Решение № 1541 от 20.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …..………./……..…………..2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

МЛ. С. ИВАН СТОЙНОВ като разгледа докладваното от съдия Неделчева въззивно гражданско дело № 1523 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 35213/27.11.2019 г., подадена от Д.Д.Л. - Е., чрез адв. И.А. с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1271/05.11.2019 г. по настоящото дело.

В молбата се излагат съображения, че въззивният съд е формирал воля да присъди разноски за предходно и настоящо разглеждане на делото пред въззивна инстанция в полза на въззиваемата страна Д.Л., претендирала адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като относно разноските за предишно производство пред ВОС в диспозитива на съдебния акт лисва осъдителен такъв, а разноските за настоящо производство пред ВОС са присъдени на страната вместо на процесуалния представител.

Насрещната страна В.Д.Л. изразява становище за неоснователност на молбата.

Състатъв на ВОС, съобразно изложените твърдения в молбата за наличие на противоречие между формираната воля на съда и постановения диспозитив на съдебния акт, намира, че молбата следва да бъде разгледана като такава за поправка на очевидна фактическа грешка, по реда на чл. 247 от ГПК, а не както е заявена от страната по реда на чл. 248 от ГПК.

За да се произнесе по молбата, въззивният съд съобрази:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, като по отношение на постановеното решение е приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

Константна съдебна практика е, че очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице, когато има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. Волята за постановяване на решението се изразява в мотивите и от тях логично следва диспозитива, който съответства на формираното становище на съдебният състав по разглеждания спор.

В настоящия случай, съставът на въззивния съд в мотивите си е формирал воля да присъди разноски за предходно и настоящо разглеждане на делото пред въззивна инстанция в полза на въззиваемата страна Д.Л., която е била представлявана от адв. И.А., осъществила правна помощ безплатно, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Задв.

При обективирането на волята си в диспозитива на съдебния акт, съдът не е изписал осъдителен диспозитив за разноските за предишно производство пред ВОС, а разноските за настоящо производство пред ВОС са присъдени на страната вместо на процесуалния представител.

Настоящият състав приема, че са налице допуснати очевидни фактически грешки, доколкото е налице разминаване между формираната в мотивите воля на съда и изражението й в диспозитива на съдебния акт, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, без да е необходимо провеждането на открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1271/05.11.2019 г., постановено по в. гр. дело № 1523/2019 г. по описа на ВОС-ГО, на основание чл. 247 от ГПК, като в същото ДА СЕ ЧЕТЕ ДИСПОЗИТИВ:

ОСЪЖДА В.Д.Л., ЕГН **********, адрес: ***, ж.к.Чайка, бл. 60, вх.Г, ет.4, ап. 54 да заплати на адвокат И.А. Стоянова, ЕГН **********, с адрес ***, офис 1 сумата от

300 /триста/ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за предишно производство пред ВОС, както и сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за настоящо производство пред ВОС, на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от