Решение № 405 от 12.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Т. Станимирова

Женя Димитрова като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело № 20211001000241 по описа за 2021 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК .

С решение №261244, постановено на 18.11.2020г. по гр.д.№14596/18г.

Софийски градски съд е осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Държавата , представлявана от Министъра на финансите, да заплати на „Вектор гама“ ЕООД сумата 71 293,27 лв., представляваща имуществена вреда от удържани му за периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014 г. такси на основание на чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници , ведно със законната лихва и разноски .

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за недопустимост и неправилност. Недопустимостта на решението се обосновава с доводи за неподведомственост на спора на гражданските съдилища и за липса на процесуално-правна легитимация на Държавата да 1 отговаря по предявения срещу нея иск за непозволено увреждане в резултат на действия на Народното събрание, което , според въззивника, отговаря на собствено основание. Твърди се,че осъдителното решение на първоинстанционния съд е и неправилно, поради това,че държавата не би могла да се разглежда като възложител на работа на Народното събрание или народните представители, тъй като то се избира пряко от народа; националната правна уредба не предвижда възможност Държавата да носи отговорност във връзка със законодателната дейност на Народното събрание – такава липсва както в разпоредбата на чл.7 КРБ, която визира „незаконни актове и действия на нейни органи“ /без в тях да се включва приемането на закони/, така и в специалния закон - ЗОДОВ. Неправилен, според въззивника, е изводът на съда, че приемането на закон може да бъде противоправно действие, тъй като той се счита за валиден до обявяването му за противоконституционен и регулира обществени отношения, а решението на Конституционния съд има действие занапред, без да може да преуреди приключили вече правоотношения, каквото е процесното. Оспорена е от въззивника правилността на извода на Софийски градски съд за наличие и на противоправно бездействие от страна на Народното събрание, нарушаващо изискването на чл.22 ал.4 ЗКС, тъй като,според него, посочената разпоредба не му вменява такова абсолютно задължение, като законодателният орган е свободен да преценява дали и какви последици са възникнали от обявените за противоконституционни разпоредби на закона и как те да бъдат уредени.

Твърди,че съдът с решението си е иззел компетентността на законодателния орган, като е извършил и то неправилна преценка за наличие на определени последици и е определил как те да бъдат репарирани, с което е придал обратно действие на решението на КС в противовес на разпоредбата на чл.151 ал.2 КРБ. Според въззивникаудържаните от производителя на електроенергия от възобновяеми източници такса не представлява имуществена вреда,настъпила в патримониума му, доколкото последиците от развилите се и приключили въз основа на съответната норма правоотношения запазват своето действие, а липсата на такъв съществен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е пречказа уважаването на иск на посоченото основание. По подробно изложени в този смисъл във въззивната жалба съображения въззивникът прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а предявения срещу Държавата иск за 2 обезщетение от непозволено увреждане – отхвърлен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по въззивната жалба „Вектор гама”ЕООД е оспорил наведените в нея оплаквания и направени искания. Поддържа становище за правилност на обжалваното съдебно решение,поради които прави искане за потвърждаването му с присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Софийски апелативен съд, произнасяйки се по реда на чл.269 ГПК и като взе предвид данните по делото , констатира следното:

Ищецът „Вектор гама”ЕООД е предявил срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, иск чл.49 вр. чл.7 КРБ в размер на 71 293,27 лв. , която сума претендира ведно със законната лихва и разноските по делото. Искът е основан на твърдения, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяем източник – фотоволтаична електроцентрала, находяща се в с.*** общ.Асеновград област Пловдив.

Твърди се,че произвежданата чрез нея електроенергия се изкупувала от „ЕВН България Електроразпределение“ АД по силата на сключен с това дружество на 27.02.2009г. договор. С § 6 т.2 и т.3 от ПЗР към Закона за държавния бюджет на РБ за 2014г. бил изменен ЗЕВИ,като били създадени чл. 35а ал.1, 2и 3, чл. 35б ал. 1, 2, 3 и 4, чл.35в ал.1, 2 и 3 и чл. 73, ал.1, 2, 3 и 4, с които била въведена такса за облагане приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и от вятърни централи в размер на 20% ,която следвало да се удържа директно от производителите на електрическа енергия. Твърди се от ищеца,че с решение № 13/31.07.2014г. по конституционно дело № 1/14г., влязло в сила на 10.08.2014г. Конституционният съд обявил така приетите норми за противоконституционни, след което на основание чл. 22 ал.4 от ЗКС законодателят е бил длъжен да уреди в посочения в разпоредбата срок възникналите правни последици от прилагането на обявените за противоконституционни норми, но това не било сторено. Като пряко 3 следствие от тези противоправни действие и бездействие на Народното събрание ищецът твърди, че претърпял имуществени вреди, изразяващи се в стойността на удържаната от него такса, възлизаща в общ размер 71293,27 лв. за периода 01.01.2014г. – 09.08.2014г., съгласно описани в исковата молба 8 бр. фактури. Поради това е поискал да бъде обезщетен в размер на посочената сума, вено със законната лихва.

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, е оспорил допустимостта на иска,поради липса на подведомственост на гражданските съдилища; поради липса на законова регламентация за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от дейността на Народното събрание, както и по съображения,че нормотворческата дейност на Народното събрание не подлежи на съдебен контрол. Срещу основателността на иска ответникът е изложил възражения,че решението на Конституционния съд има действие занапред,а всичко извършено в периода от приемането на противоконституционния закон до обявяването на противоконституционността му е законосъобразно и осъществено въз основа на действаща валидна правна норма; че не е налице противоправно бездействие на законодателя,произтичащо от разпоредбата на чл.22 ал.4 ЗКС, доколкото посоченото в тази разпоредба не задължава Народното събрание да предприема действия във всички случаи на противоконституционност на приет от него закон, а само при необходимост от преуреждане на отношенията; че Държавата не е възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД; че липсва противоправно поведение, респ. вина от страна на законодателния орган, липсват настъпили за ищеца вреди от дейността му, тъй като плащането на таксите е в изпълнение на действащи към момента разпоредби, както липсва и пряка причинно-следствена връзка връзка между него и твърдените от ищеца вреди.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за безспорни и установени от ангажираните по делото доказателства изложените в исковата молба обстоятелства – че ищецът е производител на електроенергия от сочения възобновяем източник; че за периода 01.01.2014г.

– 09.08.2014г. е произвел и продал въз основа на сключен с „ ЕВН България Електроразпределение“АД договор за изкупуване елекроенегия, цената на която му е била заплатена по 8 бр. фактури след удържането на 20% такса, 4 възлизаща на посочения общ размер от 71293,27 лв. ; че посочената такса му е удържана и внесена в републиканския бюджет на основание приетите с § 6 т.2 и т.3 от ПЗР към Закона за държавния бюджет на РБ за 2014г. изменения в ЗЕВИ, със създаването на новите чл. 35а ал.1, 2и 3, чл. 35б ал. 1, 2, 3 и 4, чл.35в ал.1, 2 и 3 и чл. 73, ал.1, 2, 3 и 4; че тези разпоредби са били обявени за противоконституционни с решение № 13/31.07.2014г. на Конституционния съд, влязло в сила на 10.08.2014г. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че се установяват всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане. Посочил е,че Държавата отговаря за вреди, причинени на правни субекти от дейността на народните представители по приемане на противоконституционни законови разпоредби и от бездействието им да уредят правните последици от тях.Поради това, е заключил,че е налице правно основание ищецът да претендира обезщетение за причинените му от това противоправно поведение вреди, настъпили вследствие плащането на такса въз основа на противоконституционните разпоредби.

Този краен изход на спора, постановен от първата инстанция, се споделя изцяло и от настоящия състав на САС.

Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, като постановен по недопустим иск. Предявеният и уважен от съда иск е не за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания, които спорове не са подведомствени на гражданските съдилища, а е такъв за обезвреда, произнасянето по който е именно в тяхната компетентност. Процесуалната легитимация на ответника се определя от заявените в исковата молба твърдения за наличие на предпоставки за ангажиране отговорност на Държавата за обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия/бездействие на неин държавен орган. А доколко Държавата е материално-правно легитимирана да отговаря по такъв иск, респ. доколко съществуват предпоставките за ангажиране на отговорността й, е въпрос, който би могъл да бъде разрешен само в производството по съществото на спора. С решението си съдът се е произнесъл по ясно заявени в исковата молба правопораждащи твърдения на ищеца, а депозираната от него искова молба е редовна. По същество снего не е упражнен недопустим контрол върху 5 законодателството и дейността на Народното събрание , а са обсъждани гражданските последици от акта на единствено компетентния да извършва контрол върху тази му дейност орган – Конституционния съд на РБ, чиито решения са задължителни. Въззивникът – Държавата, като отделен правен субект, може да бъде и е надлежен ответник по иск за обезщетение на вреди, като при воденето на исковия процес пред първата инстанция тя е била процесуално представлявана по начина, предвиден в закона /чл.31 ал.1 ГПК/.

Не може да обоснове извод за недопустимост на иска и тезата за липса на изрична правна уредба, предвиждаща възможност за ангажиране отговорността Държавата, за вреди от законодателната дейност или бездействие на нейния орган - Народното събрание. Искът намира правното си основание в общите разпоредби на ЗЗД, доколкото, с чл. 7 КРБ е установена пряка отговорност на Държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ, който е специален закон, уреждащ отговорността на Държавата за вреди при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, тя се реализира на основание прякото действие на чл.7 КРБ вр. чл. 49 ЗЗД /в т.см. решение по гр. д. № 5002/2014 г., на ВКС ІІІ г. о.; решение по гр. д. № 93/2012 г., на ВКС, ІV г. о., решение по гр.д.№1732/19г. на ІV г.о. на ВКС, решение по гр.д.№4069/19г. на ІV г.о. на ВКС и др./ .

Неоснователни са и останалите възражения на въззивника срещу материалната законосъобразност на съдебното решение, респ. поддържаните в производството пред първата инстанция доводи срещу основателността на предявения иск. Народното събрание е държавен орган, осъществяващ законодателна власт. Основната му функция е да създава нормативни актове за регулиране на обществените отношения, а в негова отговорност е тези актове да съответстват на Конституцията, чиито разпоредби са от първостепенна важност за управлението на правовата държава, каквато е Република България. Приемането на противоконституционни норми дестабилизира обществения ред и, водейки до нарушение на задължението на законодателната власт да спазва Конституцията, представлява противоправно деяние от най-висша степен. Противоправно е и бездействието на законодателния орган да възстанови правото за отношенията, които вече са се 6 осъществили в резултат на норма, която е била прогласена за противоконституционна, тъй като такова задължение му е вменено с разпоредбата на чл.22 ал.4 от Закона за Конституционния съд.Последната е от императивен характер, което обосновава неоснователност на възражението на въззивника,че тя установява единствено право на преценка на Народното събрание дали следва да предприеме съответни действия по приемане на нормативни разпоредби, уреждащи евентуални последици от прилагането на противоконституционния закон, но не и негово задължение. С приемането на противоконституционния закон конституционният ред бива нарушен от законодателния орган, който с продължаващото си бездействие да го възстанови, поддържа това нарушение, а това е несъвместимо с правовата държава. Ето защо докато съществува накърнения конституционен ред и от това отделните граждани и юридически лица, засегнати от противоконституционните разпоредби, търпят вреди, възстановяването на този ред изисква ангажиране на отговорността на Държавата за обезвреда на общо основание. Тази отговорност, произтичаща пряко от разпоредбата на чл.7 от Конституцията, е обективна. Наличието на правоотношение по възлагане на работа между Държавата и законодателния орган не представлява материално-правна предпоставка за ангажирането й, доколкото деликтният иск по чл.7 КРБ няма субективен елемент във фактическия си състав /в т.см. решението по гр.д.№2686/19г. на ІV г.о. на ВКС/.

Разпечатката съдържа 26 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ffc1e55-0b04-472d-9e9b-7f79a1f46817