Решение № 2487 от 23.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2487 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20251100503401 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника Б. А. П. срещу отказа на ЧСИ Б.Я. с рег. № 857 на КЧСИ да прекрати изпълнително дело № 79/15 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в постановление от 27.12.2024 г. Твърди, че делото следва да бъде прекратено, тъй като по него не са извършвани никакви действия за събиране на вземанията. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ да бъде прекратено изп. дело № 79/15 г. на ЧСИ Б.Я. с рег. № 857 на КЧСИ, обективиран в постановление от 27.12.2024 г., като незаконосъобразен, или да се върне делото на съдебния изпълнител за ново произнасяне.

Ответникът по жалбата – взискателят „Изи Финанс“ ЕООД е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, с което оспора жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

ЧСИ Б.Я. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

1

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 79/15 г. по описа на ЧСИ Б.Я. е образувано по молба на взискателя „Изи Финанс“ ООД и въз основа на представен към нея изпълнителен лист от 20.09.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 112/01.08.2013 г. по ч. гр. д. № 234/13 г. по описа на РС – Луковит, с която Б. А. П. е осъден да заплати на „Изи Финанс“ ООД следните суми: 396,76 лв., законна лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.07.2013 г. до окончателното заплащане на вземането, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса.

С молбата за образуване на изпълнителното дело от 22.01.2015 г. взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да извърши проучване и установяване на имущественото състояние на длъжника и да определи начина на изпълнение.

Установява се, че по изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия: на 26.01.2015 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД; на 02.11.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „ВС – Метал Къмпани“ АД; на 01.02.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД; на 09.02.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД; на 08.02.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД; на 09.08.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД; на 01.06.2020 г. е наложен запор върху сметките на длъжника в „Изипей“ АД; на 15.07.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД; на 02.06.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Токуда банк“ АД; на 29.08.2022 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Алианц Банк България“ АД; на 10.11.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД; на 30.10.2024 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 04.12.2024 г. по делото е постъпила молба от ЧСИ Б.Я. с искане да 2 бъде прекратено, тъй като вземането е погасено по давност и не са извършвани действия по събирането му.

С постановление от 27.12.2024 г. е оставено без уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, който отказ попада в обхвата на подлежащите на обжалване действия от длъжника съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване е отказът на ЧСИ Б.Я., обективиран в постановление от 27.12.2024 г., да прекрати изп. дело № 20158570400079 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/13 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този случай прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

От изпълнителното дело се установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ да извърши проучване и установяване на имущественото състояние на длъжника и да определи начина на изпълнение. Установява се, че в изпълнение на възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ съдебният изпълнител е извършвал изпълнителни действия по делото, насочени към събиране на 3 процесното вземане, като по делото няма данни да не са извършвани изпълнителни действия за период, по – дълъг от две години, както и от датата на последното изпълнително действие по делото - 30.10.2024 г. да е изтекъл период от време, който да е по – дълъг от две години. Изпращането на запорно съобщение представлява действие по налагане на запор и дали лицето разполага с банкова сметка в съответната банка и дали има авоари в нея е ирелевантно. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/17 г. по т. д. № 3/15 г. на ОСГТК на ВКС.

Следователно отказът на ЧСИ Б.Я. да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила „перемпция“ е законосъобразен.

Предвид изложеното по – горе, жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата от 50 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за правната помощ.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника Б. А. П., ЕГН:

**********, срещу отказа на ЧСИ Б.Я. с рег. № 857 на КЧСИ да прекрати изпълнително дело № 79/15 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в постановление от 27.12.2024 г.

ОСЪЖДА Б. А. П., ЕГН: **********, с адрес: с. Дъбен, обл. Ловеч, ул.

****, да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ж. к. „Иван Вазов“, ул.

„Балша“ № 17, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5