Решение № 3834 от 06.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3834 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110161576 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба с вх. № 329576/17.10.2024 г. на „Р-О 2“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.

„Странджата“ № 26, представлявано от управителя В* -нов В., срещу „Т-С СБ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Рилски езера“ № 6, ет. 1, представлявано от управителя Таньо -нов В*ев.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 372, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 349 лв., представляваща неизплатен остатък за извършена транспортна услуга, за която е издадена фактура № 0000000055/06.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2024 г., до изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е извършил транспортна услуга от Испания до България в полза на ответника, обективирана във фактура № 0000000055/06.08.2024 г. Поддържа, че на 15.08.2024 г. ответното дружество е заплатило сума в размер на 6 100 лв., представляваща частично изпълнение на задължението за плащане на транспортната услуга, обективирано в процесната фактура, като остатъкът от същата е в размер на 2 349 лв.

Навежда твърдения, че остатъкът от дължимата сума не е изплатен и към настоящия момент.

Твърди, че за обезпечение на предявения иск е било образувано ч. гр. д.

№ 3843/2024 г. по описа на РС-Пазарджик, по което съдът е допуснал обезпечение на иска и е издал обезпечителна заповед.

Моли съда да осъди „Т-с СБ“ ЕООД да заплати на „Р-о 2“ ЕООД сумата от 2 349 лв., представляваща неиздължен остатък за извършена транспортна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително за обезпечителното производство и производството по привеждане в изпълнение 1 на обезпечителната заповед.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Т-с СБ“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответното дружество сочи, че транспортната услуга не е една, както се твърди в исковата молба, а се касае за пет товара, които е трябвало да се натоварят от пет различни адреса – три в Испания и по един във Франция и Италия, и да се разтоварят в София при различни получатели.

Ответникът не оспорва, че е подал заявка до ищеца за тези превози, но твърди, че последният не е представил никакви доказателства, че действително ги е извършил и че стоките са предадени на съответните получатели в София, а е представил само фактура. Сочи за недоказано от ищеца, че е извършил процесните превози, т.е., че е изпълнил договора.

Поддържа, че процесната фактура № 0000000055/06.08.2024 г. е съставена едностранно от ищеца, като на нея не е положен подпис от представител на „Т-с СБ“ ЕООД, поради което не следва да се приеме, че последната е приета и осчетоводена. Поддържа, че уговорената в заявката – договор от 30.07.2024 г., превозна цена за цялата услуга е в размер на 6 100 лв., която сума е заплатена на ищеца с платежно нареждане от 15.08.2024 г.

Навежда твърдения, че не се дължи и ДДС върху сумата в размер на 6 100 лв., тъй като в т. 11 от заявката е посочено „без ДДС“ и между страните няма уговорка, че ДДС ще се дължи отделно. Твърди, че не дължи ДДС и върху претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

С молба с вх. № 13289/15.01.2025 г. ищецът „Р-о 2“ ЕООД уточнява, че действително се касае за пет товара, които е трябвало да се натоварят на пет различни адреса – три в Испания, един във Франция и един в Италия, като се разтоварят на различни адреси в гр. София, но поръчката за тези пет превоза е била една.

Твърди, че е осъществил гореописаните превози и стоките са били предадени на получателите на съответните адреси в гр. София, като представя пет броя товарителници като доказателство за изпълнение на задълженията си по договора.

Посочва още, че процесната фактура 0000000055/06.08.2024 г. и товарителниците са били изпратени на ответното дружество по „Еконт“ на 06.08.2024 г., за което представя като доказателство документ, именуван „Информация за пратка“. Сочи, че в графа „Доставка на клиент“ е отбелязано, че пратката е получена от „Т-с СБ“ ЕООД на 07.08.2024 г.

Оспорва твърденията на ответника, че посочената в заявката цена на транспортната услуга – 6 100 лв. без ДДС, отразява крайната цена за предоставяне на транспортните услуги. Навежда твърдения, че това е първоначалното предложение, а в последствие между страните били проведени телефонни разговори и преговори, в които се уговорили, че крайната цена ще бъде фактурирана и плащането ще бъде извършено по фактура след представяне от страна на ищеца на фактурата и ЧМР. Поддържа, че „без ДДС“ не означава, че данъкът няма да бъде начислен, а само, че това е 2 цена без начислен данък.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, като предметът на дейност и на двете дружества включва вътрешен и международен транспорт на товари. И двете дружества са регистрирани по ЗДДС.

Не се спори, а и видно от представените по делото заявка, пет броя товарителници и фактура № 0000000055/06.08.2024 г., че между страните са съществували облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за превоз на товари, по силата на който ищецът е следвало да извърши пет превоза, като товарите се натоварят от пет различни адреса – три в Испания и по един във Франция и Италия, и се разтоварят в София при различни получатели, а ответникът – да заплати уговорената цена (навло).

Не е спорно, че ищецът „Р-о 2“ ЕООД е издал фактура № 0000000055/06.08.2024 г., в която като цена на предоставените транспортни услуги е посочена сумата от 8 449 лв. с ДДС (данъчна основа 7 041 лв. и размер на данъка 1 408 лв.). Не се спори също, че в т. 11 от заявката – договор договореното навло възлиза на 6 100 лв. без ДДС.

Съдът счита за безспорно, че транспортните услуги са били осъществени в уговорените срокове, видно от представените по делото пет броя товарителници, съдържащи информация за товара, дата на товарене, количество на товара, както и подписи и печати както от изпращачите, така и от получателите. За извършените транспортни услуги свидетелства и извършения банков превод от страна на ответника в размер на 6 100 лв., видно от платежно нареждане от 15.08.2024 г., като основание за който е посочено „Транспорт Испания/Франция/Италия“.

В този смисъл не се спори между страните, а и видно от представеното от ищеца писмено доказателство, именувано „Информация за пратка“, че ответното дружество е получило процесната фактура и петте броя товарителници на 07.08.2024 г., в следствие на което е извършило гореописания банков превод. Този извод се подкрепя и от факта, че плащането е извършено в съответствие с т. 13 от заявката – договор, която посочва, че то следва да бъде извършено в срок 30 дни след получаване на оригиналната фактура и товарителниците (в отклонение от диспозитивното правило на чл.

372, ал. 1 ТЗ, според което плащането се извършва при сключване на договора за превоз, ако не е уговорено друго).

Изводът за наличие на правоотношение между страните и изпълнението на задължението на ищеца по договор за превоз се подкрепя и от разпита на допуснатия свидетел – Н. В., служител в счетоводната кантора, обслужваща „Р-о 2“ ЕООД. Последната сочи, че знае за извършването на транспортни услуги за три държави – Испания, Франция и Италия, като товарите е следвало да бъдат разтоварени в София. Поддържа, че същите са били разтоварени, тъй като товарителниците са подписани, а след извършване на превозите е била издадена фактура.

Свидетелката посочва още, че „Т-с СБ“ ЕООД е извършила частично плащане на услугите по банков път. Уточнява, че крайната цена се формира 3 след като е извършен транспортът. Сочи, че дружеството работи със заявки с всички свои клиенти, но самата заявка не се осчетоводява. Твърди, че няма представа как страните са уговаряли договора помежду си.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като достоверни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза – В. С., се установява, че:

1. Процесната фактура 0000000055/06.08.2024 г. е осчетоводена надлежно и своевременно в счетоводните регистри на ищеца в м. август 2024 г., в който е издадена, както следва:

По КТ на счетоводна сметка 703 – Приходи от услуги с данъчната стойност по фактурите общо в размер на 7 041 лв. (без ДДС);

По КТ на счетоводна сметка 4532 – Начислен ДДС на продажбите с начисления ДДС на обща стойност 1 408 лв.;

По ДТ на счетоводна сметка 411 Клиенти (партида „Т-с СБ“ ЕООД) с общата стойност на фактурата 8 449 лв.

2. Видно от предоставената при проверката счетоводна справка на сметка 401 Доставчици – партида „Р-о 2“ ЕООД, фактура 0000000055/06/08.2024 г. на обща стойност 8 449 лв. с ДДС не е отразявана в документите по ДДС на дружеството ответник.

3. Ищецът е получил частично плащане по фактурата в размер на 6 100 лв. от ответника с основание „Транспорт Испания/Франция/Италия“. При ищеца плащането е отнесено към процесната фактура. Констатирано е, че по сметка 411 Клиенти (партида „Т-с СБ“ ЕООД) се води салдо в размер на 2 349 лв., представляващо непогасения остатък по процесната фактура.

4. Ответникът не е извършил плащане по фактура № 0000000055/06.08.2024 г. на обща стойност 8 449 лв. към „Р-о 2“ ЕООД. Има извършено плащане за сумата от 6 100 лв. на 15.08.2024 г., но видно от платежното нареждане за кредитен превод в основанието няма отбелязване, че се плаща по фактура 0000000055/06.08.2024 г., а е записано „Транспорт Испания/Франция/Италия“. За извършеното плащане е извършена следната счетоводна операция:

По ДТ на счетоводна сметка 401 Доставчици (партида „Р-о 2“ ЕООД) – 6 100 лв.;

По КТ на счетоводна сметка 503 Разплащателна сметка в лв. – 6 100 лв.;

Вещото лице констатира, че извършеното плащане не е обвързано с конкретна фактура и поради тази причина към 31.12.2024 г. по сметка 401 Доставчици се води дебитно салдо в размер на 6 100 лв. (представляващо извършено плащане без да е осчетоводен документ за услугата).

Заключението е прието без възражения от страните, като същото съдът кредитира като пълно, обективно и изготвено от специалист в областта на 4 съдебно-счетоводната експертиза.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съобразно нормата на чл. 372, ал. 1 от ТЗ, за извършения превоз изпращачът дължи заплащането на превозвача на уговорената към момента на сключването на договора и предаването на стоката превозна цена (навло).

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗЗД, която на основание чл. 288 от ТЗ намира приложение и спрямо търговци, при неизпълнение на договорно задължение за кредитора възниква субективното право да претендира реално изпълнение от длъжника, заедно с обезщетението за забава.

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест по така предявения иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съобразно изричното правило на чл. 154 ГПК, като е указал на ищеца, че той следва да докаже следните материалноправни предпоставки, както следва: 1) наличието на договорни правоотношения между страните по договор за превоз, по силата на който за ищцовото дружество е възникнало задължение да извърши превоз на товари, а за ответника – да заплати възнаграждение за извършения превоз, 2) пълното и точно изпълнение от страна на ищцовото дружество на възложения му превоз, 3) размер на договореното възнаграждение и настъпването на падежа за заплащането му. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на задълженията си в срок.