Определение № 12396 от 17.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12396 гр. София, 17.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно гражданско дело № 20211110163371 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. К.Б., пълномощник на длъжника в производството – М.В., с която се моли за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. за осъществена безплатна защита в производството в размер от 360лв.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата.

Съдът, като съобрази доводите на молителя и материалите по делото, намира следното:

На 15.11.2021г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за парични вземания. В законоустановения срок длъжникът чрез упълномощения му представител адв. Б. е подал възражение по чл. 414 ГПК, като с него е поискал и присъждане на разноски по чл. 38, т. 3 ЗАдв. С разпореждане от 21.01.2022г. съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, като същият не го е сторил и с Определение от 14.03.2022г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение.

При горните обстоятелства, съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за допустима и основателна.

Длъжникът в настоящото производство има право на разноски, тъй като обезсилването на заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск по чл. 422, ал.

1 ГПК представлява по същността си прекратяване на производството. Ето защо, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, според която за подаване на възражение по чл. 414 ГПК дължимото адвокатско възнаграждение не се определя по правилата на чл. 7 от Наредба № 1/2004г., доколкото не е налице същинско процесуално представителство, а попада в хипотезата на §1 от ДР „непредвидени по тази наредба случаи“, при които възнаграждението се определя по аналогия. Най-близко до възражението по чл. 414 ГПК, което е по образец и не изисква излагането на каквито и да било аргументи, е хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата – подаване на друга молба, за което е предвидено възнаграждение от 50лв.

Съдът счита, че този размер за попълване и подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което е бланково и не налага навеждане на доводи за недължимост, е адекватен на 1 оказаната услуга. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адв. Б. на основание чл. 38 ЗАдв. за осъществената безплатна правна защита.

С оглед изложеното, определението от 14.03.2022г. следва да бъде допълнено, като заявителят бъде осъден да заплати на адв. Б. сумата от 50лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 6514/14.03.2022г., постановено по настоящото дело, като ОСЪЖДА /фирма/ чрез /фирма/, ЕИК:

**************, с адрес: /населено място/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. К. И Б., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от50 /петдесет/ лв. – разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2