Определение № 142 от 14.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 12.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20233100502426 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 78167/23.10.2023 г. от Д. П. Д. адрес:

Г., Б., Ф. ш. 114 , 10ет в дясно, ПК : 13057 чрез адв. А. Т. Х. - АК Варна, съдебен адрес: гр. Варна, ул. О. 9, офис 1 – партер срещу Определение №11968/05.10.2023г., постановено по гр.д.11882/2023 г. на ВРС, с което е прекратено производството по гр.дело № 11882/2023 г. по описа на ВРС, поради липсата на международна компетентност на Варненския районен съд да разгледа и реши по същество спора по делото. В частната жалба се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е международно компетентен да разгледа заведеното делото, за лишаване от родителски права, увеличаване на издръжката и заместващо съгласие по отношение на малолетното дете. Счита, че съдът неправилно е приел, че в случая е приложим чл. 7 от Регламент /ЕС/ №2019/1111, който гласи, че съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда. Счита, че в настоящия случай следва да се приложи чл. 10 от същия регламент. Посочва, че К. Ц.ова Г.а има българско гражданство, каквото имат и двамата и родители. България е и държавата, където е предходното обичайно местопребиваване на детето. Първата инстанция не е направила необходимото ответната страна - Ц. А. Г., да узнае за правото си да приеме или да оспори компетентността на съда, така че да вземе решението си в найдобър свой и на детето си интерес. Изтъква, че доколкото решението, с което са предоставени родителските права и са определени останалите отношения във връзка с детето, е постановено от Варненски районен съд, който е бил 1 запознат с обстоятелствата относно предоставянето на правата, както и доколкото майката, която упражнява родителските права, е преценила, че е в интерес на детето делото да се гледа от българския съд, то следва да се приеме, че това е и висшият интерес на детето. Моли да се отмени обжалваното определение.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в частната жалба и приложените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявени са искове от Д. П. Д. по чл.132,ал.1,т.2 от СК вр.чл.150 СК и чл.127а от СК за лишаване от родителски права на Ц.н А. Г. по отношение на детето К. Ц. Г.а, както и за увеличаване на размера на присъдената в полза на детето издръжка. В исковата молба се посочва, че бракът между Д. и Ц. А. Г. е прекратен с Решение №4551/25.10.2019 год. на тридесети състав на ВРС по гр. д. №13205 от 2019 год. С цитираното решение родителските права по отношение на дъщеря им били предоставени на Д. Д., ответникът бил осъден да плаща издръжка. По това време живеели в Федерална Република Г.. След известно време Ц.н Г. се прибрал да живее в България и се дезинтересирал от дъщеря си. Посочва, че с поведението си ответникът я затруднява, когато трябва да вземе решение по отношение на детето пред властите в Г. или България.

С допълнителна молба Д. посочва, че К. Ц. Г.а има обичайно местоживеене в Г., Б..

Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните съображения:

За своята международна компетентност съдът следи служебно. Предвид наведените в исковата молба твърдения, приложим за определяне на международната компетентност са правилата на Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца.

Според чл. 7 от Регламента Съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда, съгласни ал. 2 на същата разпоредба параграф 1 се прилага при спазването на условията на чл. 8, 9 и 10.

Според наведените твърдения от ищцата детето живее в Г. и има обичайно местопребиваване там. Съдът в тази държава-членка би бил компетентен съобразно правилата на чл. 7 от Регламента да се произнесе по въпросите свързани с родителската отговорност, ако не са налице основанията по чл. 8, 9 и 10 от Регламента.

В настоящия случай не се откриват предпоставките на чл. 8 и 9 2 от Регламента.

Разпоредбата на чл. 10 регламента дава право на избор на съд на определена държава членка, при следните предпоставки:

1. детето има тясна връзка с тази държава членка, по-специално по силата на факта, че: поне единият от носителите на родителската отговорност има обичайно местопребиваване в нея; тази държава членка е предходното обичайно местопребиваване на детето, или детето е неин гражданин;

2. страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност: доброволно са постигнали съгласие относно компетентността, най-късно към момента на сезирането на съда; или са приели изрично компетентността в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността

3. упражняването на компетентността е във висш интерес на детето.

В чл. 10, ал. 2 на Регламент (ЕС) № 2019/1111 е уредено изричното споразумение за избор на съд в писмена форма, а също така, че лицата, които стават страни в производството след сезирането на съда, могат да изразят съгласието си след сезирането на съда. Посочено е, че при липса на възражение от тяхна страна се счита, че са дали мълчаливо съгласие.

В настоящия казус е налице първата предпоставка. Детето е български гражданин, което се установява от предоставения акт за раждане. Налична е и трета предпоставка, в интерес на дето е делото да се гледа от български съд, до колкото и двамата му родители са български граждани и познавайки езика биха могли най-пълноценно да участват в процеса, и лично и непосредствено да изразят становищата си по спора.

Що се отнася до наличието на втората предпоставка, посочена по - горе, то първоинстанционният съд изобщо не е положил необходимите усилия да установи в хода на производството дали ответникът би приел компетентността на българския съд. За целта съдът би следвало да изпрати препис от ИМ на ответника с указания, че ответникът има право да оспори компетентността на българския съд и в зависимост от становището му, да прецени налице ли са изискванията на чл. 10, б. "б" от Регламента. В настоящия случай това не е сторено.

Поради обстоятелството, че районният съд не е установил по категоричен начин липсата на компетентност на българския съд по отношение на неговата юрисдикция да разгледа спора, определението следва да се отмени и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за установяване по съответния начин на юрисдикцията, респ. липсата на юрисдикция на сезирания съд.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №11968/05.10.2023г., постановено Гражданско дело № 20233110111882 по описа за 2023 година на ВРС, с което е прекратено производството по гр. дело № 11882/2023 г. по описа на ВРС, поради липсата на международна компетентност.

ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4