Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 07.01.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 655/2024
Вид
Решение № 9
Подписан
07.01.2026
Състав
ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 178 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 или 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 или 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 590 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136, ал. 1, т. 3, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 171 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.179 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Перник, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20241700100655 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 235 от ГПК - решение по исков спор.

Делото е образувано по искова молба на Е. П. Т., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения по делото: ***, срещу "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД, със седалище и адрес на управление на дейността - област: София, ж.к. Люлин - 10, бул./ул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, ап. Офис 4, с ЕИК: 206858118, и иск да се установи спрямо ответника, че ипотека, учредена от ищеца в полза на първия ответник с нотариален акт № ***, том ***, peг. №***, дело №551/2008г. на нотариус Н.З., не е породила действие по отношение ответника като цедент на обезпеченото с ипотеката вземане , тъй като не е спазена изискуемата от чл. 171 от ЗЗД форма на това прехвърляне – иск по 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл.179 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Според изложените факти, ищецът е собственик на недвижим имот, апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта на Перник , ипотекиран от нея в полза „Юробанк И Еф Джи" АД с нотариален акт за ипотека №***, том ***, per. №***, дело №551/2008г. на нотариус Н.З., за обезпечение на вземанията на тази банка по сключен на дата 06.10.2008г. договор за кредит за покупка на недвижим имот ***.

На 14.11.2008 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД като цедент и "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД като цесионер бил сключен и договор за цесия, с който всички вземания на Юробанк И Еф Джи" АД ( с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД ) по договора за кредит № *** били прехвърлени на "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД. Този договор за цесия бил сключен в обикновена писмена форма, без нотариална заверка на подписите на страните по него , не бил и вписан и в Служба по вписвания в Перник. Последвали още три договора за цесия, като по първия от от тях, същата банка придобила вземането обратно, след което го прехвърлила отново чрез цесия, но вече при изискуемата форма и вписване. Последният приобретател на вземането, "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД, образувал изпълнително дело № 1162 по опис на ЧСИ С.Б. при ПОС, по което изпълнението било насочено срещу ипотекирания имот.

1

С оглед казаното , иска се от съда да постанови решение ,с което да признае за установено спрямо ответника "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД, че е „прекратено и е отпаднало действието“ на ипотечното право , обективирано в нотариален акт за ипотека №***, том ***, per. №***, дело №551/2008г. на нотариус Н.З., и да се присъдят направените по делото разноски.

Искът е допустим , при очевиден интерес на ищеца от отричането на ипотечното право на кредитора му, в която хипотеза вещта става несеквестируема във водения изпълнителен процес за вземанията по дълга; на настоящия състав е служебно известно, че по изпълнителното дело № 1162 по опис на ЧСИ С.Б. срещу ипотекирания имот е насочено от ответното дружество – взискател принудително изпълнение. Спазена е и местната , и родовата подсъдност на спора.

Ответното дружество е подало отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Признава част от изложените факти – това, че на 06.10.2008г. между ищцата и Юробанк България е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот ***, по силата на който на Е. Т., П.Т. и Т. Т. е отпуснат кредит в размер на 80 390 евро, че за обезпечение на вземанията на банката по договора за кредит, от страна на Е. П. Т. е учредена договорна ипотека с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №***, том ***, рег.№ ***, дело №551/2008г., вписан в Служба по вписванията гр. Перник, с вх.рег. №3716/06.10.2008г.. акт № ***. том ***. дело №3018/2008, върху собствения на Е. Т. недвижим имот, представляващ апартамент № ***/***/, находящ се в *** в жилищна сграда на ЖСК "***", бл. №***/***/, вх.“***“ , на *** /***/ етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 90,26кв.м. /деветдесет цяло и двадесет и шест квадратни метра/, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №***/***/ с площ от 11,27кв.м /единадесет цяло и двадесет и седем стотни квадратни метра/ и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №***/***/, е площ от 14.83кв.м. /четиринадесет цяло и осемдесет и три стотни квадратни метра/ и с 3.83 /три цяло осемдесет и три стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при граници на апартамента - от североизток -преградна стена, от северозапад - двор, югоизток- улица „***“, от югозапад апартамент №***/***/ и стълбище, и че тази ипотека е подновена по искане на банката.

Признава и сключването на договорите за цесия, но оспорва твърдението на ищеца , че вземането на банката спрямо нея е предмет на първия от тази договори за цесия , този , сключен на 14.11. 2008г. ; не се твърди наличие на нотариална зверка на подписите под договора за цесия от дата 14.11.2008г. Искът се оспорва затова като неоснователен с изложени в отговора съображения – че ипотеката не е погасена. Претендира присъждане на разноските .

По фактите съдът установи следното :

С оглед твърденията на ищеца, релевантните факти по спора са следните: наличието на договор за кредит между ищеца и „Юробанк България „ ЕАД , наличието на договор за ипотека между същите страни , прехвърлянето на вземанията по кредитната сдлека от страна на банката / т.е., наличието и на договорите за цесия/ , това, дали е спазена формата на същите договори, и в частност – наличието на нотариална заверка на договора за цесия, сключен между банката и "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД на дата 14.11.2008г, и вписването на договор в службата по вписванията при РС Перник.

По по – голямата част от фактите спор не се формира , и съдът приема за осъществени следните обстоятелства – наличието на договор за кредит между Е. Т. и Юробанк България ЕАД / л. 19 / и договора за ипотека / л. 26 / , договора за цесия от дата 14.11.2008г, с който банката прехвърля свои вземания на третото на спора лице "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, договора за прехвърляне на вземания с нотриална заверка на подписите от дата 27.05.2015г. с който "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД прехвърля това вземане обратно на банката ( л. 40 и 41 ) , както и договорите от дати 30.06.2021г. и 28.07.2023., с който отново „ Юробанк България“ ЕАД прехвърля своето вземане на „С.Г. Груп „ АД , ЕИК 205642517, а то на свой ред - на настоящия ответник "ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД, като подписите под тези два договора са заверени нотариално.

2

По партидата на ищеца в службата по вписванията договора за цесия на вземане от дата 14.11.2008г. не е вписан или отбелязан, такъв запис в имотния регистър няма наличен според справките от Агенцията по вписванията .Съдът не приема факта на вписването за осъществен.

Спори се по това, дали подписите на представителите на страните под договора цесия от дата 14.11.2008г са нотариално заверени. Върху представените копия от договора за цесия от дата 14.11.2008г. има печат на заверка, извършена от нотариус, без да е ясно какво точно е заверено – дали подпис, препис от договора или неговото съдържание , тъй като всички представени от ищеца копия ( 3бр. ) са нечетливи; ответното дружество не е направило искания по реда на чл. 183 или 192 от ГПК да се представи оригинала на договора или да се изиска от извършилия заверката нотариус копие от съответното нотариално удостоверяване.

Тъй като нотариално удостоверяване има , не може изначално да се приеме , че заверка отсъства , като вместо това , касае се за копие , представляващо документ с недостатъци по смисъла на чл. 178 ал. 2 от ГПК . Ако се заверява препис от или съдържание на документ обаче, е безсмислено в бележката по реда на чл. 590 ал. 2 от ГПК да фигурират четири имена, същите, които са посочени и в договора за цесия като представители на страните.

Затова съдът приема с оглед на всички обстоятелства по делото, че подписите върху договора за цесия от дата 14.11.2008г са нотариално заверени.

Спорно е и това , дали вземанията на банката по договора са били изобщо предмет на договора за цесия от 14.11.2008г., доколкото наистина по делото липсват и списъците с прехвърлените вземания, каквито според съдържанието му има съставени като приложения.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че с бордеро *** , референция ***, е осчетоводено отписване на кредит – продажба на кредити на БРС , на клиент Е. П. Т. и „Юробанк България „ АД , по договор за цесия от дата 14.11.2008г.; с бордеро *** , референция ***, е осчетоводено закупуванена кредит *** на клиент Е. П. Т., по договор за цесия от дата 27.04.2015г .Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, и доколкото прехвърлянето на вземанията на кредита са осчетоводени с бордеро от 2008г . в счетоводството насъщата банка , то вземането по кредитната сделка с Т. е било предмет на договора за цесия .

Наличието на нотариална заверка на подписите в следващия договор за цесия между същите страни , този от дата 27.05.2015г не е спорен факт , а личи от бележката, положена върху самия договор , в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

При така установените факти - по правото :

Нормата на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите гласи , че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Според чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г.) от Закона за задълженията и договорите , прехвърлянето и залагането на вземане, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър.

Ипотеката е договор със самостоятелно съществуване и значение, различен от този за цесия. По принцип , договора за цесия е неформален и изискването на чл. 171 от ЗЗД е особено, като намира приложното си поле само при договорите за цесия , при които прехвърляното вземане е обезпечено с ипотека. Изискванията на закона към формата на договора за ипотека , от друга страна, са много строги – този договор е валиден само ако е сключен като нотариален акт. Ипотечното право обаче се погасява , когато се погаси обезпеченото вземане. В случая ищеца не твърди самостоятелен порок на договора за ипотека, а поддържа, че е налице липса на нотариална заверка на подписите на страните под първия договор за цесия , този от дата от дата 14.11.2008г, с който банката прехвърля свои вземания на третото на спора лице "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, която има за 3 резултат погасяване на ипотечното право с прехвърлянето на вземането, и оттам – такова не съществува за никой от последващите приобретатели на това вземане (за вземането на банката по договора за кредит с А.). Това разсъждение не може да бъде споделено от настоящия състав.

Подписите на страните под договора цесия от дата 14.11.2008г. са заверени от нотариус.

Дори да предположим, че договора за цесия от дата 14.11.2008г е сключен без изискуемите нотариални заверки на подписите на страните, това обстоятелство не води до отричане на ипотечното право . Липсата на нотариална заверка на подписите е порок на договора за цесия- неспазване на изискуемата форма по смисъла на чл. 26 ал. 2 предл. трето от Закона на задълженията и договорите, и този порок релевира нищожност на договора за цесия – но само и единствено между страните по него ( решение № 60/ 19.05.2016 г., трето гражданско отделение, ВКС , по гр. дело № 3569/2015 година и посочената там практика ).

При нищожен договор за цесия, действието на ипотеката не се прекратява, доколкото порокът отрича само прехвърлителния ефект на продажбата, но не и съществуването на самото вземане, което продължава да е налично в патримониума на цедента и може да бъде прехвърлено валидно ( с прехвърлително действие) и втори път , като легитимира втория приобретател като носител на вземането. На плоскостта на мотивите за липса на форма трябва да се каже , че такава липса при един договор не рефлектира върху друг; изискването за форма на договора за ипотека – да е съставена като нотариален акт - е спазено.