Решение № 55 от 10.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20231100901073 по описа за 2023 година

СГС е сезиран с искова молба от ЗАД „А.“ АД, с която са предявени срещу ЗАД „Д.Б. Ж. и з.“ искове с правно основание чл.127 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е страна по сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ за л.а.“Тойота Аурис“ с рег.N У **** АР, а на 21.07.2020 г. е било реализирано ПТП, причинено от И. Б. Б., който е предприел забранена маневра „обратен завой“. От произшествието е пострадала Н.Л.Р., която е пътувала на мотоциклет „Ямаха“ с рег.N Р **** В, който се е блъснал в управлявания от И. Б. Б. л.а.“Тойота Аурис“ с рег.N У **** АР. След настъпване на застрахователното събитие ищецът в качеството на застраховател по „гражданска отговорност“ е изплатил на Н.Л.Р. сумата в размер на 140 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се от ищеца, че вредата е настъпила и поради поведението на водача на мотоциклет „Ямаха“ с рег.N Р **** В – В. С. Р., на който се е возела увредената, защото този водач не се е съобразил със забраната на маркировка М1 и е предприел забранено изпреварване. Тъй като за мотоциклет „Ямаха“ с рег.N Р **** е бил сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ със ЗАД Д.Б. Ж. и з.“, ответникът следва да отговаря за вредите от процесното събитие. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 70 000 лв. – главница, както и сумата от 10 383,33 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 23.12.2021 г. 09.06.2023 г.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че водачът на мотоциклета няма вина за настъпване на вредата, защото не е бил привлечен за обвиняем по наказателното дело. Оспорва се произшествието да е станало на пътен участък със забрана за изпреварване, защото е имало три ленти – две по посока на процесните МПС и 1 една насрещна, а л.а.“Тойота Аурис“ с рег.N У **** АР е започнал маневрата обратен ляв завой от най –дясна лента и е пресякъл средната лента, по която се е движел водачът на мотоциклет „Ямаха“ , който е навлязъл в насрещното, за да избегне удара с автомобила.

Поддържа се, че вредата произтича от поведението на водача на автомобила, който е пресякъл непрекъсната линия на маркировка М1 и коси успоредни линии М15. Прави възражение за принос на увреденото лице, което не е носело каска при настъпване на събитието.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че за отношенията следва да се приложи нормата на чл.53 ЗЗД.

Ответникът не е подал допълнителен отговор.

Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.07.2020 г., в който се сочи, че И. Б. Б. при управление на л.а.“Тойота Аурис“ с рег.N У **** АР е предприел неправилна маневра обратен завой на ляво и е навлязъл в насрещната лента за движение, а В. С. Р. при управление на мотоциклет „Ямаха“ с рег.N Р **** В е предприел неправилна маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1, поради което се е блъснал в страничната лява част на автомобила.

Представено е споразумение от 21.09.2021 г., с което ищецът и Н.Л.Р. са постигнали съгласие за това, че ищецът в качеството на застраховател „гражданска отговорност“ следва да плати на Н.Л.Р. сумата от 140 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 21.07.2020 г., причинено от И. Б. Б. при управление на л.а.“Тойота Аурис“ с рег.N У **** АР.

Представено е писмо от 23.12.2021 г., с което ответникът е отказал да плати на ищеца по регресната претенция.

По настоящето дело е приложено НОХД N 85/2021 г. на районен съд – гр.Царево, приключило със споразумение от 29.03.2021 г., с което И. Б. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3, предл.3-то б.“а“, предл.1-во, вр. с 434 ал.1, б.“б“ предл.2-ро, вр. с чл.342 ал.1, предл.3-то, вр. с чл.6, т.1 ЗДвП и чл.63 ал.1, т.1 ППЗДвП и му е наложено наказания „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца с отложено изпълнение за срок от три години.

Установява се от заключението на СМЕ, че травматичните увреждания на Н.Л.Р. са настъпили в резултат на процесното събитие, а уврежданията в областта на главата са настъпили, защото е носела каска от отворен тип.

Установява се от заключението на СТЕ, че И. Б. Б. при управление на л.а.“Тойота Аурис“ с рег.N У **** АР е предприел маневра завой на ляво и е навлязъл в насрещната лента за движение, а В. С. Р. при управление на мотоциклет „Ямаха“ с рег.N Р **** В е предприел маневра изпреварване и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Сочи се от в.лице, че водачът на мотоциклет „Ямаха“ с рег.N Р **** В е имал възможност да предотврати произшествието чрез непредприемане на изпреварване на движещи се пред него автомобили на забранен за това пътен участък при наличието на единична непрекъсната линия на 2 пътното платно.

Установява се от показанията на св. И. Б. Б., че при настъпване на процесното произшествие е видял, че зад него се движи мотор и е дал ляв мигач за предприемане на ляв завой, а ударът с мотора е настъпил, когато автомобилът е бил навлязъл в насрещната лента.

Установява се от показанията на св.Р., че при движение с мотоциклет „Ямаха“ и видял л.а.“Тойота Аурис“, който е бил спрял в дясната част, но е тръгнал и е започнал да го притиска наляво, поради което се е наложило да навлезе в насрещната лента, а ударът е станал на острова, където се разделят двете платна.

С определението за доклада по чл.374 ГПК от 10.11.2023 г. съдът на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК е приел за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства – че ищецът е страна по сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ за л.а.“Тойота Аурис“ с рег.N У **** АР, а ответникът е страна по сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ за мотоциклет „Ямаха“ с рег.N Р **** В, действали към настъпване на процесното събитие, както и че ищецът е платил застрахователно обезщетение от 140 000 лв. на Н.Л.Р..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.127 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Не се спори, че на 21.07.2020 г. И. Б. Б. при управление на л.а.“Тойота Аурис“ с рег.N У **** АР е реализирал ПТП, от което е пострадала Н.Л.Р., която е пътувала на мотоциклет „Ямаха“ с рег.N Р **** В. Тези фактически обстоятелства се установяват от споразумение от 29.03.2021 г. по НОХД N 85/2021 г. на районен съд – гр.Царево, с което И. Б. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по 342 ал.1 НК, вр. с чл.343 ал.3, предл.3-то б.“а“, предл.1-во, вр. с 434 ал.1, б.“б“ предл.2-ро, вр. с чл.342 ал.1, предл.3-то, вр. с чл.6, т.1 ЗДвП и чл.63 ал.1, т.1 ППЗДвП, както и от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.07.2020 г.

Деликтната отговорност на водача Б. е установена на основание чл.300 ГПК по категоричен начин, поради което за ищеца в качеството на застраховател „гражданска отговорност“, сключена за управлявания от делинквента автомобил, е възникнало на основание чл.432 ал.1 КЗ задължение да плати застрахователно обезщетение. С определението за доклада по чл.374 ГПК от 10.11.2023 г. на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК е прието за безспорно установено, че ищецът е платил застрахователно обезщетение от 140 000 лв. на увредената Р.а.

Спорният по делото въпрос е концентриран около наличието на основание за възникване 3 на отговорност за В. С. Р. – водач на мотоциклет „Ямаха“ с рег.N Р **** В. Това е така, защото възникването на деликтна отговорност за това лице е основание по чл.499 ал.7, изр.2-ро КЗ за пораждане на солидарна отговорност между ищеца и ответника, който е застраховател по сключена за мотоциклета застраховка „гражданска отговорност“.

Предвидената в нормата на чл.499 ал.7, изр.2-ро КЗ солидарна отговорност между застрахователи е функционално обусловена от солидарната отговорност по чл.53 ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина.

Според съда от събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установяват факти, които сочат, че процесното вредоносно събитие е настъпило както в резултат на поведението на водача Б. при управление на л.а.“Тойота Аурис“, така и в резултат на поведението на водача Р. при управление на мотоциклет „Ямаха“. В случая е налице принос и на двамата водачи, защото процесното събитие се явява закономерна последица от извършените от тях фактически действия.

От констативен протокол за ПТП от 21.07.2020 г. и от заключението на СТЕ се установява, че Б. при управление на л.а.“Тойота Аурис“ е решил да обърне посоката на движение, като е предприел маневра обратен завой и навлизане в насрещната пътна лента, но в нарушение на предвидената забрана за извършване на тази маневра поради маркировка М1. Съдът приема, че е нарушена предвидената забрана в нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП на пътно платно с двупосочено движение, когато платното за движение има две пътни ленти - да се навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, както и задължението по чл. 77 ППЗДвП - водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата. Поради тези нарушения е настъпило ПТП с движещия се в същата посока мотоциклет „Ямаха“ с водач Р., който от своя страна е предприел забранено изпреварване на автомобила и е навлязъл в насрещната лента, където в най-лявата част, почти в началото на разделителния остров е настъпил ударът.

Причина за настъпване на процесното събитие е извършване на забранена маневра „обратен завой“ от водача на автомобила, но е налице и друга причина от обективна страна предприетото от водача на мотоциклета забранено изпреварване. В този случай настъпването на вредоносносния резултат се явява пряка и закономерна последица от поведението и на двамата водачи. Това е така, защото поведението на само един от водачите от обективна страна не е в състояние да доведе до увреждането, което се явява неизбежен резултат от действията и на двамата водачи. Извършването от водача на автомобила на забранена маневра „обратен завой“ не би довело до удара с мотоциклета, ако водачът на мотоциклета не бе навлязъл в насрещната лента, за да изпреварва. От своя страна предприетото от водача на мотоциклета забранено изпреварване и навлизане в насрещната лента не би довело до удар с автомобила, ако неговият водач се бе движил в своята лента за движение и не бе предприел маневра „обратен завой“, при която е навлязъл почти напречно в насрещната лента, по която се е движел мотоциклетистът.

Съдът не кредитира за достоверни показанията на св.Р., защото те са в противоречие със заключението на АТЕ и с констативния протокол за ПТП, както и с показанията на св.Б..

4

Причината за навлизане на Р. в насрещната лента не е поведението на Б., а предприетото от Р. забранено изпреварване. Доколкото сблъсъкът е станал в насрещната лента при достигане на автомобила до разделителния остров, съдът приема, че мотоциклетистът е бил започнал изпреварване и е бил навлязъл в насрещната лента, когато автомобилът е започнал да завива наляво за обратен завой. Ако автомобилът първи бе започнал да завива наляво и да навлиза в насрещната лента, изключено е мотоциклетистът в този момент да започне изпреварване на автомобила. Мотоциклетистът е започнал забраненото изпреварване и е навлязъл в насрещната лента в момента, в който автомобилът е намалил скорост до 26,52 км/ч., т.е когато автомобилът е навлизал в насрещната лента мотоциклетистът вече е се движел в тази насрещна лента с цел извършване на забранено изпреварване. Поведението на водача на мотоциклета също е в разрез с чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл.77 ППЗДвП, а на основание чл.45 ал.2 ЗЗД се приема за виновно.

Поведението на всеки от двамата водачи е еднакво укоримо, поради което съдът приема, че приносът е равен. Предвидената в нормата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници не е оборена от ответника при условията на пълно и главно доказване. Следва да се спомене, че веригата от факти, които в съвкупност водят до увреждането, започва с навлизането на моториста в насрещната лента, предприето с цел извършване на забранено изпреварване. Няма основание за фактически извод, че приносът на мотоциклетиста е по-малък.