Определение № 135 от 16.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. София, 16.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503224 по описа за 2025 година

Определението е по чл. 435, ал.5 от ГПК.

Образувано е по ЧЖ от Б. Г. В. – чрез пълномощника му адв. В. А., срещу Определение №14478/30.07.2025г. по в.ч.гр.д. №7453/2025г. по описа на СГС. Иска атакуваният акт да бъде отменен и постановен друг, с който обжалваният въвод във владение по изп.д. №6492/2024г. на ЧСИ М. Б. да бъде отменен. В жалбата са повторени доводите, изложени пред СГС, че е трето лице, намерено в имота при извършване на въвода във владение и реализира владение в него от преди образуване на делото, чието решение се изпълнява.

Излага факти, че той обитава реалната част с площ от 60, 33кв.м. от имота, върху който е насочено изпълнението и в тази връзка счита, че има право да получи заплащане на подобренията, които е направил в него. Счита, че по отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води до невъзможност за реализирането им чрез производство по принудително изпълнение по аргумент на обратното от чл. 523, ал.1 от ГПК.

Отговор на ЧЖ е подаден от взискателя в изп.производство Р. Д. Е., която счита, че същата е неоснователна. Излага съображения, кореспондиращи с мотивите на СГС, че В. не е трето лице по смисъла на чл.

435, ал.5 от ГПК, а имотът по отношение на който се реализира изпълнението, е СИО между него и съпругата му, поради което изпълняваното решение на СРС го обвързва. Поддържа и възражението си, че той не е бил намерен в процесния имот, а в съседен, поради което и на това основание жалбата му не допустима в хипотезата на чл. 435, ал.5 от ГПК.

ЧЖ е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното :

Процесното изп.производство е образувано по молба от Р. Д. Е. с представени два, издадени й на 06.12.2024г. изпълнителни листове по гр.д. № 1

72424/2018 г. по описа на СРС. Принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20248380406492 на ЧСИ Б. е насочено срещу П. П. В. с ЕГН ********** и М. А. Ш.-Р. с ЕГН **********, за предаване на владението върху недвижим имот собственост на Р. Д. Е., а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1/03.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 60.33 кв.м., представляващ площта между изградена ограда с имот УПИ Х-203 от кв. 82, собственост на П. В., и кадастралната и регулационна граница на имот, съгласно комбинираната скица - Приложение 1 към допълнително заключение на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, неразделна част от решението.

Гражданското дело № 72424/2018 г. по описа на СРС е било образувано по предявена от взискателката ревандикационна претенция, ответник по която е била П. В., без съпругът й да е участвал и искът е бил уважен, като П. В. е била осъдена да предаде владението върху спорната реална част от недвижимия имот, за която й е бил издаден изпълнителен лист. Установява се от представения с жалбата акт за граждански брак, че П. В. и жалбоподателят са съпрузи от 1968г. и са придобили имота, част от който жалбоподателят твърди да владее, в режим на СИО на 30.09.1994г с договор за покупкопродажба, за който е съставен нотариален акт.

В изпълнение на предприетото принудително изпълнение е проведен въвод във владение по изп. д. № 6492/2024г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег.№ ***, материализиран в протокол за предаване на владение на недвижим имот на осн. чл. 522 от ГПК, реализирано на 08.05.2025г. , в който е удостоверено, че в съседния имот с идентификатор *** е заварен съсобственика в този имот Б. Г. В.. Последният собственоръчно е изписал възражение, че възразява срещу въвода, в качеството си на трето лице, собственик на имота.

По жалба срещу горния въвод е постановено Определение №14478/30.07.2025г. по в.ч.гр.д. №7453/2025г. по описа на СГС, с което тя е оставена без разглеждане и е прекратено производството по нея, а също е оставено без уважение искането на Б. Г. В. за спиране на изп. д. № 6492/2024г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег.№ ***.

Актът на СГС е обоснован с възприетото разбиране, че след като в ТР № 3/2016 от 29.06.2017г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГК, се прие, че всеки от съпрузите разполага с надлежно право на иск за собственост по отношение на вещ, попадаща под режима на СИО, респ. може да участва самостоятелно като ответник по насочен против него иск - между тях е налице факултативно необходимо другарство, но извършените от и против единия съпруг процесуалните действия по предявения иск за собственост ще доведат до засягане на общото право, защото от силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще бъде обвързан и неучаствалият в делото съпруг – в случая Б. Г. В., респ. ще е обвързан и от изпълнителната му сила, реализирана, по процесното изп. дело на основание издадения против съпругата му изпълнителен лист. С оглед на това съдът е приел, че това изключва качеството на В. на трето за изпълнението лице и го превръща в длъжник, който не разполага с право на 2 жалба по чл.435, ал.5 от ГПК и със защита по чл.523 и чл.524 от ГПК.

Настоящият състав на САС счита, че обстоятелството дали В. е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, насочен срещу съпругата му, следва да се преценява по същество, т.е. в контекста на основателността, а не на допустимостта на жалбата му срещу проведения въвод във владение.

По отношение обаче на това дали разполага с активна процесуална легитимация по чл. 435, ал.5 от ГПК да обжалва въвода във владение, съдът следва да изведе същата от твърденията, изложени от жалбоподателя.

Последните обосновават извод за допустимост на жалбата му, защото той сочи, че е собственик и владелец от преди образуване на делото по ревандикационния иск и счита, че не е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение. Това заявено от него фактическо и правно положение е достатъчно да обоснове допустимост на жалбата му, а преценката дали то действително е такова е свързана с нейната основателност.

Предвид изложеното СГС е постановил неправилен съдебен акт, като е оставил без разглеждане жалбата на В. срещу въвода във владение от 08.05.2025г. по изп. д. № 6492/2024г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег.№ ***, който следва да бъде отменен, а делото върнато на същия съд за произнасяне по основателността на ЧЖ.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №14478/30.07.2025г. по в.ч.гр.д. №7453/2025г. по описа на СГС и връща делото на същия съд за произнасяне по основателността на ЧЖ на Б. Г. В. срещу въвод във владение от 08.05.2025г. по изп.д. №6492/2024г. на ЧСИ М. Б..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3