Решение № 4041 от 02.09.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15773/2021
- Вид
- Решение № 4041
- Подписан
- 02.09.2025
- В сила
- 23.10.2025
- Състав
- Весела Петрова Кърпачева
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.32, ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 203 · Закон за устройство на територията
- чл.203, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.40 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 4041 гр. Пловдив, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20215330115773 по описа за 2021 година
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 1780/ 20.05.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 /четвърти/, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ: 58.00 кв.м. (петдесет и осем квадратни метра), състоящ се от две стаи, кухня, килер, клозет, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: ***; над обекта: ***, ведно с прилежащите: изба, при граници: от север - мазе, от юг- мазе, от изток- външен зид, от запад - коридор, както и 2.08 % идеални части от общите части сградата, при квоти за К. В. Г. – 1/12 ид.ч., за С. К. К. – 10/12 ид.ч. и за Н. В. Г. – 1/12 ид.ч.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим имот, ответната страна С. К. К. е заявила възлагателна претенция по реда на чл.349, ал.2 ГПК по отношение на процесния самостоятелен обект в сграда. Претенцията е приета за съвместно разглеждане с протоколно определение от дата 06.03.2024 г.
С молба, представена в първото открито съдебно заседание ответницата К. е предявила освен това и претенция по сметките на основание чл.346 ГПК, срещу всеки един от другите съделители К. В. Г. и Н. В. Г. за осъждането им да и заплатят всеки от тях по 945 лв., представляваща стойността на извършените подобрения съответна на притежаваната от всеки от тях 1/12 ид.ч. от имота, с която се е увеличила стойността на процесния недвижим имот, вследствие на извършени от нея без противопоставяне на съделителите подобрения за периода края на 2021 г. – пролетта на 2022 г., подробно описани в молбата (л.109 от делото).
С протоколно определение от 06.03.2024 г. съдът е приел така заявената претенция и я е квалифицирал под нормата на чл.61, ал.2 ЗЗД, във вр. чл.59 ЗЗД. С молба (л.169 от делото), представена в откритото съдебно заседание от 01.10.2024 г. съделителната К. е направила искане за изменение на размера на предявената претенция по сметки, като е увеличила 1 същата и претендира от всеки от другите двама съделители сумата от по 1071,25 лв. Така направеното изменение е прието от съда на основание чл.214 ГПК с протоколно определение от 01.10.2024 г.
Другите двама съделители К. В. Г. и С. К. К., вземат становище за неоснователност на заявената възлагателна претенция на С. К. К., както и поддържат, че подобренията са извършени от нея без знанието им.
В законовите преклузивни срокове с молба (л.106 от делото) съделителят К. В. Г. е предявил претенция по сметки срещу С. К. К. за осъждането й да му заплати сумата от общо 3100 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от него 1/12 ид.ч. от имота за периода от 12.08.2021 г. до 06.03.2024 г., или за 31 месеца по 100 лв. всеки месец, ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С протоколно определение от 06.03.2024 г. съдът е приел за съвместно разглеждане претенцията и я е квалифицирал под нормата на чл.31, ал.2 ЗС. С молба от съделителя К. В. Г., депозирана в откритото съдебно заседание, проведено на 01.10.2024 г., е направено на основание чл.214 ГПК изменение на размера на претенцията, като същата е намалена от сумата от 3100 лв. на сумата от 1007 лв. Така заявеното изменение е допуснато от съда с протоколно определение от 01.10.2024 г., като за разликата от 1007 лв. до 3100 лв. е прекратено производството поради оттегляне на претенцията в тази и част.
В откритото съдебно заседание от 06.03.2024 г. съделителката Н. В. Г. е предявила по реда на чл.346 ГПК претенция по сметки срещу С. К. К. за осъждането й да и заплати сумата от общо 2500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от него 1/12 ид.ч. от имота за периода от 18.01.2022 г. до 18.02.2024 г., или за 25 месеца по 100 лв. всеки месец, ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С протоколно определение от 06.03.2024 г. съдът е приел за съвместно разглеждане претенцията и я е квалифицирал под нормата на чл.31, ал.2 ЗС. В откритото съдебно заседание, проведено на 01.10.2024 г., процесуалният представител на съделителя Н. В. Г. е направил изменение на размера на претенцията си, чрез нейното намаляване на сумата от 826 лв. С протоколно определение от същата дата съдът е приел направеното изменение по реда на чл.214 ГПК, като е прекратил производството за разликата от 826 лв. до първоначалния предявен размер от 2500 лв.
С молба от 12.03.2024 г. ответницата С. К. К. е взела становище по претенциите по сметките срещу нея на другите двама съделители, като ги намира за неоснователни. Счита, че отправеното от К. Г. писмено поискване не отговаря на законовите изисквания, доколкото е отправено по чат в месинджър. Твърди, че никога не е отказвала достъп до имота на съсобственика си да ползва притежаваната от него 1/12 ид.ч. Оспорва размера на претенцията, като я намира за завишена. По отношение на иска на Н. Г., излага твърдения, че същият е недопустим, доколкото страната в първото по делото открито съдебно заседание в първата фаза се е отказала от претенцията си по чл.344, ал.2 ГПК. Счита, че не е налице отправена покана, доколкото в писмения отговор не е претендирано обезщетение за лишаване от ползване на основание чл.346 ГПК, във вр. чл.31, ал.2 ЗС за минал период.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
За определяне на пазарната стойност на процесния имот, както и по въпроса за неговата поделяемост по делото са изслушани три съдебно технически експертизи. От заключението на СТЕ от дата 15.02.2024 г. на вещо лице Т. Б. (л.100-105 от делото) се установява, че пазарната стойност на процесния имот е 121900 лв., както и че същият е неподеляем. От заключението на СТЕ на вещо лице И. Г. от дата 16.09.2024 г. (л.157-168 от делото) се установява, че пазарната стойност на процесния имот е 128525 лв. От заключението на допусната тройна СТЕ от дата 22.01.2025 г. (л.215-223 от делото) на вещите лица С. П. С., С. О. Д. и Б. К. Г. се установява, че пазарната стойност на процесния имот е 128580 лв. Съдът кредитира заключението на последната тройна СТЕ като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, като приема, че дадената от трите вещи лица оценка отговаря в най-пълна степен на действителната пазарна стойност на процесния имот, доколкото същото е най-актуално с оглед представянето му по делото, аргументирано е, вещите лица го защитиха в откритото съдебно заседание напълно обосновано и мотивирано.
Затова съдът приема, че пазарната стойност на процесния имот е 128580 лв.
По делото е представена кореспондения между съделителите К. Г. и С. К. (л.107 от делото), която датира от 12.08.2021 г., съгласно която ищецът кани ответницата да му заплаща месечен наем за притежаваната от него идеална част от процесния имот в *** в 2 размер на 100 лв. месечно.
С декларация (л.110 от делото) съделителката С. К. К. декларира, че освен притежаваните от нея 10/12 ид.ч. от процесния недвижим имот, предмет на делбата, не притежава друго жилище по смисъла на чл.349, ал.2 ГПК. Представена е и справка № ***/*** г. от Агенция по вписванията за периода 01.01.1991 г. до 05.03.2024 г. по партидата на С. К. К., видно от която същата не притежава друг жилищен недвижим имот, освен процесния.
От заключението на СТЕ на вещо лице И. Г. се установява стойността на извършените в имота СМР, а именно – 10081,33 лв., както и увеличената вследствие на подобренията стойност на имота, а именно – 12855 лв. Установява се и размерът на средния месечен пазарен наем за имота, а именно за периода 12.08.2021 г. – 06.03.2024 г. – 12086 лв., а за периода 08.01.2022 г. – 18.02.2024 г. - 9921 лв.
По делото е постъпила справка от МДТ ***, съгласно която С. К. К. е декларирала процесния недвижим имот, находящ се в ***, като няма други декларирани имоти.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на разпитания свидетел И.С.Ш. – Г., *** на ищеца К. Г., се установява, че процесният имот се ползва от ответницата С. К., но ищецът не е посещавал имота, не му е бил осигуряван достъп. Изяснява, че страните комуникирали посредством месинджър на фейсбук. Ищецът е отправял искане до ответницата да му предостави достъп, но такъв не бил получен и той не разполагал с ключ. Установява, че ответницата никога не е казвала на ищеца, че имотът има нужда от ремонт, нито му е казвала, че ще извършва ремонтни дейности.
От показанията на свидетелката Р.С.Х. се установява, че ответницата С. К. е извършвала ремонтни дейности в процесния имот през 2021-2022 г., като е подменила старата дограма с ПВЦ, направила е изолация; усвоила терасата към хола, поставила изолация на външната стена на терасата; направила цялостен ремонт на хола – шпакловка, дограма, нова настилка – паркет, боядисване. Ответницата също така подменила интериорните врати, в коридора поставила плочки вместо предишната мозайка; сменила външната врата; извършила ремонт на спалнята – шпакловка, подмяна на ламината; пребоядисала кухнята. Свидетелката установява, че С. К. заплащала за всички ремонти в имота, като друг не е участвал. Изяснява, че в имота живеела само ответницата К., включително и към момента на смъртта на *** и, която гледала до смъртта й; стаите били пълни с неин багаж, като свидетелката не е виждала племенниците и да посещават или обитават жилището.
От показанията на свидетеля Н. Х. Б. се установява, че познава ответницата С. К. от 1964-1965 г., като от тогава тя живее в процесния имот в ***. Изяснява, че към момента на смъртта на *** й, С. живеела в имота. Установява, че след като се омъжила, от Жилфонд дали на семейството на С. имот под наем. С. се върнала да живее в имота на *** си преди смъртта на *** й. Свидетелят е чувал да има апартамент в ж.к. ***, който със сигурност бил различен от този от Жилфонд, но не знае дали бил собственост на С. или на другите членове на семейството и.
От показанията на свидетеля К.С.Д. се установява, че живее на *** с ответницата Н.
Г.. Изяснява, че ответницата К. живеела в процесния имот цял живот. Знае от ищеца, че К. имала друг имот в ж.к. ***, както и че извършеният от нея ремонт бил козметичен, не бил необходим.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По способа за извършване на делба:
Законодателят е предвидил изрично четири способа за ликвидиране на съсобствеността в производството по съдебна делба, като съдът няма правомощия да прекрати съсобствеността по начин, извън регламентираните, а именно - чрез възлагане при наличие на предпоставките по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите, без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа 3 за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
Разпечатката съдържа 30 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10006b33-772c-4b13-b251-7dbac1ea89d9