Решение № 266 от 08.08.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Разлог, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20211240101182 по описа за 2021 г.

Производството е образувано по подадена ИМ от „М.П.”ЕООД, ЕИК*, адрес г.С., р.И., б.

„А.П.Ч."№45, п., о.4, с управител К.Д.М. ч/з адв. Й.Д., САК, съд. адрес: г.С., у.„Н.Г." №6. е.1, о.1, с/у „С..“СД, ЕИК*, с адрес в г.Р., у.„И.“ №21, с управители К.И.С., И.И.С. и Д.И.С..

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 196,46 лева, главница за доставена ел. енергия съобразно Договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 27.09.2021 г. за м.11.2017 г., ведно със законната лихва в/у главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, както и сумата от 58,94 лева - лихва, за периода от 14.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В СЗ ищецът не се явява, процесуалният представител на ищеца представя писмено становище, с което поддържа предявените искове и приложените към нея доказателства и направените доказателствени искания. Не прави възражение по изготвения доклад по делото.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения установителен иск. Твърди, че не дължи претендираните суми, поради изтекла давност на главницата и на претендираните лихви.

В СЗ се явява упълномощен представител на ответника, който поддържа депозирания отговор на ИМ, ведно с всички направени възражение за неоснователност на иска, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в ИМ, оспорва всички представени с ИМ доказателства.

В насроченото открито СЗ за 04.09.2023 г. от 15.00 часа, съдът е прекратил частично производството по делото по отношение на сумата от 196,46 лева, представляваща главница за доставена ел. енергия, за която има издадена Заповед за изпълнение за парично задължение №500755 от 10.02.2021 г., обезсилена с Определение №502304 от 29.05.2021 г.

Определението е влязло в сила.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

1

По инициатива на ищеца е подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, ч. гр. д. №127/2021 г по описа на Рг.РС,както и с разпореждането №502450/27.06.2021 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което на 27.08.2021 г. е връчено на заявителя, а искът е подаден на 23.09.2021 г., т.е в законоустановения срок, спазен е едномесечния срок за предявяването на установителния иск в съда.

Видно от материалите по делото, е сключен договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и комбинирани от услуги от 21.08.2017 г. с №*, м/у „Ф.Е.“ООД и ответника „С..“СД, ЕИК* със срок от 12 месеца, с цена на МВтч – 85.00 лева, към същия са инкорпорирани общи условия на продавача, неподписани от ответника.

Ищецът „М.П.“ЕООД, съгласно постановление за възлагане №*/06.01.2021 г. по т. д.

№3343/2017 г. на СГС, в сила от 21.01.2021 г., въз основа на търг по реда на чл.717в от ТЗ, е придобил вземанията на „Ф.Е.“ООД в несъстоятелност, като вземането на ответника фигурира в неподписан документ „Пазарна оценка на вземанията на „Ф.Е.“ООД произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти “, като същото е на стойност 196,46 лв./л.8-10 от делото/.

Видно от представената справка от „ЕРМЗ.“ ЕАД, за обекти на „С..“СД, за периода 15.10.2017 г. до 14.11.2017 г. по фактура от 30.11.2017 г. са отчетени 1509 квт.ч., а за периода 14.11.2017 г. до 01.12.2017 г. по фактура от 06.12.2017 г. са отчетени 779 квт.ч.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Правният интерес на ищеца е обусловен от подаденото възражение против издадената заповед за изпълнение по ч. г.дело №127/ 2021 г. по описа на РС-Рг.

Разгледан по същество се явява неоснователен и съображенията за това са следните:

Ищецът по иска с правно основание чл.422 от ГПК следва да посочи кое е материалното право, чието изпълнение се претендира в заповедното производство и да докаже пораждането на задължението по него, а ответникът - погасяването му.

В този смисъл доказателствената тежест е изцяло в/у ищеца, който следва да докаже, че вземането му е действително и изискуемо.

В хода на настоящето производство ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на твърденията, на които основава иска си.

Няма спор по делото, че ищецът „М.П.“ЕООД е придобил вземанията на „Ф.Е.“ООД на търг по реда на чл.717в от ТЗ в производство по несъстоятелност, видно от приложеното постановление, като вземането на ответника фигурира в документ „Пазарна оценка на вземанията на „Ф.Е.“ ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти. Стойността на вземането е 196,46 лв./л.8-10 от делото/, но документът, в който това е отразено, не е подписан, съответно не е ясен издателят му.

Отделно от това, няма данни в този неподписан документ за какъв период е претендираната сума, тъй като изрично се твърди, че исковата претенция е за дължима сума за м.11. и м.12.2017 г., доколкото съобразно представената от „ЕРМЗ.” ЕАД справка са налице данни за дължимост на суми за период, който обаче не е процесния.

Представени са и общи условия към договора, представляващи неразделна част от него, които не са подписани от ответника, поради което не се установява дали страните по договора са се съгласили с тях.

По делото не може да се направи извод за това, че страните са обвързани от валиден договор за продажба с „Ф.Е.“ ЕООД, предвид неподписаните общи условия към същия. Доказа се, че ищецът е придобил вземанията на „Ф.Е.“ ЕООД по силата на постановление за възлагане №*/06.01.2021 г. по т. д. №3343/2017 г. на СГС, в сила от 21.01.2021 г. Позоваването на ищеца само на постановление за възлагане №*/06.01.2021 г. по т. д. №3343/2017 г. на СГС в 2 сила от 21.01.2021 г. се явява недостатъчно за доказване на исковата претенция, тъй като същото доказва само факта, че същият е придобил вземания от дружество в несъстоятелност, но по никакъв начин не се доказа доколко тези вземания са дължими към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.

Следва да се отбележи, че ответникът не е бил страна в производството по несъстоятелност по търг. дело №№ЗЗ43/2017 г. по описа на СГС, за да може да противопостави свои правоизключващи или правопогасяващи възражения, поради което по отношение на него на основание чл.298, ал.1 от ГПК, силата на присъдено нещо на постановление №*/06.01.2021 г. на СГС няма действие. Още повече, че по делото липсват доказателства „С..“СД да е уведомен по някакъв начин, че вземанията на „Ф.Е.“ООД спрямо него са прехвърлени на „М.П.“ЕООД, за да има прехвърлянето на вземането действие спрямо длъжника, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД. След като липсват данни за такова уведомяване, то дори да съществува вземане, което в настоящето производство не се доказва за какво количество доставена ел. енергия и за какъв период е и дали за него съгласно чл.11, ал.4 от договора е издадена фактура, то е непротивопоставимо на ответника.

Предвид изложеното дотук, е налице основание за формиране на извод за недоказаност на твърденията на ищеца по осъдителната претенция, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед гореизложеното, следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане в полза на ищеца на разноски в настоящето производство.

На основание чл.78, ал.2 от ГПК, ищецът дължи сторените от ответника разноски от 720.00 лв. - заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.03.2021 г. по ч. гр. д №127/2021 г. по описа на РС-Рг и договор за правна защита исъдействие от 01.12.2021 г. по гр. д №1182/2021 г. по описа на РС-Рг.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.П.”ЕООД, ЕИК*, адрес г.С., р.И., б.„А.П.Ч."№45, п., о.4, с управител К.Д.М., ч/з адв. Й.Д., САК, съд. адрес: г.С., у.„Н.Г." №6. е.1, о.1, с/у „С..“СД, ЕИК*, с адрес в г.Р., у.„И.“ №21, с управителите К.И.С., И.И.С. и Д.И.С., иск с правно основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 от ГПК, за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 196,46 лева, представляваща главница за доставена ел. енергия съобразно Договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 27.09.2021 г. за м.11.2017 г., ведно със законната лихва в/у главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, както и сумата от 58,94 лева, представляваща лихва, за периода от 14.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА „М.П.”ЕООД, ЕИК*, адрес г.С., р.И., б.„А.П.Ч."№45, п., о.4, с управител К.Д.М., ч/з адв. Й.Д., САК, съд. адрес: г.С., у.„Н.Г." №6. е.1, о.1, да заплати на „С..“СД, ЕИК*, с адрес в г.Р., у.„И.“ №21, с управителите К.И.С., И.И.С. и Д.И.С., сумата от 720.00 лв., за сторени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3