Решение № 6 от 12.01.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 280/2024
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 12.01.2026
- Състав
- Ради Иванов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.3 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 ал. 1 т. 1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 ал. 1 т. 1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№6 гр. С., 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ради Ив. Й.ов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Й.ов Търговско дело №
20241800900280 по описа за 2024 година
Ищецът П. Д. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с. Н., общ. Б., ул. „Христо Смирненски“ №14, чрез пълномощника му пълномощника си адв. Я. А. - САК, е предявил срещу З. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление - гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ - за плащане на следните суми:
- 55 000,-лв./петдесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – изразени във физически болки и страдания, причинени при ПТП, възникнало на 14.05.2021г. на главен път I-1, в района на 190 - ти км, землището на общ. Б., обл. С., с посока на движение от с. С. към гр. Б., причинено от водача на застрахован при ответника лек автомобил „БМВ“, модел „535 Д“, с peг. № СБ 0346 МТ управляван от Й. Д. П.;
- 2533, 80 лв. / две хиляди петстотин тридесет и три лева и осемдесет ст. /, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, изразени в сторени разходи за лечение на травмите, получени при горното ПТП, ведно с лихвата за забава върху всяка от сумите, считано от 08.04.2024г. до датата на окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата - 14.05.2021г., около 23:50 часа, Й.
Д. П., при управление на лек автомобил „БМВ, модел „535 Д“, с рег. № СВ 0346 МТ, при движение на главен път I-1, в района на 190 - ти км, землището на общ. Б., обл. С., с посока на движение от с. С. към гр. Б., нарушил правилата за движение по пътищата и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на пътника в автомобила – ищеца П. Д. П., който 1 седял на предна дясна седалка. Движейки се със скорост около 90 км / час, в близост до участък със завой на пътя, Й. Д. П. загубил контрол върху управляваното от него МПС, в резултат на което автомобилът отбил в дясно, ударил се в намиращи се в страни от платното за движение пътни знаци, след което излязъл от платното за движение и се установил в дясно от него, където спрял.
Твърди се, че в резултат на удара ищецът П. Д. П. получил наранявания в областта на главата.
Сигнал към тел. 112 бил подаден от хора, които пътували в преминаващи по същото време по пътя други автомобили, които забелязали катастрофиралия автомобил.
Местопроизшествието било посетено от компетентните органи и било образувано досъдебно производство ДП М 113 / 2021г., по описа на РУ - Б., пр. пр. № 523 / 2021г., по описа на РП – Б..
В исковата молба се излага още, че непосредствено след катастрофата на ищеца бил извършен преглед от пристигналия на място на екип на Център за спешна помощ - С., при който били констатирани травми в областта на главата му, след което бил транспортиран с линейката в УМБАЛ „С.“ АД - С. и настанен за лечение.
В болничното заведение на ищеца П. Д. П. били извършени следните изследвания:компютърна томография на главен мозък, рентгенография на бял дроб и главен мозък, на черепни кости.
Ищецът П. Д. П. твърди, че в хода на лечението му било установено, че има видима лицева асиметрия, дължаща се на девиация на носа наляво и нарушена захапка. Имало данни за фрактура на носните кости и тялото на долната челюст. След консултация с неврохирург и анестезиолог, на 19.05.2021г., ищецът бил опериран, като с операцията му е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата на долната челюст.
Изписан е от болницата на 20.05.2021г., с диагноза „Счупване на долната челюст открито“.
Ищецът П. Д. П. твърди, че след изписването от болницата, имал силни болки в областта на главата, целият бил с превръзки по лицето, силно отекъл, с нелицеприятен, дори плашещ външен вид. Вземал болкоуспокоителни, при интензивни болки, като след изтичане на срока на действието им, отново болките започвали. Не можел да спи, станал сприхав, нервен, настъпили промени в комуникацията му с близките и приятелите му. Станал тревожен, с липса на мотивация, лесна уморяемост и липса на концентрация. В продължение на месец не можел да се храни, всичко което приемал като храна било в течен вид със сламка. Видимо отслабнал. Освен това се притеснявал за промените във външния вид на лицето си. Смятал, че ще му останат загрозяващи белези, което щяло да му създава комплекси при общуването с лица от женския пол.
Причиненото му травматично увреждане пряко и непосредствено се е отразило на семейството, близките и роднините му, тъй като те били най-преки свидетели на емоционалното и здравословното състояние на ищеца. Отделно от това причинените му травматични увреждания го лишили за продължителен период от възможността да бъде 2 трудово активен и да допринася за ежемесечната си финансова стабилност, така както преди катастрофата, което допълнително водело до психическо напрежение.
Ищецът П. Д. П. твърди, че и към настоящия момент все още не е претърпял напълно стреса от сполетялата го катастрофа. Изпитвал болки в челюстта при хранене, зъбите му се клатели. Изживените болките и неудобства, които изпитал в резултат на причинените му травматични увреждания, се отразили изключително зле върху цялостното му психическо и физическо състояние.
На следващо място ищецът П. Д. П. твърди, че освен неимуществени вреди, от процесното ПТП претърпял и имуществени такива във връзка с лечението си на обща стойност 2553,-лв, от които 2499,-лв. за закупуване на медицинско изделие, за което му бил издаден касов бон от 17.05.2021г. и 34,80лв. за потребителска такса в полза на МБАЛ „Св.
Анна“ АД – гр. С..
Твърди, че към датата на ПТП по отношение на лек автомобил „БМВ“ с ДКН СВ 0346 МТ е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника ЗД „Б.“АД, със застрахователна полица № BG/02/120002136644, с покритие от 03.08.2020г. до 02.08.2021г.
На 08.04.2024г. ищецът П. Д. П. предявил писмена застрахователна претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, по която и до дата на депозиране на исковата молба, страните не са постигнали споразумение за доброволно решаване на спора и не е изплатено застрахователно обезщетение от ЗД „Б.“ АД.
Ищецът П. Д. П. счита, че ответникът ЗД „Б.“АД му дължи и законната лихва за забава, върху определеното от съда обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от датата на предявяване на Застрахователната претенция - 08.04.2024 г.
Ето защо ищецът П. Д. П. счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове срещу ответното дружество.
Претендира присъждане и на направените в настоящото производство разноски в това число и за адвокатски хонорар.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ЗД „Б.“АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника адв. А. И. от САК, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
На първо място ответникът „ЗД „Б.“ АД твърди, че не е налице деликт, по силата на който да се ангажира гражданската отговорност на застрахователя.
Оспорва механизма на ПТП посочен в исковата молба, с доводи, че с исковата молба не е представен Констативен протокол за ПТП, а само протокол за оглед, който нямал установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Поддържа, че постановлението за прекратяване на воденото досъдебно производство е диспозитивен документ, а не удостоверителен и не установява нищо друго освен авторството на съдържащото се волеизявление.
3
Ответникът поддържа, че без да е установен механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод, за това кой от участниците е действал противоправно, че без установено противоправно поведение, не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в представените с исковата молба писмени доказателства.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправното деяние и вина в поведението на водача на МПС.
При условията на евентуалност ответникът „ЗД „Б.“АД твърди, че събитието е случайно (чл. 15 НК) за водача на МПС лек автомобил „БМВ“ с ДКН СВ 0346 МТ, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Оспорва твърдението на ищеца за настъпил деликт по вина на водача на лекия автомобил, както и че е налице всеки един от елементите във фактически състав на деликта.
С отговора на исковата молба ответникът ЗД „Б.“ АД оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер, като прекомерно завишен и неотговарящ на принципа за справедливост.
С оглед на представените по делото медицински данни ответникът счита, че адекватна сума за обезщетение на неимуществени вреди към момента е около 20 000 лева, в случай че бъде доказано основанието на иска, без да бъде отчетено евентуално съпричиняване на ищеца като участник в пътен инцидент.
Ответникът ЗД „Б.“ АД оспорва и иска за имуществени вреди. Счита, че същият не е доказан по основание и размер. Твърди, че с исковата молба не са представени, че разходите са във връзка с проведеното лечение на травмите от процесното ПТП, нито за това, че тези разходи са били неизбежни и нормални разходи за такава дейност.
С отговора ответникът прави и евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Въвежда възражение за принос от страна на ищеца като пътник в МПС, като твърди, че същият е пътувал без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като степента на приноса му е поне 50 %. Поддържа, че е налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на самия пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение. Твърди, че при правилно поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или са щели да бъдат в значително по-лека степен.
С отговора ответникът ЗД „Б.“ АД е оспорил и претенцията за лихва по реда на чл.429 ал.3 КЗ. Сочи, че с предявяване на претенцията от страна на ищеца не е представен документ по реда на чл.496 ал.3 т.1 КЗ.
Ответникът ЗД „Б.“ АД поддържа, че претенцията за присъждане на лихва от датата 4 на уведомяване на застрахователя е неоснователна, тъй като противоречи на закона. Сочи, че съгласно чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането, лихвата върху обезщетението, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, започва да тече не от датата на уведомяване на застрахователя, а от момента, в който обезщетението става изискуемо.
С отговора ответникът „ЗД „Б.“АД е направил и евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
При условията на евентуалност за предоставяне на възможност да ангажира доказателства за провеждане на насрещно доказване на факти в доказателствена тежест на насрещната страна.
На основание чл. 219 от ГПК да се привлече на страната на ЗД „Б.” АД, по иска срещу дружеството, като трето лице помагач Й. Д. П., с адрес: с. Н. общ. Б., ул. „Христо Смирненски”, № 14, с аргументи че правният интерес от привличане на третото лице помагач е обусловен от възможността на застрахователя да предяви регресен иск срещу застрахования деликвент в случай, че ЗД „Б.” АД бъде осъдено, на основание чл. 500 ал. 1 т.
1 и ал.2 от КЗ (управлява МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или неправоспособен водач). Моли в мотивите към решението съдът да се произнесе по тези основания, с оглед прилагане на чл. 223 ал. 2 ГПК.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът П. Д. П. е подал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната. Оспорва всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника и поддържат всички доказателствени искания направени с първоначалната.