Решение № 195 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА в присъствието на прокурора Ч. В. П. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607272 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от И. Й. И., ЕГН ********** против ПРИСЪДА от 02.07.2024 година, постановена от Софийски районен съд по НОХ дело № 4363/2022 година, с която И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, прдл.2, т.1, прдл.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години.

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на присъдата, а основното искане за отмяната й и за постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.

След изготвяне на мотивите жалбата е допълнена като основните доводи са доразвити и същевременно са въведени и няколко алтернативи:

1. Приложение на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК и оправдаване на подсъдимия поради малозначителност на деянието.

2. Преквалифициране на деянието от такова по чл.354а,ал.3, в такова по чл.354а,ал.5 НК и налагане на наказание по новия текст „глоба“ в размер на 100 лева.

3. Намаляване на наказанието до абсолютния минимум в НК от три месеца „лишаване от свобода“.

Възражение по въззивната жалба, /по допълнителната въззивна жалба/ 1 не са депозирани от Софийска районна прокуратура.

В съдебно заседание подсъдимият-жалбоподател и защитникът му поддържаха доводите в основната и в допълнителната жалба. Защитникът и подсъдимият заявиха и че ако съдът приеме, че е налице маловажен случай на деяние по чл.354а НК и го преквалифицира в такова по ал.5 на чл.354а, молят прекратяване на производството поради изтекла давност, погасяваща наказателното преследване.

Пред въззивната инстанция съдебно следствие не бе проведено.

Съдът, съобразявайки доводите на страните, доказателствата и Законът, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият И. Й. И., ЕГН ********** е обвинен в това, че на 08.08.2019 г., около 00.30 часа, в гр. София, на ул. „********, държал без надлежно разрешително съгласно разпоредбата на чл. 73. ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП високорисково наркотично вещество мегамфетамин - с нето тегло 3.76 грама, на стойност 94,00 /деветдесет и четири/ лева, като метамфетаминът е вещество е висока степен на риск съгласно Приложение 1 към чл.3. т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични в сила от 10.11.2011г. издадена въз основа на чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, а именно Списък 1 „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

Въззивният състав, след самостоятелен анализ на доказателствата установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият към датата на поддържаното от прокуратурата престъпление И. И. живеел в град София на адрес ул. „******** в град София.

На същата дата - 08.08.2019 г., за времето от 19.00 часа на 07.08.2019 година до 07.00 часа на 08.08.2019 година свидетелите Д.С.Н., И.Ф.Ф. и М.Й.Е., служители на 03 РУ на СДВР изпълнявали служебните си задължения в наряд ППГ 361, като и тримата носели униформено облекло и се придвижвали със служебен автомобил с надписи „Полиция“.

Около 00.30 часа на 08.08.2019 година при извършване на обход, полицейските служители забелязали на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Шар планина“ в близост до магазин „Била“ лице от мъжки пол, което свило ул.

„Шар планина“ и влязло в къща с двор на адрес ул. „********. Това бил подсъдимият И. И., когото тримата до този момент не познавали, но който им се сторил „видимо притеснен“ и същевременно те забелязали, че той „държи в ръката си нещо“. Те незабавно го последвали в двора на къщата, където той влязъл. Там те го задържали, а в последствие се установило, че това е и адресът, на който той живее с майка си и нейния мъж. Служителите намерили в лявата му ръка пакетирано прахообразно вещество, което е предадено от подсъдимия с протокол за доброволно предаване от 08.08.2019 година.

2

Впоследствие е установено, че това вещество е 3,76 г. метамфетамин с процентно съдържание на активния компонент метамфетамин 61,7 %.

Това са фактите и те в основата си съвпадат с тези, възприети от районния съд и тези факти се установяват посредством същите доказателства, които е анализирал и посоченият съд.

Доказателствената обезпеченост на това престъпление предполага установяване от обективна страна на факта на наличие на наркотично вещество и факта на неговото „държане“, т.е. осъществяване на фактическа власт върху него.

В това, че предаденото от полицаите за изследване е наркотично вещество няма съмнение. По делото е изготвена физикохимична експертиза, в резултат на което е определено процентно съдържание на активния компонент на изследваните 3,76 г. прахообразно вещество като метамфетамин 61,7 %.

Метамфетаминът (солите и препаратите му) са поставени в Приложение 1 към чл.3. т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични в сила от 10.11.2011г. издадена въз основа на чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, а именно Списък 1 „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина.

Държането на това вещество е също установено по несъмнен начин.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.С.Н., И.Ф.Ф. и М.Й.Е., служители на 03 РУ на СДВР, включително приобщените по реда на член 281, ал.5 вр.ал.1, т.2, предложение второ от НПК техни показания, дадени на досъдебното производство. Показанията, касаещи именно факта на „държане“ са обективни. В първоинстанционното производство са разпитани и свидетелите Д. И.а С.-Д., майка на подсъдимия И. и М.Б.Д., пастрок на подсъдимия И.. С.-Д. разказва, че синът й бил малтретиран от полицаите. Дали това е така или не не е предмет на това производство и дори да се установи полицейско насилие то не изключва автоматично факта на „държане“ на наркотичното вещество. Иначе първоинстанционният съд е анализирал подробно показанията на тази свидетелка и на нейния съпруг и то по начин, който въззивният състав споделя.

Подобно е становището на втората инстанция и касателно поддържаното от защитата и подкрепено от показанията на С.-Д. и Д., че не И. И. е човекът, живущ на този адрес, който се занимава с разпространение на наркотични вещества, а ромска фамилия, самонастанила се и живееща в съседна къща в двора на същия адрес. Дали има или няма такава ромска фамилия, която да живее в друга къща на същия адрес и да разпространява наркотици е не напълно изследван факт. Независимо, че няма данни за адресна регистрация на такива лица на ул. „********, то това не изключва възможността такива да живеят там съвсем нелегално и дори да продават наркотици. Същевременно обаче наличието на такива недобросъвестни лица също не изключват автоматично възможността И., във връзка с тях или напълно независимо от тях да държи на инкриминираната дата наркотици. Наркотиците са намерени в 3 него, а твърдението, че те са му „подхвърлени“ от полицаите не е подкрепено от доказателства, освен от обясненията на самия подсъдим, които са ценно доказателство, но в случая са напълно изолирани, особено свързано с това твърдение. Дори свидетелката С.-Д. не може да потвърди подобно нещо, макар и в другите части нейните показания да съвпадат с обясненията на И..

На основа на описаните факти, съдът прави следните изводи по правото:

Обективните признаци на престъплението, за които съдът говори и погоре са доказани – държане и то на наркотично вещество.

Субективно, това държане е умишлено. Самият факт, че наркотиците са намерени в ръката на подсъдимия говори за съзнателно упражняване на фактическа власт върху предмета на това държане.

Така на пръв поглед пестелИ., но всъщност напълно изчерпателно могат да се артикулират основанията защо главното оплакване във въззивната жалба и в нейното допълнение не може да бъде споделено.

Настоящата инстанция не споделя и първата алтернатива, материализирана в допълнителната жалба. Разпоредбата на чл.9,ал.2 НК е приложима, когато е извършено деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Когато се говори за престъпление „държане на наркотични вещества“ напълно неприложима е първата хипотеза – „липса на обществена опасност“. Самият предмет на престъплението „наркотични вещества“ поражда опасността за здравето и жИ.та на хората и съзнателното му притежаване без разрешение автоматично прави това действие обществено опасно. Много внимателно следва да се обсъжда и възможността за „явно незначителна обществената опасност на деянието“. При такова деяние от значение е и важността на защитения обект на посегателство - обществените отношения, свързани със здравето на хората. Това, както и честотата на този вид престъпления, които предвид особеностите на инкриминирания предмет високорискови наркотични вещества и с оглед тяхната насоченост към лица в незряла възраст и принадлежащи към най-активната социална група от населението, сочат на сериозна обществена нетърпимост и изключват и тази хипотеза на чл.9 ал.2 от НК.

Въззивният състав обаче се съгласи с втората, предложена от защитата алтернатива – преквалифициране на деянието на такова по чл.354а,ал.5 от НК.

От събраните доказателства може да се приеме, че деянието представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т.9 от НК.

Касае се само за един вид наркотично вещество, чието количество и стойност са изключително ниски. Паричният еквивалент, вида и количеството на наркотиците не са единствените критерии, по които се преценява тежестта на извършеното. При преценката налице ли е „маловажен случай” следва да се изхожда от съвкупен анализ на обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца. И. Й. И. не е осъждан, което ще рече, че неговата обществена опасност е ниска. Същевременно с това следва обаче да се отчете и младата му възраст и неопитност към инкриминираната дата, 4 както и добрите негови характеристични данни. Специфично за това производство обстоятелство, генерално рефлектиращо върху преценката на съда е изминалия период от време от инкриминираното деяние до днес – почти седем години. Това са седем години на провеждане на наказателно производство, което не е с някаква изключително завишена фактическа и правна сложност. Това не е непременно директен упрек към правораздавателните органи, още по-малко към разследващите, които са завършили разследването в един стегнат порядък, а по-скоро към законодателната уредба на процесуалния ред, често пъти пораждащ повече спънки по своевременното приключване на производството, отколкото подпомагащ този процес. Подсъдимият не е виновен за продължителното развитие на наказателното производство, но пък самото негово протичане логично е създавало през тези седем години за И. неудобства, които сами по себе си представляват форма на негласно наказване.

Предвид изложеното, съдът счита, че с оглед на незначителността на вредните последици и наличните по делото смекчаващи обстоятелства, описани по-горе, така извършеното престъпление в конкретният случай представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, поради което следва и може да се окачестви като маловажно деяние по смисъла на чл. 93, т.9 от НК.