Решение № 659 от 11.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Бургас, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20212120108384 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на ” Топлофикация – Бургас” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Х. И. И. против М. Т. И., ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1294.95 лева, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода м. януари 2020г. – м. февруари 2021г., лихва за забавено плащане в размер на 57.11 лева за периода от 02.03.2020г. до 19.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание чл.150 ЗЕ между него и ответника са възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в жилище на адрес ***, собственост на ответника. За процесния период ищецът е начислил посочените суми за топлоенергия, ползвана от ответника, които представляват суми за битово-горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация и дялово разпределение. Тези задължения обаче не са били заплатени в установения в общите условия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за съответната сума. С тези мотиви ищецът счита претендираните суми за главници и лихви за дължими и изискуеми и моли исковете да се уважат.

1

Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се постанови неприсъствено решение.

По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.

Наред с това, съгласно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с разпореждане на съда от 10.12.2021г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че ответникът е абонат на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД, като ищецът е доставял за процесния период топлинна енергия по силата на валидно сключено между тях облигационно правоотношение.

Издадената справка за дължими суми съдът кредитира като достоверна, доколкото ответникът не е възразил по съдържанието й. Следователно ищецът като краен снабдител е изпълнил договорните си задължения и е доставял на потребителя топлинна енергия.

Потребителят има насрещно задължение да заплаща ежемесечно потребената енергия.

Такова плащане не е доказано по делото. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 74.76 лева за исковото производство и в размер на 171.04 лева за заповедното дело.

Мотивиран от горното и на основание чл.239, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Т. И., ЕГН ********** от ***, че дължи на ”Топлофикация – Бургас” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Х. И. И. сумата от 1294.95 лева /хиляда двеста деветдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода м. януари 2020г. – м. февруари 2021г., сумата от 57.11 лева /петдесет и седем лева и единадесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 02.03.2020г. до 19.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 2

21.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.

ОСЪЖДА М. Т. И., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Топлофикация – Бургас” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Х. И. И. сумата от 74.76 лева /седемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени съдебно – деловодно разноски в исковото производство и сумата о т 171.04 лева /сто седемдесет и един лева и четири стотинки/ съдебно – деловодни разноски по заповедното дело.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: (П)

3