Протоколно определение № 2755 от 15.05.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2755 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Г. Д. при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова и прокурора К. Д. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от К. Г. Д. Частно наказателно дело № 20261100203007 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА изпраща представител, явява се прокурор К. Д..

– редовно призована,

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА-ГР. СОФИЯ – редовно призован, изпраща представител – явява се инспектор Т.Г., с днес представена заповед от началника на Затвора-гр. София за процесуално представителство по делото.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М. И. З. - редовно призован, явява се, доведен от служители на РД „Охрана“ от Затвора-гр. София.

За него се явява АДВ. Д. Т. - с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след като намери, че в случая не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА

1

ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА /по представено копие от формуляр на досие от Затвора-гр. София, ведно със снимка на лицето/:

М. И. З. – роден на **** г. в гр. Ботевград, българин, български гражданин, осъждан, разведен, с адресна регистрация в гр. София, ул. ****къща, ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на лишения от свобода в настоящото производство.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Разбрах правата си в процеса. Нямам искания за отводи на съда, прокурора и секретаря.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.

СЪДЪТ, с оглед становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗАПОЧВА с доклад на председателя на съдебния състав с посочване на основанието за образуване на съдебното производство, а именно постъпила молба от осъдения М. И. З., депозирана чрез упълномощен от него адвокат Д. Т., с искане за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от търпяното от последния към настоящия момент наказание „лишаване от свобода“.

АДВ. Т.: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си. Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

2

ИНСП. Г.: Представям Ви актуална справка към днешна дата, моля да я приемете. Според Вашето разпореждане за това дали има наложени заповеди за награждаване и наказание след подаване на документите към съда - няма такива.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили по делото писмени доказателства, а именно: доклад от ИСДВР от 16.04.2026 г., експертна оценка на актуално психично и емоционално състояние на лишения от свобода М. З. от 09.04.2026 г., препланиране на присъда, материалите, приложени по затворническо досие № 575/2020 г. по описа на Затвора-гр. София и Определение рег. № 914/01.10.2025 г. по ВНЧД № 1164/2025 г. по описа на САС, 7-ми наказателен състав, свалено от ЕИСС.

СТРАНИТЕ (поотделно): Запознати сме с докладваните от съда материали, да се приемат.

СЪДЪТ счита, че докладваните материали, ведно с приложената в днешното съдебно заседание справка от процесуалния представител на началника на Затвора-гр. София, са относими към предмета на доказване по делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмените доказателства по делото доклад от ИСДВР от 16.04.2026 г., експертна оценка на актуално психично и емоционално състояние на лишения от свобода М. З. от 09.04.2026 г., препланиране на присъда, материалите, приложени по затворническо досие № 575/2020 г. по описа на Затвора-гр. София и Определение рег. № 914/01.10.2025 г. по ВНЧД № 1164/2025 г. по описа на САС, 7-ми наказателен състав, свалено от ЕИСС, както и справка от 15.05.2026 г. от началника на Затвор-гр. София относно изтърпяната част от наложеното на М. З. наказание „лишаване от свобода“.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

3

СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства,

СЪДЪТ, след като намери делото за изяснено от фактическа страна ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. Т.: На база представеното доказателствено искане от САС, намирам, че срокът, визиран в чл. 440 и чл. 441 по-скоро, от шест месеца от деня на влизане в сила на определението в сила, е спазен. От тогава има и промяна в обстоятелствата по отношение на осъденото лице, като със заповед по реда на чл. 64 ЗИНЗС на същия е заменен типът на затворническо заведение, като това е релевирано в част от изискванията на САС, легализирани в неговото определение. Постановление № 7/06.10.1975 г. на Пленума на Върховния съд на Република България и конкретно т. 3, б. „Б“ от същото, както и в монографията си „Предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание“ Ч.Г. посочва, че фактически изтърпяно наказание се счита срокът на реално пребиваване на осъдения в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск. Зачетените дни от положен труд не са част от фактическото изтърпяване на присъдата и са неотносими към изчисляване на срока.

По отношение на срока, видно от представената справка от страна на затворническата администрация, остава извън всякакво съмнение, че при осъдения З. е налице втората изискуема предпоставка в закона на чл. 70, ал. 1, 4 т. 1 НПК, а именно той да е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 години по НЧД № 7804/2024 г. по описа на СГС, НО, 4 състав. Това е установимо и от всички приложени по делото справки, в това чисто и от настоящата.

На основание чл. 41 НК, вр. чл. 178 ЗИНЗС на осъдения е зачетен и допълнителен времеви период от една година и пет месеца от престиран труд, както в рамките на затвора, така и на територията на ЗООТ „Казичене“.

Остатъкът от наложеното наказание, изчислен в процентни пунктове е около 8 процентни пункта от цялата осъдителна присъда, което е значително ниска величина, а не както е отразено в депозираното становище от страна на началника на затвора, че остатъкът от наложеното наказание е значителен, което категорично противоречи на обективната истина, видно от представените справки.

Запознавайки се с останалата доказателствена маса по делото, а именно докладът, изготвен от инсп. И. И. и утвърден от гл. инсп. З.Д., категорично липсва спор и относно наличието на другата предпоставка за постановяване на предсрочно условно освобождаване на осъденото лице, визирана в чл. 70, ал. 1, алт. 1 НК, а именно осъденият да е дал значителни доказателства за своето поправяне. Известно е, че с въведените промени на института през 2017 г. на условно предсрочно освобождаване законодателният подход се изрази във въвеждането на процесуални предпоставки за приемането на нов текст в НПК, а именно чл. 439а НПК, като примерните критерии, фиксирани в процесуалната норма, посочена в закона, насочват съда към установяване на факти на настъпила действителна фактическа промяна в поведението на осъденото лице. Известно е също така, че съществуват различни тези по отношение на обстоятелствата дали процесът на поправяне на осъдения следва да е завършен или е достатъчно същият да е отпочнал, но да е необратим. В настоящият казус, конкретни доказателства по делото установят данни за категорично поправяне на осъденото лице на територията на пенитенциарните заведения, в които е търпял осъдителната си присъда, както и не за изпълнен, а за преизпълнен план на присъдата. Видно от представения план за настоящото съдебно заседание, е записано, че на З. предстои промяна на режима, по-скоро на открИ.е на типа и настаняване в общежитие от открит тип. Видно от приложената заповед, изготвена по реда на чл. 64 ЗИНЗС, подписана от началника на затвора, е, че действително типът затворническо 5 заведение е сменен. Той сега е в ЗООТ „Казичене“, а в плана на присъдата е записано

, че следва да бъде настанен в ЗООТ „Казичене“, а той е настанен.

Приложеният по делото доклад от ИСДВР И. И. и приложеното психологическо становище от инсп. Б.Й., ведно с множеството награди, съдържащи се в кориците на затворническото досие, определят по-нататъшния престой на З. на територията на пенитенциарното заведение като неоправдан от гледна точка на легитимната потребност от постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 НК, а така също и в чл. 2 от ЗИНЗС, доколкото по отношение на личността на З. те вече следва да се приемат за постигнати и успешно реализирани, а не както е визирано в становището на началника на затвора, че не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, съгласно чл. 36 НК. В тази връзка намирам, че изготвеният доклад от страна на началника на затвора, поскоро изготвеното становище, сякаш е писан за друго осъдено лице или е писан по метода копи-пейст, което изготвяне по този метод на становища и други писмени документи пред съда, върховната съдебна инстанция многократно е коментирала и обсъждала като абсолютно неадекватна и незаконосъобразна практика, като същото е видно в Решение № 340/16.04.2014 г. на ВКС по н.д. № 1049/2013 г.; Решение № 164/05.04.2012 г. на ВКС по н.д. № 380/2012 г; Решение № 89/17.03.2014 г. на ВКС по н.д.

№121/2014 г., като с основание ВКС се сочи, че копирането и пренасянето на съдържанието на документи, които се представят за доказателства пред съда, съставлява една крайно обезпокоителна практика, наложена в годините.

Считам, че негативите на З., сочени в становището на началника на затвора, са реализирани изцяло от съдържанието на доклада на ИСДВР И. и инсп. Й., както и от посочените и приложени по делото доказателства, свързани с награди по реда на чл. 98, ал. 1 ЗИНЗС. Докладът на ИСДВР И. е доказателството, че поведението на З. в условията на местата за лишаване от свобода надхвърля обичайното такова поведение, което сочи завършил корекционен процес и успешна ресоциализация и готовност за внедряване в цивилния живот. От доклада е видно, че динамичните параметри, визирани в оценката на риска от рецидив са променени в позитивно отношение, а именно от 54 на 37 пункта, които параметри са в зоната на ниския риск от рецидив, като пример ще посоча, че зоната „Отношение към правонарушението“, което 6 е динамичен параметър, рисковите точки са снижени значително, а зоната „Начин на живот и обкръжение“ е снижен също в достатъчно ниска степен.

Отделно от това, ще посоча, че зоната „Отношение към правонарушението“ е записано, че З. е без утвърдена криминализация, същият е мотивиран за промяна, а по отношение на зоната „Начин на живот и обкръжение“ е записано, че при З. не се наблюдава рисково и безразсъдно поведение, които обстоятелства категорично сочат, че З. е готов да се впише в обществената среда и в обществените отношения, същият е готов и за плавен преход от условията на пенитенциарна изолация в условията на живот на свобода.

Намирам, че с оглед доказателствената съвкупност по делото по отношение на З. категорично е налице настъпила трайна и позитивна промяна в поведенческия модел, който модел започва да се утвърждава като личност, приемаща социалните и законови норми на обществото. Корекционната работа на пенитенциарната администрация е постигнала своите конкретни цели и лишеният от свобода може да се впише пълноценно в среда, извън местата за лишаване от свобода. Именно в тази връзка защитата намира, че приобщените доказателства опровергават категорично негативните констатации, изложени в становището на началника на затвора. По отношение на извода, направен също от началника на затвора, че не е изпълнена прогресивната система, ще заявя категорично, че нито в практиката на СГС, в практиката на САС, в практиката на окръжните и апелативните съдилища в страната, нито в учебниците по наказателно изпълнително право на проф. З. Т. и М.П. или изискванията за условно предсрочно освобождаване, заложени в Постановление № 7 на Пленума на ВС от 1975 г., което не е загубило своята сила и правнорелевантно действие, е заложено пълно постигане на прогресивна пенитенциарна система, каквото и да означава то. Най-силно доказателство, намирам, че за позитивното мислене на един човек се проявява в реалните му действия, а не в добрите намерения, красиви думи, оставени без покритие, които никога не стават реални. Действията на З. в условията на контролирана среда показват твърда решимост за прекъсване на връзката с инцидентната криминална проява в живота му. Безупречното поведение на осъденото лице, поставен в адекватна и здравословна среда в условията на открит тип пенитенциарно заведение, са доказателство за изпълнение на взето решение, като се демонстрира от негова страна твърда воля за промяна и надрастване категорично на допуснатата грешка в миналото.