Определение № 4974 от 01.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4974 гр. София, 01.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Частно касационно гражданско дело № 20238003104122 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производствoто е по чл. 274, ал.3ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Т. Т. , чрез адв. В. Д. от САК , срещу определение № 5039 от 21.04.2023 г. по ч. гр.д. № 3666 /2023г на Софийски градски съд С обжалваното определение въззивният съд е изменил в производство по чл. 248 ГПК определението в частта за възлагане на разноски след прекратяването на гр.д № 5036/2022 на СРС, като е осъдил настоящата жалбоподателка да заплати на ответницата Г. А. Т. 750 лв разноски, намалени до този размер съгласно чл. 78, ал.5 ГПК,Ревизиран е извод на първоинстанционния Софийски районен съд , че предвид характера на производството разноските остават за страните както са направени .Приключилото производство по гр.д № 5036/2022 на СРС е било образувано по иск на Е. Т. Т. с правно основание чл. 128 ал.1 СК за определяне на лични отношения с малолетни деца и има характера на спорна съдебна администрация. Исковото производство е прекратено е с определение от 24.10.2022г поради оттегляне на иска ,с молба депозирана преди насроченото първо съдебно заседание.

Депозиран е междувременно отговор от майката на децата Г. А. Т., за което е била ангажирана адвокатска защита. Насрещната страна е оспорила да са били ограничавани контактите с ищцата - баба на децата по бащина линия и разглежда иска като опит да се повлияе на режима на лични контакти ,към този момент определен привременно от съда в бракоразводен процес с бащата М. Т..Спорът между страните е досежно възлагането на разноските след прекратяване на делото,постановено поради заявеното оттегляне на иска.

В изложение към касационната частна жалба се поставя на първо място въпрос подлежат ли на разпределяне съобразно чл.78 ГПК сторените от страните разноски в 1 производствата по спорна съдебна администрация и от значение ли е за разноските как е приключило произвидството по чл.128 СК – с решение по същество ,или с определение за прекратяване поради оттегляне на иска.Сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с позоваване на формирана съдебна практика на ВКС,на която въззивното определение противоречи.

Поставя се въпрос кой е релевантния момент относно преценката на съда по коя редакция на Наредба №1 от 09.07.2024г (НМРАВ) ще се изчисли минималният размер на дължимото възнаграждение.Според защитата въззивното определение е очевидно неправилно основание по чл. 280 , ал.2 , предл трето ГПК., тъй като при намаляване на възнаграждение по частично уваженото искане на страната е приложена редакция на Наредбата, която към момента на сключване на договора за правна помощ и представителство не е била в сила, Ответницата Г. А. Т.,чрез адв.Е. П. оспорва съображенията за допускане на жалбата до разглеждане като основани на неотносима съдебна практика на ВКС.Ответницата с право на разноски не е дала повод за завеждане на иска и приложение намират общита правила на чл. 78 ГПК

С определение №3713/23.11.2023г на Върховен касационен съд,Трето г.о производството по делото е спряно поради образуваното тълк. дело № 3/2023г на ОСГК по въпроса приложими ли са разпоредбите на чл.78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация , уредени в СК. С постановяване на ТР №3 от 27.06. 2024г по тълк. дело № 3/2023г на ОСГК е даден отговор на този въпрос и настоящето производство следва да бъде възобновено

Върховен касационен съд,Трето г.о намира ,че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване

Въззивното определение не е в противоречие с разясненията в ТР №3 от 27.06. 2024г по тълк. дело № 3/2023г на ОСГК по въпроса за възлагането на разноските в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК и касаещи начина на упражняване на личните отношения на близки с деца.При настоящето оттегляне на иска, чл.78, ал.4 ГПК е приложен съответно на дадените тълкувателни разяснения ,след като прекратяването на производството е по причина в поведението на молителя/ищцата/.

Въззивният съд е съобразил правилото на чл.329 ГПК в насоките, разяснени с приемането на Тълкувателното решение. При факти като съобразените в настоящия случай , отговорността за разноските следва да се понесе от подателя на оттегленото искане, доколкото от насрещнтите твърдения на страните не се засвидетелства поведение на ответната страна( в случая страна , направила и претендирала съдебните разноски ) да е станало причина за предявяване на иска по чл. 128 СК, нито поведението на насрещната страна да е причина за заявеното оттегляне на исканата съдебна намеса ,вкл. да са настъпили обстоятелства в резултат на недобросъвестно поведение на тази страна , които имат за последица прекратяване на производството.

Вторият формулиран въпрос няма обуславящо за изводите на съда значение .

Отговорът му няма да доведе до правен резултат , различен от оспорваното с частната жалба разрешение касателно размера , до който адвокатското възнаграждение е намалено като прекомерно.

По въпроса за преценката на съда при намаляване на адвокатско 2 възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК наложително да се посочи ,че НМРАВ №1/2004г приета от Висш адвокатски съвет не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право ( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 ) Неприложима в поддържаната от защитата насока е цитираната съдебна практика на ВКС,застъпваща приложимост на изменящите се редакции по цитираната наредба, тълкувани и прилагани като обвързваща съда норма. Остават актуални и намират приложение разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК . Съобразява се фактическата и правна сложност на делото, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси Преценката на съда се формира и с оглед вида и количеството на извършената работа от адвоката при отчитане спецификата на адвокатския труд. Не е очевидно неправилно като ориентир за тази специфика съдът да съобразява минималните адвокатски възнаграждения по НМРАВ , и с оглед момента , в който адвокатската защита е реализирана ,т.е отчитайки кога ,съответно в какъв обем оценяваният адвокатски труд е осъществен в рамките на поетата защита по делото .

Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на 3- то г.о., О П Р Е Д Е Л И:

Възобновява производството по гр.дело №4122/2023г по описа на Трето го. На ВКС .

Не допуска до касационно обжалване определение № 5039 от 21.04.2023 г. по ч. гр.д.

№ 3666 /2023г на Софийски градски съд

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3