Решение № 4375 от 04.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4375 гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110209870 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. Ц. с ЕГН ********** с адрес за призоваване ***, срещу Електронен фиш Серия К № 4644243 от 24.03.2021 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като се моли същият да бъде изцяло отменен.

На първо място се оспорва авторството на нарушението, като се твърди, че от издаването на електронния фиш до неговото връчване е изминал голям период от време, поради което жалбоподателят е затруднен като собственик на процесния автомобил да посочи кое лице го е управлявало. На следващо място се сочат допуснати в хода на административно-наказателното 1 производство съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липсата на описание на точното място, на което се твърди, че е извършено нарушението, както и неяснота относно начинът, по който същото е било установено. Възразява се също така, че не е приспаднат толеранс в полза на водача, както и че не е посочена датата на съставяне на електронния фиш.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована за с.з., не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към 24.03.2021 г. товарен автомобил марка „*** модел *** с рег.№ *** бил собственост на „***“ ЕООД с ЕИК – *** с управител С. А. Ц. с ЕГН **********. С р е щ у Ц . в качеството й на управител и представляващ дружеството – собственик на посоченото МПС бил издаден процесния Електронен фиш Серия К № 4644243 от 24.03.2021 г. на СДВР за това, че на 24.03.2021 г. в 13:07 часа в гр.София, по Околовръстен път до Бензиностанция „Шел“ –с.Казичене с посока на движение от бул.“Ботевградско шосе“ към бул.“Цариградско шосе“ управлявала посочения товарен автомобил „*** модел *** с рег.№ ***, като се движела със скорост от 9 3 км/ч., при ограничение на скоростта 50 км./ч., въведено с пътен знак В-26 в извън населено място. Скоростта на МПС била измерена с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1 –М с № 619.

Видно от приложения списък с намерени фишове процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 20.06.2023 г., като жалбата срещу нея е подадена на 04.07.2023 г.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - справка за собственост на МПС, копие от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за изменение и допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен фиш на министъра на вътрешните работи, копие на протокол № 2-39-20 от метрологична проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR1 –М, копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, списък с намерени фишове, копие на Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, ежедневна форма на отчет, сертификат за завършен курс, справка картон на водача, както и снимков материал на процесното нарушение.

От правна страна съдът намира следното:

Съдът намира, че жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което издаденият Електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на 3 нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане.

В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че атакуваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити, както и че е спазена процедурата по неговото издаване, поради което наведените от жалбоподателя възражения в тази насока се явяват неоснователни. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че бланкетно и без необходимата конкретика е посочено мястото на извършване на нарушението, което се установява по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от приобщения снимков материал. Видно от приложения протокол за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на отчет в същите коректно са описани датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, използваното АТСС, датата на която същото е преминало метрологична проверка и датата на годността му за експлоатация, имената на служителя, който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.21, ал. 2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Посочената разпоредба от ЗДвП не визира състав на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства.

Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв.;

Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр. 85 4 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

В конкретния случай нарушението е било установено с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1 –М с № 619.

Същото е вписано в регистъра на одобрените за използване типове за измерване и видно от приложения протокол от метрологична проверка същото е преминало успешно последваща проверка.

Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят административно е санкциониран. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл. Наложеното наказание по вид и размер е определено така, както е разписано в чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП към датата на извършване на нарушението. Доколкото размерът на глобата е строго фиксиран в закона, съдът не разполага с правомощия за неговото намаляване.

Съдът намира, че по делото с а събрани безспорни доказателства за извършеното административно нарушение. Видно от съдържанието на електронния фиш, както и от приложения снимков материал, от установената скорост на МПС /96 км./ч./ е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.

В тази връзка съдът намира доводите на жалбоподателя за неоснователни. По делото е приложена в цялост административната преписка, като от снимковия материал е видно местонахождението на превозното средство. Конкретно за установяване на въведеното ограничение на скоростта, е изискана и приложена схема на организацията на движението с поставените пътни знаци. Същата е подробна за този пътен участък и от нея се установява неколкократно редуване на пътни знаци, указващи различно ограничаване на скоростта. В конкретния случай, за този пътен участък е налице ограничение от 50 км/ч, с поставен пътен знак "В 26" с указано ограничение от 50 км/ч, именно поради неколкократното последователно изменение на разрешената 5 скорост. От горното следва, че жалбоподателят е бил длъжен да се движи с 50 км/ч. –поради наличие на пътен знак "В 26", което изрично е отразено в издадения ЕФ по достатъчно ясен и еднозначен начин. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че административнонаказващият орган е доказал това обстоятелство, включително и чрез прилагане на снимков материал на пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта в процесния пътен участък.

От всички представени писма на Областно пътно управление – София към Агенция „Пътна инфраструктура“ ведно със схема на организация на движението на посочения пътен участък, е видно, че „Софийски околовръстен път“ е част от Републиканската пътна мрежа /път II-18/ и не попада в населено място. Максимално разрешената скорост на път II-18 /“Софиийски околовръстен път“/ в участъка до Бензиностанция „Шел“ –с.Казичене с посока на движение от бул.“Ботевградско шосе“ към бул.“Цариградско шосе“ извън зоната на действие на пътни знаци В26 е 90 км./ч. В настоящия случай безспорно се установява, че за процесния пътен участък е налице ограничение от 50 км/ч, с поставен пътен знак "В 26" с указано ограничение от 50 км/ч.

Относно представеното от ОПУ –София писмо от 15.02.2024 г., в което е посочено, че път II-18 се намира в границите на населеното място – гр.София, съдът намира, че е допусната неточност, което се установява от всички приложени по делото писмени доказателства.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на 6