Решение № 559 от 02.10.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Видин, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря МИЛЕНА Г. ЛУКАНОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320102620 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 81Б, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В., против М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ******************.

С исковата молба се твърди, че на 25.10.2019 г. ответницата е сключила Договор за потребителски кредит № 366530 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата от 900 лв., срещу което се е съгласила да върне 7 броя вноски по 251 лв. в срок до 25.05.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

Твърди се още, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и че при сключването му на ответницата е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вземанията си към длъжника по договора за потребителски кредит, като вземането срещу ответницата е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

1

Ищецът претендира установяване на вземания в общ размер на 1254,89 лв., както следва: 557,62 лв. главница; 37,64 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 25.10.2019 г. до 25.05.2020 г.; 192,11 лв. законна лихва за забава за периода от 25.05.2020 г. до 31.05.2025 г.; 309,78 лв. неплатени такси; 157,74 лв. неустойка по договора, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения особен представител, в който се поддържа, че е налице явна злоупотреба с лице в крайна нужда, а също и че вземането е погасено по давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по чл. 422 ГПК е установително и предмет на делото е съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Съдът следва да извърши проверка на всички предпоставки, от които зависи съществуването на претендираното вземане, включително действителността на договора, от който ищецът извежда своите права.

На първо място следва да бъде извършена преценка относно действителността на договора за потребителски кредит, доколкото именно от него ищецът извежда претендираните вземания.

Въпросът за недействителността е от значение за съществуването на претендираните вземания и следва да бъде съобразен от съда служебно с оглед императивния характер на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и задължението на съда по чл. 7 ГПК да приложи закона точно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи, включително лихви, комисиони, такси и всякакъв вид възнаграждения.

В процесния договор е предвидена неустойка за непредоставяне на 2 обезпечение в размер на 704,82 лева.

Задължението за предоставяне на обезпечение е поето едновременно със сключването на договора и представлява част от неговото съдържание.

Следователно още към момента на сключване на договора кредиторът е знаел за съществуването на това задължение и за последиците от неизпълнението му, включително за размера на неустойката.

При преценката на характера на тази уговорка следва да се изхожда не от наименованието, дадено от страните, а от нейното действително съдържание и икономически ефект. Изискванията към обезпечението – поръчител или банкова гаранция – са съществени и обективно затрудняват потребителя при изпълнението им. При тези условия непредоставянето на обезпечение не представлява типично, случайно бъдещо неизпълнение, а е предвидена още при сключването на договора възможност за начисляване на значителна допълнителна сума.

Поради това съдът приема, че уговорената неустойка по своето действително икономическо съдържание представлява допълнителен разход, свързан с кредита. Тя е известна на кредитора още при сключването на договора и следва да бъде съобразена при определяне на общите разходи по кредита и при изчисляването на ГПР. Когато сума, формално определена като неустойка, фактически представлява разход, който потребителят може да бъде задължен да понесе във връзка с кредита, тя следва да бъде включена при формирането на ГПР.

В случая неустойката от 704,82 лв. не е включена при изчисляването на посочения в договора ГПР.

Наред с това ищецът претендира и сумата от 309,78 лв. като неплатени такси, които според твърденията му се дължат съгласно тарифа на кредитора. Тези такси не са конкретно индивидуализирани в договора, а е направено препращане към отделен документ, като същевременно не са включени и в посочения ГПР.

По този начин посоченият в договора ГПР не отразява действителните общи разходи по кредита и не позволява на потребителя да установи реалната икономическа тежест на поетото задължение.

Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК 3 неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9–12 води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Ето защо съдът приема, че договорът за потребителски кредит № 366530 от 25.10.2019 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.

Поради това претенциите за договорна възнаградителна лихва, такси и неустойка са неоснователни. Неоснователна е и претенцията за законна лихва за забава върху договорно определената главница, доколкото такава последица не може да се извежда от недействителния договор.

По отношение на чистата стойност на кредита съдът намира за основателно възражението на ответницата за погасяване по давност.

От доказателствата по делото се установява, че сумата от 900 лв. е предоставена на ответницата на 25.10.2019 г. При недействителност на договора задължението за връщане на получената сума не произтича от валидно договорно основание, а от последиците на недействителността, поради което същото има реституционен характер.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г. вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с общата петгодишна давност, като при получена престация давността започва да тече от момента на получаването .

В настоящия случай получаването на сумата от 900 лв. е извършено на 25.10.2019 г. От този момент възниква и става изискуемо задължението за връщането , поради което от същата дата започва да тече петгодишният давностен срок.

Погасителният план не може да обоснове различен начален момент на давността, тъй като произтича от недействителния договор и не може да породи валидно договорно разсрочване на реституционното задължение.

4

Следователно давността е започнала да тече на 25.10.2019 г. и е изтекла на 25.10.2024 г. При липса на данни за нейното спиране или прекъсване преди изтичането на срока вземането за чистата стойност на кредита е погасено по давност.

Поради изложеното предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлен.

По разноските съдът намира, че същите следва да бъдат възложени съобразно изхода на делото и правилото на чл. 78 ГПК.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, против М. М. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 1254,89 лв., представляваща: 557,62 лв. главница; 37,64 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 25.10.2019 г. до 25.05.2020 г.;

192,11 лв. законна лихва за забава за период от 25.05.2020 г. до 31.05.2025 г.;

309,78 лв. такси; 157,74 лв. неустойка, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите, като неоснователен.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че сключеният на 25.10.2019 г. Договор за потребителски кредит № 366530 между М. М. М. и „Сити Кеш“ ООД е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5