Протокол № 1199 от 17.06.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1199 гр. Пазарджик, 11.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220104748 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

Ищецът Н. Б. Н., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. К., редовно упълномощен от преди.

Ответникът „** Юг“ ЕАД, редовно призован, не изпраща законен представител. Същият се представлява от пълномощника си юрк. С. А. Р., с пълномощно приложено по делото.

Третите лица помагачи – „**А“ АД и ** КОМПАНИЯ „**“ АД, също редовно призовани не изпращат законен представител, като за „**А“ АД, се явява адв. М., с пълномощно приложено по делото.

АДВ. К.: - Да се даде ход на делото.

ЮРК. Р.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: -Моля да дадете ход на делото.

Съдът, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. К.: - Поддържаме исковата молба с направените уточнения.

Поддържам доказателствените искания, които са направени с исковата молба и ще моля да ги уважите. Що се отнася до отговора на исковата молба, аз 1 считам, че там са направени несъстоятелни възражения – те са правни въпроси, за обективна невъзможност да се изпълни съдебното решение, и в този ред на мисли няма да отделям много внимание по този въпрос, само по исканията. Там се твърди, че, ето, те искали да изпълнят решението, в края на краищата, тоест да преустановят вредоносното си бездействие, но едно трето лице им пречило – „Е***А“, затова са искали да привлекат. Но понеже само са го привлекли, с уговорката, че биха имали интерес, то да им помага, защото пък то би могло да отговаря спрямо тях по обратен иск, но не са предявили, така или иначе, в срока за отговор обратен иск, и си остават само с привличането. Затова, искането за спирането на настоящото производство до приключване на административно дело е неоснователно, защото отношенията между ответника и третото лице не са предмет на настоящото дело. Друго би било, ако имаше обратен иск. Струва ми се, че по същата причина е неотносимо и без значение по настоящото дело, искането за допускане на съдебно-електрическа ли, каква беше, експертиза, която да установява определени обстоятелства – те са, госпожо председател, пак извън предмета на настоящото дело. До какво се свежда въпросът? Ние сме взискатели в едно изпълнително дело, по отношение на длъжника по същото. Предмет на съдебното изпълнение е едно действие, от категорията на тези, даже незаместими действия, които само те могат да извършат. Е, и те не твърдят, че делото е прекратено поради изпълнение. Осъдени са да извършат действието безусловно, при никакви условия, защото както е известно взискателят по изпълнението няма никакви задължения спрямо длъжника. Задълженията са изцяло в тях. Ето защо, въпросът се свежда до нещо много просто, и всякакъв опит да бъде усложнен предметът, според мен е напълно излишно, и само обременява настоящото дело. Вътрешните отношения на ответникът и трето лице за нас са без всякакво правно значение – нямат правно значение за реалното решаване на настоящото дело. С това приключвам. По доказателствата е това, което съм заявил.

ЮРК. Р: – Оспорваме исковата молба. Поддържаме отговора.

Поддържаме направените доказателствени и други искания, и няма какво да добавим.

АДВ. М.: – Уважаема госпожо председател, поддържам подадения отговор. Моля да се приемат представените с него писмени доказателства.

Моля да бъде допусната исканата от нас експертиза. Извинявайте, Вие сте уточнявали молбата два пъти, но моля да уточните в какъв период се претендира това обезщетение?

2

АДВ. К.: - От 24.06.22 до 24.12.2023г.

АДВ. М.: – Благодаря Ви. Нямам какво да допълня.

Съдът, при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпва към излагане на ДОКЛАДА си по делото, в следния смисъл:

Предявени са искови претенции за обезщетяване на имуществени вреди, чието правно основание е чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В подадената искова молба от Н. Б. Н. ЕГН:**********, гр. Пазарджик, ул.”К**, чрез процесуален пълномощник и съдебен адрес: адв. В. К. - адрес на кантора гр. Пазарджик, ул. „** 2 против „** Юг“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. П** в която се твърди, че ищецът, в качеството му на едноличен търговец на основание покупко-продажба извършена с н.а. № **999г. бил придобил право на собственост върху недвижим имот, който към момента на сделката представлявал двуетажна масивна административнобитова сграда с площ от 330 кв.м. и прилежащ терен с площ от 1327,5 кв.м., съставляващ парцел VI от кв.1 по плана на гр. Пазарджик. Твърди се, че по действащата КК на гр. Пазарджик имотът е бил отразен като поземлен имот с идентификатор ** с площ от 1327 кв.м., ведно с построените в него 2-етажна масивна административна и делова сграда с идентификатор **.1 с площ от 385 кв.м., както и три други сгради, а именно: сграда с идентификатор **.2 с площ от 27 кв.м., сграда с идентификатор **.3 с площ от 61 кв.м. и сграда с идентификатор **.4 с площ от 76 кв.м. Твърди се още, че през периода от 1999 г. до началото на 2003 г. ищецът бил отдавал имота под наем, както и, че след 2000 г. било започнало прекъсване на електрозахранването на имота, като от началото на 2003г. по вина на ответното дружество същото било прекъснато окончателно, и пак по негова вина не било възстановено и до момента. Твърди се също така, че през 2020 г. ищецът бил предявил срещу ответника искове за възстановяване на електроснабдяването по чл. 109 от ЗС и частичен иск за присъждане на обезщетение в размер на пропуснатия наем за имота за периода 22.05.2015 г. до 22.05.2020 г. по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

Сочи се, че с решение по гр. дело № 1063/2020г. на Районен съд- Пазарджик, влязло в сила на 06.04.2022г., ответникът е бил осъден и по двата иска, като се твърди, че по негаторния иск било прието, че неоснователното прекъсване на електроснабдяването на застроен имот в урбанизирана зона уврежда правото на собственост като лишава собственика от правото да го ползва по предназначение, поради което и ответникът е бил осъден да възстанови електроподаването към имота на ищеца по съществуващите към момента на прекъсването му линии. По деликтния иск било прието, че прекъсването на 3 електрозахранването в имота на ищеца от страна на ответника и последвалото бездействие на последния да го възстанови представлявали неправомерни действия и бездействия на лицата на които ответникът бил възложил работа.

Твърди се, че тези действия /бездействия/ били причинили на ищеца вреди под формата на пропуснатия наем за имота, като с горе цитираното решение ответникът бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за периода от 22.05.2015 г. до 22.05.2020 г. Твърди се още, че тъй като и след постановяване на съдебното решение ответникът бил продължил да бездейства и да не изпълнява решението по негаторния иск, с влязло в сила решение по гр. дело № 186/2023г. на Окръжен съд- Пазарджик е бил осъден да заплати обезщетение за същите вреди и за последвалия период от 22.05.2020 г. до 23.06.2022 г., както и че междувременно ищецът бил прекратил дейността си и регистрацията си като едноличен търговец. Твърди се също така, че поредното осъждане на ответника очевидно не го било стимулирало да коригира поведението си, защото и в периода от 24.06.2022г. до 24.12.2023 г. вкл. същият не бил отстранил нарушението и не бил възстановил електрозахранването съгласно влязлото в сила решение по негаторния иск, въпреки образуването на изпълнително дело № 281/2022г. по описа на ЧСИ Х.

Пилафов рег. № 904 ОС- Пазарджик имащо за предмет изпълнение на решението по чл.109 ЗС, като и в настоящия момент изпълнителното дело не било приключено поради изпълнение. Твърди се още, че при това положение ищецът бил продължил да търпи същите имуществени вреди като физическо лице и за периода от 24.06.2022г. до 24.12.2023г. Твърди, че при 934 кв.м. застроена наемна площ и средно- месечен пазарен наем за района не понисък от 1.50 лв./кв.м., нереализираният наем за сградите да е в общ размер на с 24 600,00 лв.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да осъди ответника „** Юг“ ЕАД да заплати на ищеца, на основание чл. 49, вр. с чл.45 ЗЗД, обезщетение в размер на сумата 24 600,00 лв. за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснат наем поради прекъсване и невъзстановяване на електроподаването в поземлен имот с идентификатор ** с площ от 1327 кв.м.

, ведно с построените в него 2-етажна масивна административна и делова сграда с идентификатор **.1 с площ от 385 кв.м., както и три други сгради , а именно: сграда е идентификатор **.2 с площ от 27 кв.м. , сграда с идентификатор **.3 с площ от 61 кв.м. и сграда с идентификатор **.4 с площ от 76 кв.м. и прилежащ терен с обща площ от 1327.5 кв.м. за периода от 24.06.2020 г. до 24.12.2023 г. ведно със законната лихва от датата на нейното 4 подаване до окончателното плащане на задължението. Претендират се разноските по делото, в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК се сочи банкова сметка, по която ответникът може да извърши плащане: B**етка по чл.39 ал.1 от ЗА с титуляр Адвокатско д-во „К. и съдружници” Банка ОББ АД. Сочи доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В изпълнение на разпореждане на съда № 9373/29.12.2023г., от процесуалния представител на ищеца е постъпила молба, с която е предприел отстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба, и с която е направено уточнение на петитума на исковата молба, като се моли съдът да осъди „** Юг“ЕАД да заплати на ищеца на основание чл. 49, вр. с чл.45 ЗЗД сумата 24 600,00 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснат наем поради прекъсване и невъзстановяване на електроподаването в поземлен имот с идентификатор ** с площ от 1327 кв.м., ведно с построените в него 2-етажна масивна административна и делова сграда с идентификатор **.1 с площ от 385 кв.м. , както и три други сгради, а именно: сграда с идентификатор **.2 с площ от 27 кв.м. , сграда с идентификатор **.3 с площ от 61 кв.м. и сграда с идентификатор **.4 с площ от 76 кв.м. и прилежащ терен с обща площ от 1327.5 кв.м. претърпени за периода от 24.06.2022 г. до 24.12.2023 г. ведно със законната лихва от датата на нейното подаване до окончателното плащане на задължението. Уточнено е също така, че формулираната задача на ВЛ е за периода от 24.06.2022 г. до 24.12.2023г./вкл./

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил отговор от ответника „** ЮГ"ЕАД, град Пловдив 4000, ул."**, чрез С. А. Р. - юрисконсулт със служебен адрес: Пловдив, ул.„**, тел.**, e-mail: [email protected], в който на първо място е направено възражение за местна подсъдност, като се твърди, че от обстоятелствената част на исковата молба било видно, че се касаело за иск за присъждане на парична сума, като местната подсъдност по този вид искове се определяла от разпоредбите на чл. 105 от ГПК, според който искът се предявявал пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Сочи, че съгласно чл. 108 от ГПК искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище и, че съответно „** ЮГ“ ЕАД е със седалище град Пловдив и адрес на управление ул."**. С оглед изложеното счита, че делото не е подсъдно на Районния съд в град Пазарджик и моли, ако съдът намери, че това е така, да прекрати настоящото производството и да изпрати делото за 5 разглеждане от надлежния съд - Пловдивски районен съд.

Относно редовността на исковата молба е изложено становище, че се счита, че е налице противоречие между фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част от исковата молба и петитума на иска, като сочи, че в изложението си ищецът твърдял, че между страните, за периода от 22.05.2020 г. до 23.06.2022 г. вече било налице решение по същия спор, между същите страни, а именно влязло в сила решение по гр. д. № 186/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което ответникът е осъден да заплати обезщетение за вреди, решението е приложено като доказателство към исковата молба, а от друга страна в петитума на исковата молба искането било за осъждане на ответника да заплати обезщетение за същите вреди за период от 24.06.2020 г. до 24.12.2023 г., вкл. периода от 22.05.2020 г. до 23.06.2022 г., за който вече било налице влязло в сила решение. Сочи още, че този период бил посочен и в задачата, поставена към вещото лице по поисканата съдебно-оценъчна експертиза. Твърди, че видно било, че част от периода е идентичен, като с оглед констатираното, моли исковата молба за бъде оставена без движение до отстраняване от ищеца на това противоречие или за уточняване дали се касае за техническа грешка или в действителност се претендират вреди за идентичен период.