Акт № 5041 от 05.11.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 906/2015
- Подписан
- 05.11.2015
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 и 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 и 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Публикувай
Решение № 2454
Номер
2454
Година
20.6.2013 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
05.16
Година
2013
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Росен Василев
Секретар:
Величка Борилова Николай Грънчаров
Прокурор: като разгледа докладваното от
Николай Грънчаров дело номер
20131200500273 по описа за
2013 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 10012/15.12.2012г., постановено по гр.д. № 210/2012г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от В. Б. Т., ЕГН *, от град Б., У. „Асен Христов” № 25, . 3, чрез адв. Даниела Миладинова Стойкова, АК Б..
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, за неправилност на обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Извеждат се от жалбоподателя и доводи за необоснованост на решението на РС Б., поради изградени грешни правни изводи на съда при оценката на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Така за да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД като недоказан и неоснователен, първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е установено по делото по безспорен и несъмнен начин, че ищеца има качеството на кредитор по отношение на ответното търговско дружество, тъй като сключения между страните предварителен договор е бил прекратен, чрез едностранно волеизявление за това от представителят на „В и Т” О., а освен това липсват данни за плащане на цената по договора от купувача. Излагат се аргументи, че въз основа на допуснатите и изслушани от първоинстанционния съд съдебни експертизи, безспорно се установява че има регистрирани внесени суми по Търговските книги на „В и Т” О., като същите са във връзка със заплащането на цената по договора. Възразява се с въззивната жалба, че сключения между страните предварителен договор не е развален, тъй като липсват данни на основание чл. 87 от ЗЗД, да е отправяно такова изрично волеизявление от едната страна в писмена форма, които да е достигнало до знанието на другата страна, както и да е даван подходящ срок за изпълнение от направилия волеизявлението. След като липсват данни сключения между страните предварителен договор да е бил развален едностранно по реда на чл. 87 от ЗЗД, то първоинстанционния съд неправилно е приел, че ищцата по предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, не е имал качеството на кредитор по отношение на дружеството ответник - „В и Т” О.. Отделно с въззивната жалба са наведени правни възражения, че за да има ищцата качеството на кредитор по отношение на ответника, в настоящия случай като кредитор с непарично вземане на основание предварителен договор за продажба, не е необходимо вземането да е станало ликвидно и изискуемо, в каквато насока е постоянната съдебна практика. Отделно предявен е в настоящото производство само иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като правоотношението от които произтича вземането на кредитора не става предмет на делото и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията на които ищеца основава твърдението за увреждане от страна на ответника. Съдът може да приеме че правоотношението не съществува само ако същото е отречено със сила на пресъдено нещо. В съдебната практика е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор/Р – 552- 15.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 171/2009г. на ІV г.о и Р – 630/06.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 754/2009г. на ІV г.о/. Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установено извършената сделка за покупко продажба, която се атакува с предявения иск, да е довела до намаляване на имуществото на длъжника и поради това да е увреден ищеца по предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като се навеждат доводи, че в настоящия случай липсват данни да е платена посочената в нотариалния акт продажна цена, поради което с разпореждането длъжника е намалил имуществото си и това е довело във всички случаи до увреждане на кредитора. Във връзка с оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила се излагат съображения, че съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и така е стигнал до погрешни правни изводи, като е постановил едно порочно съдебно решение. С въззивната жалба се иска от съда да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД като доказан и основателен.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от „В и Т.” О., чрез пълномощника му по делото – Теодора Крумова В., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Възразява се срещу твърдението, че въз основа на изслушаните по делото експертиза се установява плащане на цената по сключения между страните предварителен договор. Напротив и трите експертизи сочат че плащане на цената по договора не е имало и ако е имало превеждане на суми, то не е било във връзка с цената на договора. Възразява се от пълномощника на въззиваемото дружество и срещу твърдението с въззивната жалба, че предварителния договор не е бил прекратен. От една страна, твърди се че такова волеизявление е направено с отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд по реда на чл. 131 от ГПК, но изрично писмено волеизявление до другата страна в този случай не е било и необходимо, с оглед на разпоредбата на чл. 11 във връзка с чл. 5 и чл. 12 от Договора за покупко продажба на апартамент от 21.09.1999г. С писмения отговор на въззивната жалба отново е депозирано писмено известие до Веселенка Б. Т., за разваляне на договора за покупко продажба от 21.09.1999г. поради неплащане на дължимата цена, в размер на 5 482.00лв. С писмения отговор не са направени доказатлествени искания.
В представеното по делото писмено становище и писмена защита, жалбоподателката В. Б. Т., чрез пълномощника си- адв. Даниела Миладинова Стойкова, АК Б., поддържа становищата навадени с въззивната жалба на посочените в същата правни основания. Оспорва възраженията направени с отговора на въззивната жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като неоснователен.
Пълномощникът на въззиваемото дружество- „В и Т.” О.- адв. Камбуров, в насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание при съдебните прения, моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди въззиваемите и сторените по делото разноски.
За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на първоинстанционно решение, в рамките на направените с жалбата оплаквания, въззивният съд съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на постъпила за разглеждане пред първоинстанционния съд искова молба от В. Б. Т., ЕГН *, адрес гр.Б., У.”Асен Христов” № 25, .3, чрез пълномощника дъщеря си- Мария Тодорова Паланкова, ЕГН *********, от град Б., У. „Полковник Дрангов” № 1., В. А, срещу „В и Т.” О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., У.”Т. А.” № 22, представлявано от Управителите Валентин Николаев Веселинчев и Теодора Крумова В., както и срещу С. В. В., ЕГН *, на адрес: гр.Б., У.”Т. А.” № 22, .4, А..
Предявен е иск с правно основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите.
Исковата претенция се основа на фактически твърдения за сключен между В. Б. Т. и „В и Т.” О., на основание чл. 19 ал.1 от ЗЗД, предварителен договор за покупко-продажба на апартамент от 21.09.1999г., по силата на чл.3 от който, дружеството-продавач, се задължило да построи и да предаде на купувача недвижимия имот, описан в чл.1 от предварителния договор, а именно: гарсониера, намираща се на сутеренния етаж, със застроена площ от 45.68 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, състояща се от сутеренен етаж, партер /гаражи и мазета/, три жилищни етажа и мансарден етаж, в парцел XVI, кв.149 по плана на VII-ми микрорайон на гр.Б., срещу заплащане на продажна цена в размер на 5 482 щатски долара, която е платена от купувача изцяло и в брой, в деня на сключване на договора- 21.09.1999г. Твърди се с исковата молба, че дружеството продавач не изпълнило задължението си да прехвърли собствеността върху изградения недвижим имот на платилия цената за него купувач, но с договор за покупко-продажба от 28.10.2011г., оформен в Нотариален акт № 162, том II, peг.№ 8115, дело № 300/2011 г. на нотариус Красимира Минкова, въззиваемото дружество- „ВиТ. О.”, чрез управителя си В. Н. В., прехвърлил на С. В. В., чрез нейната майка и пълномощник Т. К. В., правото на собственост върху процесния имот, като към момента на изповядването на сделката, купувача С. В. В. е била дъщеря на управителят на дружеството продавач и е била представлявана като страна по сделката от своята майка и законна представителка – Т. К. В..
Изложеното от фактическа страна породило за въззивницата- В. Б. Т., правния интерес от предявяване на иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД пред първоинстанционния съд. В исковата си молба тя твърди че по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.09.1999г.,се легитимирала като кредитор по отношение на въззиваемото дружество- „ВиТ.” О.. Същото дружество с договор за покупко-продажба от 28.10.2011 г., оформен в нотариален акт № 162, том II, peг.№ 8115, дело № 300/2011 г. на нотариус Красимира Минкова, по възмезден начин е отчуждило недвижимия имот, предмет на сключения между тях предварителен договор, като с прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот на С. В. В., дъщеря на управителят на дружеството продавач, съществено са увредени интересите на кредитора купувач по предварителния договор за продажба, като са налице основанията на чл.135 от ЗЗД. Тъй като разпоредителната сделка увреждаща интересите на въззивницата В. Б. Т., е сключена с трето лице и поради възмездния характер на същата, съобразно чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД се изисква лицето, с което длъжникът е договарял във вреда на кредитора си, също да е знаел за увреждането. В настоящия случай третото лице (купувач) е било дъщеря на законните представители и управители на дружеството-прехвърлител (видно от приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите с peг.№ 3896/07.09.2010 г. и нотариална заверка на съдържанието с peг.№ 3897/07.09.2010 г. на нотариус М. Г.), то в сила е презумпцията, съдържаща се в чл.135 ал.2 от ЗЗД, че знанието на купувача по сделката за увреждането на кредиторовия интерес на купувача по предварителния договор за продажба се предполага, до доказването на противното.
С исковата молба пред РС Б. се иска от съда, да постанови решение, с което на основание чл.135 от ЗЗД да обяви за недействителна по отношение на В. Б. Т., увреждащата я покупко-продажба от 28.10.2011г., сключена между „ВиТ.” О. и С. В. В., обективирана в нотариален акт № 162, том II, peг. № 8115, дело № 300/2011 г. на нотариус К. М., относно самостоятелния обект в сграда, заснет с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.Б..
В срока по чл. 131 от ГПК, пред първоинстанционния съд е постъпил писмен отговор от ответната страна, като се оспорва качеството на кредитор на въззивницата В. Б. Т., като се възразява че от исковата претенция не става ясно какво е задължението на ответниците – да върнат сумата от 5 482.00 щатски долара, за които се твърди че са платени като цена по предварителния договор или да бъде сключен окончателен договор за продажба. Във връзка с оспорването на качеството на кредитор на въззивницата В. Б. Т., се възразява с писмения отговор на исковата молба пред първоинстанционния, че между Т. и „В и Т.” О. не съществува облигационна, вещно правна, търговска или друга връзка, по силата на която дружеството въззивник да дължи заплащането на определена сума или извършването на определени действия, за задължения поети със сключен между страните договор. Това е така защото предварителния договор за продажба на недвижими имот е бил прекратен едностранно и на основание чл. 11, поради това че купувача не е зплатил договорената с него сума, в срока предвиден в предварителния договор, като плащането на цената не е извършено и към момента на отговора. С писмения отговор е направено и възражение за изтекла давност по отношение на евентуалните претенции за сключване на окончателен договор по реда на чл. 19 ал.3 от ЗЗД, на основание чл. 110 и 111 от ЗЗД.
Разпечатката съдържа 35 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10045e78-d813-49bf-a9cc-1c7ee0ce1ae9