Решение № 225 от 30.10.2017, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 673/2017
- Вид
- Решение № 225
- Подписан
- 30.10.2017
- В сила
- 15.06.2018
- Състав
- ЕЛЕНА ИВАНОВА СТОИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 4 · Закон за закрила на детето
- чл.132 · Семеен кодекс
- чл.132, ал.1, т.2 · Семеен кодекс
- чл.134 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
- чл.149, ал.1 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ /30.10.2017 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия:
Елена Стоилова при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Стоилова гражданско дело № 673 по описа за 2017 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на молба подадена от А.А.А., ЕГН ********** *** лично и в качеството му на баща и законен представител на детето А. А. А. с ЕГН ********** срещу П.А.О.
ЕГН ********** ***.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника, като на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проекто-доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
В исковата молба ищецът излага, че с ответницата П.А.О. живели на семейни начала от 2009 година до началото на месец ноември 2011 година. От съвместното си съжителството имали родено едно дете -А. на шест години, роден на ***г..
Ищецът твърди, че през есента на 2011г. ответницата напуснала семейното им жилище в село Б.,общ.Провадия, обл.Варна заедно със детето А. като се върнала да живее при родителите си в град Провадия. Излага, че ден два след това ищецът заедно с родителите му отишли в дома на родителите на П., като я помолили да се върне, но тя отказала. П. се съгласила само да даде детето за една седмица. След седмица ищецът я потърсил, за да заведа детето, но П. му заявила, че вече имала ново семейство и не можела да се грижи за А..
В последствие ищецът разбрал,че ответницата се е установила да живее в гр.Варна, където е създала друго семейство и имала две дъщери. Твърди, че до момента на подаване на исковата молба били във фактическа раздяла с ответницата и нямал контакт с нея.
Излага, че от напускането на семейното жилище до подаване на исковата молба ответницата повече от пет години не била търсила контакт с детето, не се е интересувала от детето и не давала издръжка за отглеждането му.
Само ищецът с помощта на родителите си полагал грижи за детето.
В случаите, когато се налагало детето А. да постъпва в болница майката не била до него. Детето не познавало майка си, липсвала изградена емоционална връзка между майката и детето.
През месец септември 2017 г. детето А. щяло да бъде в първи клас на ОУ "Васил Левски", село Б. .
Ищецът иска ответницата да бъде лишена от родителски права по отношение на детето А. А. А. ЕГН ********** на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК. Иска се ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето А. А. в размер на 120 лева, считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата. На основание чл.149 от СК, се иска да бъде осъдена ответницата да заплаща издръжка на детето А. А. в размер на 110 лева месечно, с начален момент една година преди завеждане на иска. Иска се присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, от процесуалния представител на ответника е постъпил писмен отговор, в който се излага, че искът е допустим, но неоснователен. Ответницата потвърждава, че с ищеца са живели на семейни начала около 2 години от 2009 до 2011г., че от съвместното им съжителство се е родило детето А. А. А. на 30.10.2010 г. и че през есента на 2011г., ответницата напуснала жилището, в което живяла с ищеца и отишла да живее при родителите си в гр.
Провадия, като взела със себе си и детето.
Около 09.01.2012 г. ответника, заедно с родителите си отишъл при нея за да я моли да се върне при него и тя да му даде детето за около седмица. Ответницата му дала детето, като след това правила многократни опити да го вземе обратно, но бащата отказвал.
Ответницата твърди, че не се отказвала от детето си А. А., много пъти искала да си го вземе обратно, но ответника не го е давал.
Излага, че ищеца бил инвалид и не можел да работи, съответно от финансова гледна точка нямало как да се грижи за детето.
Ответницата била финансово обезпечена и можела да се грижи за сина си, но бащата не допускал това.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
Ответницата, се явява лично чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявените искове моли за определяне на режим на личен контакт с макйката. Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Провадия, представя по делото социален доклад. РП
Провадия изпраща представител, който заяви, че предявения иск е неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От копие на удостоверение за раждане на А. А. А., изд. въз основа на акт за раждане № 0264/01.11.2010 г.; социални доклади Дирекция „Социално подпомагане Провадия и Варна се установява, че: детето А. А. А. е роден на ***г. в гр.Провадия от родители П.А.О. и А.А.А..
Родителите на детето се разделят през 2011г., като майката първоначално взема детето със себе си, след кратко време го връща на бащата в с.Б., при когото детето живее и към момента на приключване на устните състезания. Ищецът бил преосвидетелстван с ЕР на ТЕРЛК № 03844 от 151/27.09.2016г. с водеща диагноза Лека умствена изостаналост, долна вяла мотопареза след полиомиелит, контрактура на лява колянна става, скъсяване на ляв крак, същия е с намалена работоспособност 77%. Ищецът е пенсионер по болест като размера на пенсията му е 133,08 лева. Детето е записано и посещава първи клас в ОУ „Васил Левски“.
Основни грижи за детето полага баща му, който е подпомаган от родителите си.
Детето има подходящ режим на отглеждане. А. А. е привързан към баща си и роднините си по бащина линия, има изграден приятелски кръг. Жилището, в което живее ищецът и сина му е собственост на родителите му. Хигиенно-битовите условия са добри. Ищецът разполага с необходимия родителски капацитет за правилното оглеждане на детето. По думите на ответницата ищецът отказвал да й даде да види сина си. Правила няколко опита да се види със сина си, като се свързвала по телефона с роднините на ищеца, но те и отказвали. Ответницата живее на семейни начала с друго лице, с което имат две деца. От 2012г. до провеждане на социалното проучване ответницата се видяла един път с детето си, което се разстроило, тъй като не познавало майка си. Ответницата живеела в дома на съжителя си в гр.Варна заедно с негови роднини. Битовите условия в дома били добри. Ответницата не работела, получавала помощи за отглеждането на двете си деца. Тя искала да се грижи за сина си и да изгради емоционална връзка с него, близките й били в готовност да я подкрепят.
От показанията на св.Сюлейман и св.Стоянова, които съдът кредитира като еднопосочни и подкрепящи останалите събрани по делото доказателства, се установява, че А. А. се отглежда от ищецът с помощта на родителите му. Ответницата живеела в гр.Варна и имала две деца. Тя напуснала детето си преди 6 години. Не му е давала никакви средства и не му е правила подаръци. Детето не познавало майка си. То било записано в първи клас, баща му добре се грижел за него, то се чувствало добре в техния дом. Св.Стоянова заявява в разпита си нежеланието детето да отива да живее на друго място. Бабата и дядото на детето по бащина линия работели в чужбина и бащата искал отвентицата да подпише декларация, че е съгласна детето да пътува в чужбина, за да замине заедно с него при тях, но тя му отказала.
От обясненията на ищецът се установява, че той се грижи за сина си с помощта на майка си. Ответницата не била идвала да види сина си от 6 години. През 2016г. ответницата видяла сина си в гр.Варна, като му подавали документи за задграничен паспорт. Детето не познавало майка си.
Според обясненията на ответницата тя оставила сина си, когато бил на 1 година. След като заживяла на семейни начала с друго лице ищецът и родителите му отказали да й дадат да види сина си, защото живеела с „чужд“ мъж. Майката искала да се грижи за сина си, но не й позволявали. Изявява желание да се грижи за него.
С оглед на установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, за лишаване от родителски права на ответницата, поради трайно безпричинно неполагане на грижи и незаплащане на издръжка на детето А. А..
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.143, ал.1 от СК с искане отвеницата да бъде осъдена да заплаща на непълнолетното си дете А. А. месечна издръжка в размер на 120 лева считано от предявяване на исковата молба.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.149, ал.1 от СК с искане отвеницата да бъде осъдена да заплати на непълнолетното си дете А. А. издръжка за минал период – 1 година преди завеждане на иска в размер на 110 лева месечно.
Доказателствената тежест по иска по чл.132, ал.1, т.2 от СК е обърната като ответницата е тази, която следва да докаже, че полага грижа за детето си и му дава издръжка или че има основателна причина за неполагането на грижи и неплащането на издръжка - препятстване на контактите с него от бащата, че е правила опити да се види с детето си.
Относно исковете за издръжка ищецът следа да докаже, че ответницата е майка на детето, възможностите й да заплаща претендираната издръжка и нуждите на детето.
От събраните по делото доказателства се установи, че е налице предвиденото от законодателя трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на ответницата. От събраните по делото доказателства се установи, че за период от около 6 години ответницата не е полагала никакви грижи за детето си и не му е давала издръжка. Този период се определя от настоящият състав като траен. Но съдът намира, че майката е имала уважителна причина за неизпълняване на родителския си дълг – отказа от страна на бащата и родителите му тя да осъществява контакт с детето си. Съдът кредитира обясненията на ответницата, че тя е правила няколкократни опити да се види със сина й, но този контакт й бил отказван с думите, че няма да пуснат детето при чужд мъж. Това се потвърждава и от показанията на ищцовия свидетел Стоянова, в които тя заявява, че детето няма да отиде да живее другаде, от които съда прави извода, че ответницата действително е искала да види сина си, но е била възпрепятствана от ищецът и родителите му. Видно от обясненията на ищецът контакт между детето и майката се е осъществил през 2016г. и то само, тъй като се е наложило получаването на съгласието на майката за подаване на документи за задграничен паспорт на детето, а не защото бащата е преценил, че детето има нужда да познава и майка си. От изразеното пред съда желание на майката да се грижи за детето си, изразено и пред социалния работник се установява, че майката иска да се грижи за сина си и да изгради емоционална връзка с него. Поведението на ответницата през шестте години, през които не се е виждала със сина си е укоримо, но за него има основателна причина – възпрепятстването на контакта от ищецът и родителите му. Лишаването от родителските права е крайна мярка, целяща закрила правата на детето от едно протоивоправно и увреждащо действие/бездействие на виновния родител. Децата са от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил специална закрила и във всички производства, с които се засягат техните права и законни интереси съдът служебно търси осигуряването им по най-добрия начин/чл. 1, ал. 4 от Закона за закрила на детето/.
В настоящият случай съдът намира, че поведението на ответницата е оправдано и не е необходимо лишаването й от родителски права. Съдът не може да определи режим на личен контакт между майката и детето, тъй като не е сезиран от ответницата с насрещен иск с такова правно основание. Режимът на лични отношения по чл.134 СК се определя само при уважаване на иска по чл.132 СК, какъвто настоящият случай не е.
Относно иска по чл.143, ал.1 от СК и по чл.149, ал.1 от СК съдът намира следното:
Разпечатката съдържа 48 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10031454-05ac-40b1-9a89-1ef8cc8ee3f8