Решение № 99 от 19.03.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Костинброд, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Н. при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Гражданско дело № 20241850100878 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск от страна на „МФМ“АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. С., против М. Б. Н., ЕГН**********, с адрес гр. Г., с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3500 лева, представляваща дължима и незаплатена главница по договор за паричен заем №848750/27.01.20г., сключен между „ФБ“ ЕООД и ответника, вземанията по които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.10.23 г., сключен между „ФБ“ ЕООД и ищеца, заедно със законната лихва от подаването на заявлението в съда- 06.08.24 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение, по ч. гр. д. №691/24 г. по описа на РСКостинброд- иск по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Твърди се, че между „ФБ“ ЕООД, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор паричен заем №848750/27.01.20 г.

По силата на сключения договор, ответникът е бил получил сумата от 3500 лева, като същият не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми.

Сочи се, че с договор за цесия, сключен на 26.10.23 г., между „ФБ“ ЕООД и ищеца, „ФБ“ ЕООД, е прехвърлила на ищеца всички свои вземания спрямо ответника, във връзка с процесния договор за кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на ИМ.

В открито съдебно заседание ищецът е редовно призован, не изпраща представител, като е депозирал становище по същество, с което отправя 1 искане да бъде уважена предявената претенция.

Ответникът е редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото се установи, че от страна на ищецът е подадено заявление по реда на чл.410 ГПК, във връзка с което е било образувано ч.гр.д.№691/24г. по описа на КРС. В посоченото заповедно производство, е била издадена заповед за изпълнение №304/08.08.24г. срещу длъжника за посочени в заявлението суми. Срещу посочената заповед за изпълнение, е било подадено възражение по реда на чл.414 ГПК, от страна на длъжника, с който последният оспорва претендираните вземания.

В срок е предявена и настоящата искова претенция от страна на ищеца, като в исковата молба е обективирано искане касаещо единствено присъдената сума в размер на 3500 лева, заедно със законната лихва от подаване на заявлението в съда- 06.08.24г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в заповедното и исковото производство. Останалите суми посочени в заповедта за изпълнение не се претендират.

По делото не е спорно, че е било налице валидно облигационно правоотношение - договор за паричен заем №848750/27.01.20 г., сключен между „ФБ“ ЕООД, в качеството му на „кредитодател“ и М. Б. Н., в качеството му на „кредитополучател“, по силата на който последният е получил в заем, сума в размер на 3500 лева.

Наред с това по делото не е спорно, че вземанията по посочения договор за заем са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.10.23 г., сключен между „ФБ“ ЕООД и ищеца.

Горните факти се установяват от приобщените по делото писмени доказателства- договор за потребителски кредит №848750/27.01.20г., приложенията към него, договор за цесия и приложения към него.

При горните съображения, съдът намира, че предявената претенция е допустима и основателна, поради което същата следва да бъде уважена в цялост.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът.

Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 145,51 лева в хода на заповедното производство, както и сумата от 260 лева за юриск.възнаграждение. Претендира се и сумата от 70 лева за заплатена ДТ в хода на исковото производство, като съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед факта, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което не е взел участие представител на ищецът, то за юриск.възнаграждение пред настоящата инстанция следва да му се присъди сумата от 100 лева.

2

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, че М. Б. Н., ЕГН**********, с адрес гр. Г., дължи на „МФМ“АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. С., ет.7, сумата от 3500 лева, представляваща дължима и незаплатена главница по договор за паричен заем №848750/27.01.20 г., сключен между „ФБ“ ЕООД и М. Б. Н., вземанията по които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.10.23 г., сключен между „ФБ“ ЕООД и „МФМ“АД, заедно със законната лихва от подаването на заявлението в съда- 06.08.24 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземание е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №691/24 г. по описа на РС- Костинброд.

ОСЪЖДА М. Б. Н., ЕГН**********, с адрес гр. Г. да заплати на „МФМ“АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. С., ет.7, на основание чл. 78, ал. 1

ГПК сумата от 545,51 лева, представляваща сторени разноски в заповедното и исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 3