Решение № 171 от 25.03.2022, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Враца, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20211420102076 по описа за 2021 година

Предявен е от ***** гр.Враца против Н. ЯНЧ. П. и В. ИВ. П. конститутивен иск за обявяване относителна недействителност на сделка на разпореждане с ½ ид.част от л.а. марка Форд, модел: С МАКС, рама ***** двигател: ВY42222, *****. Молителят поддържа, че в негова полза съществува парично вземане за сумата 679855.13 лева главница и съдебни разноски в размер на 32 727.11 лв., установено с влязло в сила решение по гр.дело № 201/2020г. на ОС Враца и издаден изпълнителен лист от 08.12.2020г. по същото. Твърди, че двамата ответници са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр.дело № 157/2020г. на РС Пирдоп на основание чл.50 от СК и утвърдено споразумение, с което е извършено безвъзмездно разпореждане с посочения автомобил в полза на съпруга-ответник, който е станал негов едноличен собственик. Излага съображения, че утвърденото от съда споразумение на съпрузите по чл.51 от СК представлява разпоредителна сделка, относно общите вещи, придобити по време на брака и тази безвъзмездна сделка е увреждаща за кредитора ищец и освен, че е безвъзмездна е извършена със знанието на втория ответник, който се явява съпруг на длъжника. Развива доводи, че по образуваното изп.дело №378/2021г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова с рег.№ 899 за събиране на паричното вземане, предприетите изпълнителни действия до момента не са дали резултат, с което обуславя правния си интерес от търсената защита.

Искът е с правно основание чл.135, ал.1 и 2 ЗЗД и е процесуално допустим.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК първата ответница оспорва иска и обстоятелствата, на които се основава. В частност оспорва описания в исковата молба произход и размер на паричните задължения, противопоставяйки насрещни твърдения, 1 които са ирелевантни за настоящия спор. Относно основанието, от което произтича дълга заявява, че е одобрена от съда на 25.09.2020г. по гр.дело №201/2020г. на ВОС спогодба, която тя първоначално изпълнявала съобразно възможностите си. По образуваното срещу нея изпълнително дело заявява, че е изплатила сумата от 10909.46 лв., както и, че е насочено изпълнение върху земеделски земи. Поддържа, че развода между нея и втория ответник е по настояване на съпруга й, породено от негови съмнения за нейна извънбрачна връзка, но са избрали производство по взаимно съгласие. Разпореждането с процесния автомобил, който да остане в дял и собственост на съпруга-втори ответник е извършено възмездно. Твърди, че съвместното ползване на семейното жилище е породено от факта, че същото е лична собственост на съпруга В.П., но родителските права върху малолетното им дете са възложени за упражняване на нея, а детето е ученик в гр.Враца. Излага, че прекратяването на брака не е било да бъде избегнато плащане към ищеца, а чисто житейска ситуация, продиктувана от ревността на бившия й съпруг. Моли за отхвърляне на иска.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК втория ответник също оспорва иска. Твърди, че решението за развод с първата ответница е взето лично от него, след като през м.март 2020г. у него се породила увереност, че го мами с друг мъж. Била потайна, непрекъснато нервничела, което засилвало подозренията му. Поставил й две условия при развода – автомобила, който закупили заедно да остане за него, като той да й плати нейната половина, тя да получи някои общи преди развода вещи, и второто условие-независимо, че тя ще отглежда малкото им дете в собствения на ответника апартамент, той да не губи възможността да го ползва, когато му е нужно. Твърди, че тя се съгласила да се разведат по взаимно съгласие като приела и двете му условия. Поддържа, че изобщо не е подозирал, че бившата му съпруга има проблеми с работодателя си ищец. За индиции на такива разбрал през есента на 2020г., но за същността им научил тази година. Счита иска за неоснователен и моли за отхвърлянето му.

Съдът направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:

Със Заповед от 07.04.2020 г. на управителя на „Иванов-53” ЕООД-гр.Враца трудовото правоотношение с ответницата Н.П. е било прекратено, поради наложено наказание дисциплинарно уволнение.

Фактическите основания, свързани с нарушението според уволнителната заповед са, че при извършен от управителя на дружеството вътрешен одит е установено извършвано от служителката системно присвояване и неправомерно разпореждане със собствени на „Иванов-53“ ЕООД парични средства, както следва: в периода 2015-2019г. - 216 655 лв; в периода 2011-2020г. - 526 218 лв.; в периода 2015- 2020 г. - 35 530 лв. и през 2019г. -21 607 лв. Тези факти били отразени в Протокол № 001/23.03.2020г., обективиращ извършения одит, който протокол е подписан от управляващия и представялващ „Иванов - 53“ ЕООД.

Според уволнителната заповед мотиви за налагане на наказанието са и злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисдиплина, изразящи се в присвояване и неправомерно разпореждане със собствени на дружеството парични средства за посочените по-горе периоди.

На 20.05.2020 г. ***** предявило против Н.П. иск с правно осн. чл.203, ал.2, предл.1 2 от КТ вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 679.855.13лв.

С договор за спогодба от 31.07.2020 г. страните по делото са уговорили, че Н.П. се задължава да заплати на *****умата от 679 855.13 лв. - главница по предявените срещу нея искове с правно основание чл.203, ал.2, предл.1-во от КТ вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, ½ от платената от „ИВАНОВ-53” ЕООД държавни такси или 13597.11 лева и 19130.00лв. – заплатено от „ИВАНОВ-53” ЕООД адвокатско възнаграждение без ДДС по гр.д.№201/2020 г. на Окръжен съд Враца. Уговорено било, че Н.П. се задължава да заплати на „ИВАНОВ53” ЕООД сумата от 712 582.24 лв. по банкова сметка на „ИВАНОВ-53” ЕООД , както следва: на 180 месечни вноски всяка от по 3 958.79 лв. дължима до 15-то число на съответния месец, считано от 15.09.2020г. Уговорено било и, че ако която и да било месечна вноска бъде забавена изцяло или частично с повече от 30 дни от падежа й, цялото останало неплатено задължение става автоматично предсрочно изискуемо без да е необходимо „ИВАНОВ-53” ЕООД да прави нарочно изявление в тази насока.

С изпълнителен лист №260064 от 08.12.2020 г. по гр.дело №201/2020 г. по описа на Окръжен съд Враца, Н.П. е осъдена да заплати на "ИВАНОВ 53" ЕООД, сумата от 679855.13 лв., представляваща главница по предявените против нея искове с правно основание чл.203, ал.2 предл. 1 КТ вр чл.45 ЗЗД, сумата от 13597.11 лв., представляваща разноски по делото, както и да заплати сумата от 19130.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

С решение от 12.06.2020 г. по гр.д.№157/2020 г. на Районен съд Пирдоп е прекратен на осн. чл.50 СК брака сключен на 26.06.1999 г. между Н. ЯНЧ. П. и В. ИВ. П. и съда е утвърдил постигнатото споразумение между съпрузите като е посочено, че по време на брака съпрузите са придобили лек автомобил, марка ФОРД, модел С МАКС, с регистрационен №2250СВ, рама WF0SXXGBWSB442222 и двигател № BY4222 на името на съпругата Н.П. като след прекратяване на брака страните са уговорили лекия автомобил да остане в дял и изключителна собственост на Веселин Павлов като съпругата Н.П. няма претенции за заплащане на суми за уравняване на дяловете спрямо съпруга поради това, че отношенията им по този повод са уредени преди подписване на споразумението.

По делото са разпитани свидетелите Т. Т. и Е. А.

Свидетелят Т. Т. твърди, че п ознава двамата ответниците Нина и В.П.и, тъй като неговата майка е работила дълги години като спедитор в транспортната фирма, която е собственост на В.П.. Поддържа, че в началото на 2020 г. П. м у е споделил за отношенията между него и съпругата му Нина П. и му казал, че има подозрения за изневяра от съпругата си Нина П.. Попитал свидетелят дали е виждал съпругата му с друг мъж, на което Т. отговорил отрицателно. Свидетелят твърди, че П. му е споделял също, че е имало случай когато на съпругата му звъни телефона вкъщи, тя го вземала и излизала на балкона, провеждала разговор, след това се връщала вътре в стаята и била нервна. Споделял му е също, че често са се карали със съпругата си Нина П. и той се е опитвал да разбере дали тя има друг мъж. Според свидетеля, П. искал да се разведе с Нина и по - късно през месец март или април 2020 г. се развели, което разбрал от П.. Споделя също, че миналата година се разбрало, че Н.П. имала проблеми със строителната фирма, в която работела. Това му казал В.П., с когато се видели в гаража, където ответника си държал камионите и пояснил, че тези проблеми на Нина са били причина за нейната нервност. П. му споделил, че работодателят на ответницата искал да я съди или вече я бил осъдил. Свидетелят твърди, че ответниците имат автомобил марка Форд, модел: С МАКС, който на времето П. закупил нов на лизинги този автомобил в момента се карал от П.. Двамата с Нина имали караници по време на развода за този автомобил и доколкото знаел П. й е изплатил половината от стойността му.

Свидетелят Е. А. твърди, че познава Веселин и Нина П.и и от

01.06.2012 година започнала да работи като спедитор във фирмата – ЕТ „Искрен - В.П.“, с дейност международен транспорт, но от 03.11.2021 г. е освободена от работа във фирмата. В 3 периода, в който работела там, поддържали близки приятелски отношения като семейства с ответниците, а с Н.П. са близки приятелки и до сега. А. твърди, че като служител във фирмата, в края от 2019 г. до началото на 2020 г., забелязала промяна в поведението на В.П. - бил нервен, пътувал с камионите в чужбина и при правене на заявки допускал грешки.

Бил направил груба грешка със спазване на часовете за каране и закъснял за доставка при контрагенти. А. поддържа, че след като казала на П. за допусната грешка, той й обяснил, че е изнервен заради проблеми, които имал със съпругата си. Споделил й, че съпругата му също е нервна и затова П. се съмнявал, че тя му имала връзка с друг мъж.

Свидетелката твърди, че тя като близка приятелка с ответницата не е забелязала Н.П. да има връзка с друг мъж, а и ответницата не й е казвала такова нещо. Знае, че В.П. е поискал да се разведат с ответницата и че причината била съмнението му, че има друг мъж в живота й и те се развели. А. твърди, че ответниците са имали семеен лек автомобил марка Форд, модел: С МАКС и този автомобил след развода останал при В.П., който в офиса веднъж й казал, че ответницата не иска да му даде нейния дял от автомобила, ако той не й плати пари. Това било началото на месец март 2020 година, а на другата сутрин П. дошъл в офиса, платил 4000 лева за дела на П. от автомобила, дал й също златни накити - ланец и пръстен. В присъствие на свидетелката П. я помолил да напише на един лист декларация, че е получила тези вещи, включително и парите. П. взела парите, златните накити и започнала да пише на лист, това което искал В.П.. Свидетелката твърди, че жилището на ответниците е в град Враца, ж.к. „Сениче“ и там са живеели всички - Н.П., В.П. и двамата им синове, но в момента в това жилище живеели двете деца и П.. А. твърди, че П. пътувал постоянно и когато се прибирал е чувала, че си ходи на село Малорад при родителите си.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД). Чрез иска по чл. 135 ЗЗД се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за относително недействително спрямо кредитора – ищец. Конститутивният иск по чл. 135 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на вземанията на кредитора. Уважаването на иска предполага установяване на следния фактически състав: 1/ наличието на вземане, като без значение е неговия вид – парично или непарично; 2/ длъжникът да е извършил действие (сделка), което да е валидно (в този смисъл и решение на ВС 993-1986-II Г. О. по гр. д. 13/1986 г.); 3/ това действие (сделка) да уврежда ищеца – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника; 4/ когато увреждащото действие е възмездно трябва и 4 длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са знаели за увреждането - действие е съзнавано от длъжника и третото лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда. Вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение 35 от 12.04.2018г. на ВКС по гр.д.№ 1783/2017г., III г.о. Съгласно ал.2 на чл. 135 ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.