Определение № 553 от 20.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553 гр. София, 20.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000500446 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 272036 от 01.08.2025 г. по входящия регистър на Софийски градски съд, подадена от ответниците Р. Х. Р., ЕГН ********** и К. Х. Р., ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу решение № 260254 от 30.06.2025 г. , постановено по в.гр.д. № 12766/2029 г., по реда на чл. 248 от ГПК от СГС, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 265311 от 27.03.2025 г., подадена от ответниците за изменение/допълнение на въззивното решение № 260 321 от 21.05.2024 г., постановено по същото дело в ЧАСТТА за разноските.

Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност определението, поради необоснованост и допуснато нарушение съдопроизводствените правила. на на

Поддържат, че въззивният съд е следвало да разгледа молбата им за изменение на въззивното решение в частта за разноските, тъй като молбата им по чл. 248 от ГПК е своевременно подадена и се явява процесуално допустима.

1

Молят Апелативен съд София, действащ при условията на чл. 274, ал. 2 от ГПК, да се отмени обжалваното определение и вместо да върне делото на въззивния съд сам да реши спора по същество.

Насрещната страна – „Т., ЕИК 831609046 е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни страни срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

От материалите по делото се установява, че „Т., ЕИК 831609046 е предявила иск с правно основание чл. 422 от ГПК против М. С. Р., който е разгледан по същество от Софийски районен съд.

Първоинстанционният съд по реда на чл. 227 от ГПК е конституирал наследниците на М. С. Р. - Р. Х. Р., ЕГН ********** и К. Х. Р., ЕГН **********.

Ищецът „Т., ЕИК 831609046 е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната част, по която е образувано в.гр.д. № 12766/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

С решение № 260 321 от 21.05.2024 г., постановено по в.гр.д. № 12766/2019 г. от Софийски градски съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

Въззивният Софийски градски съд с решение № 260 321 от 21.05.2024 2 г., постановено по в.гр.д. № 12766/2019 г. е осъдил ответниците да заплатят ищеца направените деловодни разноски, въпреки неоснователността на въззивната му жалба.

Решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила от деня на неговото обявяване.

Очевидната фактическа грешка, вменената отговорност за разноски на ответниците е поправена по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 260 104 от 19.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 12766/2019 г. от Софийски градски съд.

Ответниците с молба вх. № 265311 от 27.03.2025 г. са поискали от въззивния СГС да измени/допълни на въззивното решение № 260 321 от 21.05.2024 г., постановено по в.гр.д. № 12766/2019 г. в частта за разноските, като осъди ищецът да им заплати деловодни разноски.

Софийски градски съд приел, че въззивното решение не подлежи на обжалване, влязло е в сила, а молбата за изменение на това решение в частта за разноските е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 248 , ал. 1 от ГПК, поради което я е оставил без разглеждане.

Апелативен съд София, действащ при условията на чл. 274, ал. 2 от ГПК намира частната жалба за неоснователна.

Това е така, защото молбата за изменение/допълнение на влязлото в сила въззивно решение в частта за разноските е подадена след изтичането на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Молбата е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.

Фактът, че тричленен въззивен състав на Софийски градски съд се е 3 произнесъл с решение по молба с правно основание чл. 248 от ГПК, а не с определение, така както изрично законодателят е посочил в чл. 248, ал. 3 от ГПК, че дължимия се съдебен акт е определение буди Недоумение у настоящия състав на Апелативен съд София, действащ при условията на чл.

274, ал. 2 от ГПК.

Процесуалният закон строго е разграничил видовете съдебни актове и въпросите, по които следва да се произнесе съда с тях и това е посочено не само в чл. 252 от ГПК.

Ето защо следва да се потвърди обжалваното определение, посочено от въззивния съд като решение.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение /наименовано решение/ № 260254 от 30.06.2025 г. , постановено по в.гр.д. № 12766/2029 г., по реда на чл. 248 от ГПК от СГС, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 265311 от 27.03.2025 г., подадена от ответниците Р. Х. Р., ЕГН ********** и К. Х. Р., ЕГН **********, чрез процесуален представител за изменение/допълнение на въззивното решение № 260 321 от 21.05.2024 г., постановено по същото дело в ЧАСТТА за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5