Решение № 1790 от 22.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8554/2022
- Вид
- Решение № 1790
- Подписан
- 22.05.2023
- Състав
- Йоана Николаева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 201, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
РЕШЕНИЕ
№ 1790 гр. Варна, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110108554 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „СТ“ ООД твърди, че на 11.11.2019 г. с „ФПГ“ ЕООД /понастоящем „Х 2023“ ЕООД/ сключили безсрочен Договор за извършване на финансово-счетоводна услуга. Поддържа, че предметът на договора бил извършване на цялостно счетоводно обслужване на ответното дружество, а именно: ежемесечно приключване на ДДС и подаване на справка-декларация по ДДС /обработка на всички приходни и разходни документи, банкови извлечения/, изготвяне на разчетно-платежна ведомост за заплати за месеца, подаване на персонален регистър /Декларация 1 и 6 за месеца/, изчисляване на амортизации за всеки месец, подаване на декларация за дължимите данъци /чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО/ на тримесечие, подаване на ГДД за съответната година по чл.92 ал. 1 от ЗКПО, подаване и заверка на ГФО за съответната година към TP, подаване на справки за изплатени доходи на физически лица по чл. 73 от ЗДДФЛ, подаване на справка за изплатени доходи по трудови правоотношения на физически лица по чл. 73 ал. 6 от ЗДДФЛ, подаване на ГОД за съответната година към Статистиката, подаване на годишна декларация 6 на СОЛ, подготвяне на документи по искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от органите на НАП, подготвяне на документи по приключващи процедури за възстановяване на ДДС, подготвяне на документи по кандидатстване за отпускане на кредити и овърдрафт към банки и др., както и назначаване и уволняване на персонал, 1 изготвяне на трудови договори и заповеди за уволнение, попълване на трудови книжки, поддържане на папка с лични досиета на персонала, подаване на болнични към НОИ, удостоверения за семейно подпомагане, удостоверения за доходи, справки за оставащите дни платен или неплатен отпуск, справки за разчети с клиенти и доставчици и всякакви други справки в помощ на управителя и др.
Ищецът заявява, че съгласно чл. 2 от сключения между страните договор цената на извършената услуга се определя от обема на извършената работа и се фиксира с издаване на фактура, а съгласно чл. 3 плащането следва да се извърши до 5-то число всеки месец, следващ месеца, за който се отнася.
Сочи, че ежемесечно са издавани фактури, като ответникът не е заплатил издадените в периода от м. юни 2021 г. до м. април 2022 г. фактури на обща стойност от 7500 лева, както следва: № 590/30.06.2021г. за сумата от 600 лева, № 599/30.07.2021г. за сумата от 800 лева, № 607/31.08.2021г. за сумата от 800 лева, № 617/30.09.2021г. за сумата от 800 лева, № 627/29.10.2021г. за сумата от 750 лева, № 633/30.11.2021г. за сумата от 750 лева, № 639/31.12.2021г. за сумата от 750 лева, № 646/31.01.2022г. за сумата от 750 лева, № 654/28.02.2022г. за сумата от 750 лева, № 663/31.03.2022г. за сумата от 750 лева. Заявява, че дължимото обезщетение за забава, начислено върху претендираната главница за периода от 05.07.2021 г. до 01.07.2022 г. възлиза на 464.72 лева.
Ищецът твърди, че на 14.04.2022 г. уведомил ответника, че прекратява счетоводното обслужване поради незаплащане на дължимото възнаграждение за услугата. Въпреки отправената покана за доброволно изпълнение ответникът не е заплатил претендираните суми.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
1) сумата от 7500 лева, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за извършване на финансово-счетоводна услуга от 11.11.2019 г., за което са издадени следните фактури: № 590/30.06.2021 г., № 599/30.07.2021 г., № 607/31.08.2021 г., № 617/30.09.2021 г., № 627/29.10.2021 г., № 633/30.11.2021 г., № 639/31.12.2021 г., № 646/31.01.2022 г., № 654/28.02.2022 г., № 663/31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 01.07.2022 г. до окончателното ѝ изплащане;
2) сумата от 464.72 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение за периода от 05.07.2021 г. до 01.07.2022 г.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по Договор за извършване на финансово-счетоводна услуга от 11.11.2019 г. Оспорва ищецът да е извършил услуги на претендираната стойност и твърди, че реално извършеният обем от работа е заплащан в брой ежемесечно от „ФПГ“ ЕООД. Счита, че представените с исковата молба фактури не установяват факта на предоставяне на твърдените услуги нито техния размер. Заявява, че се касае 2 за едностранно начислявани суми от ищеца, като ответникът не е бил запознат с тях до получаването на препис от исковата молба. Поддържа, че дори представените фактури да са осчетоводени от ответното дружество, това е извършено от лицето, водило неговото счетоводство, а именно – ищеца.
Счита, че предвид неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорният такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Поради така изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото наличието на валидно възникнало облигационно отношение между „СТ“ ООД и „ФПГ“ ЕООД по Договор за извършване на финансово-счетоводна услуга от 11.11.2019 г.
Последният е приобщен към писмените доказателства по делото /л. 7-9/, като съгласно чл. 2 цената на извършената услуга се определя от обема на извършената работа и се фиксира в издадената за целта фактура. С чл. 3 страните са уговорили плащането да се извършва до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Договорът е сключен за срок от една година, като е предвидено преобразуването му в безсрочен, в случай че не бъде прекратен след изтичане на този срок.
Към исковата молба са приложени издадени от „СТ“ ООД фактури за счетоводни услуги за периода от м. юни 2021 г. до м. март 2022 г. /л. 10-19/, както следва: № 590/30.06.2021г. на стойност 800 лева, № 599/30.07.2021г. на стойност 800 лева, № 607/31.08.2021г. на стойност 800 лева, № 617/30.09.2021г. на стойност 800 лева, № 627/29.10.2021г. на стойност 750 лева, № 633/30.11.2021г. на стойност 750 лева, № 639/31.12.2021г. на стойност 750 лева, № 646/31.01.2022г. на стойност 750 лева, № 654/28.02.2022г. на стойност 750 лева, № 663/31.03.2022г. на стойност 750 лева.
С уведомление, изпратено чрез телепоща /л. 20/, ищецът е отправил покана към ответника за заплащане на задължение в общ размер от 7500 лева по горепосочените фактури. Видно от приложеното на л. 21 от делото известие за доставяне, уведомлението е получено лично от законния представител на дружеството на 23.06.2022 г.
Видно от представените по делото писмени доказателства, както и от служебно извършена справка в Търговския регистър, актуалното наименование на ответното дружество е „Х 2023“.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на спора.
По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатите първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Настоящият 3 съдебен състав в пълнота кредитира депозираните от вещото лице заключения като обективно и компетентно изготвени и аргументирани.
Съгласно първоначално депозираното заключение с вх.
№832/05.01.2023 г. /л. 101-102/ в счетоводството на ищеца във връзка с процесния договор са отразени фактури на обща стойност 13 500 лева, издадени в периода от м. ноември 2019 г. до м. март 2022 г., по които са извършени плащания общо в размер на 6000 лева. Последното извършено плащане е отчетено на 31.03.2022 г., като с него е погасено задължението по фактура от 31.05.2021 г., както и част от задължението по фактура от 30.06.2021 г. в размер на 200 лева. В счетоводството на ответното дружество, от друга страна, е отразено задължение към „СТ“ ООД по фактури, издадени в периода от 31.10.2020 г. до 30.11.2021 г. в общ размер от 7500 лева. Вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до 01.07.2022 г. се равнява на 464.75 лева.
В допълнението към заключението вх. № 16143/01.03.2023 г. /л. 107108/ вещото лице подробно е описало действително извършените от ищеца счетоводни операции в изпълнение на сключения с ответника договор за процесния период. Посочено е, че са осчетоводявани фактури за покупки и продажби, като същите са включвани в дневниците за покупки и продажби по ДДС и съответно са декларирани в НАП ежемесечно. Наред с това е назначаван и освобождаван персонал, за което са съставяни трудови договори и заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, като за посочените обстоятелства са подавани уведомления до НАП. Вещото лице е констатирало и че ищецът е изготвял ведомости за работни заплати и е подавал декларации в НАП за начисляваните трудови възнаграждения, както и ги е осчетоводявал. Посочено е, че са извършени осчетоводявания на касовите операции, както и на движенията по разплащателната сметка на ответника. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице потвърждава, че всички описани дейности са реално извършени, за което свидетелстват подадените от „СТ“ ООД документи към НАП, подписани с електронен подпис и с поставен входящ номер от НАП.
По делото служебно е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да изясни по какъв начин е формиран размерът на задълженията по процесните фактури, както и дали същият отговаря на стойността на действително извършените счетоводни услуги от ищеца.
Съгласно заключението на вещото лице вх. № 26638/07.04.2023 г. /л. 128-129/ за процесния период минималният хонорар за счетоводно обслужване на дружество, регистрирано по ЗДДС, е бил 300 лева за обработването на до 20 бр. фактури, осчетоводяване на една банкова сметка, едно самоосигуряващо се лице и един работник. Посочено е, че възнаграждението по сключения между страните договор е формиран като сбор от сумата от 600 лева за осчетоводяване на до 50 бр. фактури и три банкови сметки и сумата от 200 лева за ТРЗ при едно самоосигуряващо се лице и персонал от над 10 служители. Вещото лице излага, че макар от м. септември 2021 г. документооборотът драстично да е нараснал, възнаграждението на ищеца е намалено на 750 лева месечно. В съдебно заседание пояснява, че намалението 4 е извършено по устна уговорка между представителите на двете дружества.
Съгласно заключението констатираният обем на извършваните от ищеца счетоводни услуги дори надвишава начислените от ищеца с процесните фактури месечни възнаграждения.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният главен иск, ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на облигационно отношение между него и ответника по договор за извършване на финансово-счетоводна услуга, както и действителното извършване на счетоводни услуги на претендираната стойност.
По делото е безспорно наличието на валидно възникнало облигационно отношение между „СТ“ ООД и „ФПГ“ ЕООД /понастоящем „Х 2023“ ЕООД/ , като спорът е съсредоточен върху въпроса дали ищецът действително е предоставил на ответника счетоводни услуги на претендираната стойност за периода от м. юни 2021 г. до м. март 2022 г.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства и в частност – от заключенията по първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се установява, че ищцовото дружество е извършило счетоводни услуги в изпълнение на сключения между страните договор от 11.11.2019 г. на посочената в исковата молба стойност. Действително в издаваните от „СТ“ ООД фактури не са конкретизирани извършваните счетоводни дейности, за които е начислено съответното възнаграждение и доколкото фактурите съставляват едностранно съставен от ищеца частен документ, те не се ползват с материална доказателствена сила. Същевременно обаче от заключението на вещото лице Е. Т. става ясно, че ищецът е извършвал цялостното счетоводно обслужване на ответника за процесния период. Потвърждава се, че са извършвани голям обем от дейности, в т. ч. осчетоводяване на издадени фактури за покупки и продажби, осчетоводяване на касови и банкови операции и дейности по ТРЗ. Тъй като в сключения между страните договор не се съдържат уговорки относно начина, по който се формира дължимото възнаграждение в полза на ищеца, съдът намира, че на основание чл. 162 ГПК досежно размера му следва да бъде кредитирано заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Тъй като вещото лице е установило, че стойността на действително извършените от ищеца услуги дори надвишава осчетоводената с процесните фактури и предвид липсата на доказателства за извършени от ответника плащания по тях /с изключение на частичното плащане в размер на 200 лева по фактура № 590/30.06.2021 г./, предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ff91d9a-1c59-49c1-9f09-0517822fee23