са били в много добри отношения и че спор помежду им за процесните земи не е съществувал, тъй като сестра му се била отказала от тези ниви. Свидетелят твърди, че заедно с ответника Х. са помагали на К. за обработката на процесните земи - сеитба, жътва, за возене на зърно, а той помагал на тях.

Свидетелят твърди, че И. К. плащал на ответника Х. за помощта при обработка на нивите със зърно .

Свидетелят С. С. потвърждава твърденията на Е., че ответникът Х. е помагал на И. К. при обрабобтката на земите и е получавал част от продукцията, но твърди, че тази част била полагащ се на Х. дял. Това той знаел от Х..

Свидетелят М.М.. също сочи, че отношенията между К. и сестра му били добри. Той твърди, че ответникът Х. и К. заедно косяли ливадата и си разделяли сеното, както и че процесните ниви са били обработвани от кооперация ***, а Х. получавал половината от житото, което кооперацията давала. Свидетелят посочва, че тези факти са му известни от самия ответник Х..

Разпечатката съдържа 48 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10059e30-0b7d-429d-8b11-76f18d0a7405