Решение № 10205 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10205 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110121490 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Р. П. К. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1448,20 лева, представляваща непогасена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.№ ***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 152,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г., сумата 51,42 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 10,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 15727/29.05.2024 г. по ч. гр. д. № 22648/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените в заповедното и исковото производство съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният 1 представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответникът да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по предявения иск. В депозираното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение са изложени твърдения, че отоплителните тела са демонтирани, поради което длъжникът не дължи вземанията по заповедта за изпълнение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.02.1990 г., по силата на който ответника Р. П. К. ( с предишна фамилия ***) и трето за спора лице Валентин Николов Божилов са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот. Като писмено доказателство по делото е приет препис от Решение № 30/13.02.2007 г. по в. гр. д.

№ 641/2006 г. по описа на Софийски градски съд, БО, I въззивен състав, от което се установява, че бракът между приобретателите е прекратен, като семейното жилище е предоставено за ползване на ответника. Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985г. (отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална 2 част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. От приетите като писмени доказателства по делото фактури за отоплителните сезони включени в исковия период се установява, че партидата за имота е открита именно на името на ответника Р. К.. Предвид изложеното и доколкото ответникът не оспорва поддържаните с исковата молба твърдения, че притежава качеството на потребител на топлинна енергия за целия имот, съдът намира, че именно Р. К. е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.

Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.

Като писмено доказателство по делото са приети протоколи за реален отчет на 3 измервателни уреди в процесния недвижим имот, като в протокола за отчет за отоплителен сезон 2022/2023 година е отбелязано, че радиаторите в кухня и стая са откачени, като радиаторът в хола на жилището е без топломер.

За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто показания се отчитат ежемесечно по електронен път, като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднатите технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя между всички потребители за отопление. От експертното заключение се установява, че общият топломер е преминал през задължителна метрологична проверка и представлява годно средство за измерване. Вещото лице разяснява, че за имотът е начислен разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за БВГ на база реален отчет на два водомера. От приетото експертно заключение се установява, че стойността на доставената за имота топлинна енергия съгласно изготвените изравнителни сметки за исковия период възлиза на сумата в размер на 1407,47 лева.