Решение № 434 от 16.12.2022, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Русе, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Галина Магардичиян

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20224500500602 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

В. С. В. е обжалвала Решение № 431/08.04.2022г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 2164/2021 г., с което са уважени предявените против нея искове с правно основание чл. 108 и 109 от ЗС и чл.

124, ал. 1 от ГПК. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск са необосновани и не са съобразени със събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата И. С. В. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

В. С. В. е подалa и частна жалба против Определение № 2196/09.06.2022 г., постановено по същото дело, с което е уважен o искането 1 на насрещната страна за изменение на решението в частта му за разноските. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

В указания от съда срок е постъпил отговор на частната жалба от И.

В., с който се изразява становище за неоснователност на същата.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по въззивната жалба и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна по спора и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. С. В., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 и 109 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на В. С. В., че ищецът е собственик на 3/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Р, ул. "К." № *, площ от 526 кв. м.; трайно предназначение на територията урбанизирана; начин на застрояване - ниско; номер по предходен план 4184, кв. 313; съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***, както и че е собственик на сграда с идентификатор *** - полусъборена към настоящия момент и негодна за обитаване, с адрес: гр. Р, ул. "К." № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 10.00 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение: складова база, склад, както и да бъде осъдена ответницата да предаде на ищеца владението на 3/4 идеални части от оградената с ниска ограда част от поземления имот с вход от "К", като предаде ключа за вратата на поземления имот откъм същата улица, да събори съществуващата ниска дървена ограда и възстанови безпрепятственото ползване на целия поземлен имот.

Ищецът твърди, че ответницата оспорва правата му върху дворното място с идентификатор *** и шопрона с идентификатор

*** и не го допуска да ползва съсобственото им дворно място пред съсобствената им сграда с идентификатор ***, в т. ч. и входа откъм улица "К", въпреки че не е налице разпределение на правото на ползване от една страна и от друга - оградената част надхвърля значително 2 правата на ответницата в съсобствения поземлен имот.

Според ищеца ответницата е придобила само 1/4 ид.ч. от поземлен имот е идентификатор ***, вместо вписаните в нотариалния й акт 1/2 ид.ч. – толкова, колкото са притежавали нейните праводатели, а шопронът, който съгласно КККР на гр. Русе представлява сграда с идентификатор ***, е продаден от първоначалния собственик И.А.И. на А.Е.К. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177, том III, дело № 1393/19.06.1964г. на нотариус Ц.М. при Русенския народен съд. С нотариален акт за дарение № 19, том V, дело № 1725/26.07.1967 г. на същия нотариус А.К. дарява на дъщеря си Д.А.Д. закупения имот, а впоследствие ищецът придобива целия шопрон от наследниците на Д.Д..

От представените писмени доказателства се установява, че въз основа нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, том 11, дело № 2214/17 г., вх. рег. № 4982/27.04.2017 г. на СВ – Русе, ищецът е придобил собствеността върху сграда с идентификатор ***, с адрес гр. Р, ул. "К." № *, застроена площ 32, 00 кв., брой етажи: 1; предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, заедно с припадащите се 125/508 ид. ч. от дворно място с идентификатор *** с площ 526 кв.м.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том 12, дело № 2351/17 г., вх. рег. № 5238/03.05.2017 г. на СВ – Русе, ищецът е купил сграда с идентификатор ***, на същия адрес, застроена площ 84,00 кв. м; брой етажи: 1; предназначение: друг вид сграда за обитаване, заедно с припадащите се 125/508 ид. ч. от дворно място с идентификатор *** с площ 526 кв. м. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 163, том 13, дело № 2646/17 г., вх. рег. № 5963/17.05.2017г. на СВ – Русе, коригиран с нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение № 89, том 41, вх. рег. № 16624/14.12.2018 г. на СВ – Русе, ищецът е придобил собствеността върху 1/10 ид.ч от следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор *** със застроена площ 98 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, заедно с изцяло припадащите се 127/508 ид. ч. от дворното място с идентификатор *** с площ 526 кв. м., който имот по титул за собственост е описан като дворно място от 127 кв.м., изразени в ид.ч. от цялото 508.60 кв.м., заедно с 1/2 ид. ч. от паянтова жилищна сграда, състояща се цялата от три стаи, кухня, антре и маза, както и 3 половината от дворищния клозет и целия шопрон, които сгради съставляват сграда с идентификатор *** със застроена площ застроена площ 10,00 кв. м., брой етажи: 1; предназначение: складова база, склад. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том 13, дело № 2655/17 г., вх. рег. № 5964/17.05.2017 г. на СВ – Русе, коригиран с нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том 41, дело № 8493/18 г., вх. рег. № 16625 от 14.12.2018 г. на СВ – Русе, ищецът е закупил останалите 9/10 ид.ч. от следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор *** със застроена площ 98 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, заедно с изцяло припадащите се 127/508 ид.ч. от дворното място с идентификатор *** с площ 526 кв. м., който имот по титул за собственост е описан като дворно място от 127 кв.м., изразени в ид.ч. от цялото 508.60 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от паянтова жилищна сграда, състояща се цялата от три стаи, кухня, антре и маза, както и половината от дворищния клозет и целия шопрон, които сгради съставляват сграда с идентификатор *** със застроена площ застроена площ 10,00 кв. м, брой етажи: 1; предназначение: складова база, склад.

Ответницата, от своя страна, с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 47, том XXXII, дело № 7323/03г., вх.рег. № 12479/04.11.2003 г. на СВ – Русе е закупила от Ц.М. и М.М. 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 526,00 кв. м., находящо се в гр. Русе, представляващо имот № 4184, кв. 313 по кадастралния план на гр. Русе, а по нотариален акт - с площ от 254.30 кв. м., представляващо имот ІV- 8, кв. 318 по стария план на града, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в него паянтова жилищна сграда, състояща се от три стаи, кухня, антре, маза, клозет и целия шапрон. Продавачите Ц.М. и М.М. са придобили гореописаните имоти с нотариален акт за замяна на недвижим имот № 155, том V, дело № 2571 от 21.09.1965 г., с който са получили по замяна от И.А.И. 1/2 ид.ч. от дворно място от 254.30 кв. м., съставляващо имот IV- 8, кв. 318 по плана на гр. Русе.

В констативно-съобразителната част на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, вещото лице посочва, че В. В. е придобила от праводателите си, частта която са закупили през 1965 г., представляваща „1/2 ид.ч. от дворното място от 254,30 4 кв.м.“ и ½ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор ***.

Експертът не установява налични данни праводателите на жалбоподателката да са придобили други сгради или земя в поземлен имот *** след сделката от 1965 г. По отношение на шапрона в експертизата е посочено, че той е описан в три нотариални акта по един и същи начин, като с първия нотариален акт от 1964 г. е прехвърлен целият шапрон, следователно през 1965 г. шапронът не би следвало да е предмет на замяната, тъй като целият е бил предмет на продажбата от 1964 г. Съгласно заключението на експертизата, правата на страните в дворното място, което по действащата КККР на гр. Русе е с площ 526 кв.м., са както следва: за И. С. В. – 394.5/526 ид.ч. (3/4 ид.ч. от дворното място), за В. С. В. – 131.50/526 ид.ч. (1/4 ид.ч. от дворното място). В дворното място са разположени четири сгради: сграда с идентификатор *** със застроена площ 98 кв.м., в която са обособени два самостоятелни обекта: *** – собственост на В. С.

В. и *** – собственост на И. С. В.; сграда с идентификатор ***. 4, със застроена площ 84 кв.м. - собственост на И. С. В.; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 10 кв.м. - собственост на И. С. В.; сграда с идентификатор ***. 3, със застроена площ 32 кв.м.

- собственост на И. С. В.. Към заключението е приложена скица в М 1:250, върху която е нанесена съществуващата ограда от телена мрежа на колове, определена от точки 2, 3, 4 и 5. На скицата са отразени със стрелки и входовете към дворното място, както следва: между точка 1 и 2 - входа към сгради с идентификатори *** и ***; точки 6 и 7 определят входа към сгради с идентификатори *** и

***; между точки 2 и 6 в момента е наличен вход, на който е поставен знак с надпис "Паркирането забранено - излаз на автомобил". На скицата е нанесена и ниска ограда с височина около 60 см, заключена между точки 8-9 и 10-11. В съдебното заседание пред първата инстанция от 08.03.2022 г., вещото лице Г.Ф. допълва, че между точки 2 и 6 всъщност има стара дървена ограда с поставен надпис "Паркирането забранено - излаз на автомобил", но липсва врата. По време на огледа не е успяла да влезе през вход 7-6, а е влязла между 1 и 2, след което през място с липсваща част на оградата се влиза в другата част.

Разпитаната като свидетел Д.Р.Д., твърди, че имотът на В. В. има един вход откъм улица "К.", представляващ метална порта. До нея има двойна 5 дървена порта, през която не може да се влезе отвън, тъй като резето е отвътре и по принцип не се отваря, защото може да се разпадне. Д. заявява, че входа 6 и 7 е винаги заключен. Ответницата е сменила бравата, понеже не искала да минават външни хора. Самата свидетелка минавала през входа 1 и 2, който е винаги отворен. Пояснява, че е поискала от В. В. да даде ключ на хората, които живеят там, но последната била категорично против и отказвала с довода, че в нейния имот никой няма право да влиза, затова се наложило да прекъснат мрежата и да сложат няколко плочки. Дори ищецът нямал ключ и за да влезе в собствения си имот, трябвало да минава през мрежата.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че решението е правилно. Искът по чл. 108 от ЗС се предявява от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. От писмените доказателства по делото и от приетата експертиза по безспорен и категоричен начин е установено, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти - 3/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Р, ул. "К." № *, площ от 526 кв. м. и сграда с идентификатор *** - полусъборена към настоящия момент и негодна за обитаване, на същия адрес, застроена площ 10.00 кв.м. Ето защо, правилно районният съд е преценил, че предявеният ревандикационен иск е основателен, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответницата упражнява фактическа власт върху тях, изграждайки ограда и препятствайки достъпа на ищеца. Във връзка с изложеното, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателката, че притежава повече от ¼ от поземлен имот с идентификатор ***, както и целия шапрон. От нотариален акт за замяна на недвижим имот № 155, том V, дело № 2571 от 21.09.1965 г. е видно, че нейните праводатели Ц.М. и М.М. са притежавали 1/2 ид.ч. от дворно място от 254.30 кв. м., т.е. 127,15 кв.м., което приблизително се равнява на ¼ от цялото дворно място с обща площ 526 кв. м. По отношение на шапрона от писмените доказателства и приетата експертиза се установи, че още с нотариален акт от 1964 г., същият е продаден от първоначалния собственик И.А.И. и е нямало как праводателите на жалбоподателката да го придобият през 1965 г., тъй като той е бил предмет на продажбата от 1964 г. Неоснователни и недоказани са твърденията на В.