Решение № 4333 от 24.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4333 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20251100504626 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Б. В. срещу Решение № 1202/24.01.2025 г., постановено по гр. дело № 14391/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето К.Н. В.а, родено на **** г. на майката Д. Ц. Г., при която е определено и местоживеенето на детето;

ОПРЕДЕЛЕН е режим на лични отношения между бащата Н. Б. В. и детето К.Н. В.а; ОСЪДЕН Е, на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК, бащата Н. Б. В., да заплаща на детето К.Н. В.а чрез неговата майка Д. Ц. Г. месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от привеждане в изпълнение на решението в частта относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като е ОТХВЪРЛЕНА претенцията с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК - за периода от подаване на исковата молба /13.03.2024 г./ до привеждане в изпълнение на решението в частта относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето; ЗАМЕСТЕНО е съгласието, на основание чл. 127а, ал. 2 СК на Д. Ц. Г., за период от три години, считано от 1 датата на влизане в сила на решението, относно пътувания на детето К.Н. В.а в чужбина, придружени от неговия баща Н. Б. В. с цел почивка или екскурзия, до държавите-членки на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания, Република Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция, като общият период на пътувания в рамките на годината не надвишава 30 календарни дни и същите се осъществяват по време на определен по силата на влязъл в сила съдебен акт режим на лични отношения между бащата и детето. Със същото решение са изменени привременните мерки, обективирани в протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 27.06.2024 г., като се отменят изцяло мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката, и се постановят привременни мерки относно упражняване на родителските права, местоживеене, режима на лични отношения и размер на издръжка по начин, еднакъв с този в постановеното съдебно решение. С решението е осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Н. Б.

В., да заплати в полза на Софийския районен съд сумата от 432,00 лв., представляваща държавна такса върху определената издръжка. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат се подробни съображения. Моли да се отмени обжалвания съдебен акт, като се уважат в цялост като доказани по основание и размер подадените от въззивника насрещни искови претенции.

В открито съдебно заседание, проведено на 02.02.2026 г. пред настоящата въззивна инстанция, процесуалният представител на въззивника уточнява, че горепосоченото решение се обжалва само в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права, местоживеенето, и режима.

Относно заместеното съгласие изрично заявява, че първоинстанционното съдебно решение не се обжалва.

В открито съдебно заседание, проведено на 15.06.2026 г. процесуалните представители на въззивника пледират за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която упражняването на родителските права, по отношение на малолетното дете е предоставена на майката, като се постанови ново решение, съобразено с най-добрия интерес на детето и се моли упражняването на родителските права по отношение на детето К.Н. В.а да бъде предоставено на бащата, алтернативно да бъде постановен режим на споделено упражняване на родителските права или максимално разширен режим на лични контакти. В писмената защита, представена по делото на основание чл. 149, ал. 3 ГПК, се моли упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, който е доказал както родителски капацитет, така и реална ангажираност в ежедневното отглеждане на детето.

Алтернативно се моли да се постанови режим на споделено упражняване на родителските права между двамата родители, като се сочи, че подобно разрешение намира опора както в доказателствата по делото, така и в изводите на вещото лице, според което и двамата родители разполагат с необходимия ресурс за полагане на грижи и не са налице психологически фактори, 2 препятстващи активното участие и на двамата родители в живота на детето. В тази връзка се моли съдът да постанови режим, при който детето пребивава последователно по две седмици при всеки от родителите, като родителските права се упражняват съвместно от двамата родители, всички съществени решения относно здравето, образованието и развитието на детето да се вземат по взаимно съгласие, а ежедневните грижи да се осъществяват от родителя, при когото детето пребивава към съответния момент. С оглед равностойното участие на двамата родители в отглеждането на детето се сочи, че не следва да бъде присъждана издръжка между родителите, като всеки от тях поема текущите разходи за детето през времето, в което то пребивава при него, а извънредните разходи за образование, здравеопазване, извънкласни дейности и други значими потребности следва да бъдат поемани от двамата родители поравно. За първи път в писмената защита се иска във връзка с постановеното от първоинстанционния съд заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина с бащата, да бъде заместено съгласието на майката и за издаване на задграничен паспорт на детето, като се сочи, че издаването на валиден задграничен паспорт е задължително условие за упражняване на правото на пътуване извън страната и в този смисъл липсата на изрично разрешение за издаване на такива документи обективно възпрепятства изпълнението на вече постановеното от съда решение, като прави невъзможно реализирането на признатото право на свободно придвижване, което се осъществява единствено от бащата. Настоящият съдебен състав намира, че така направеното искане не подлежи на разглеждане в рамките на настоящото въззивно производство. На първо място, от данните по делото се установява, че в първоинстанционното производство не е било предявявано искане по чл. 127а, ал. 2 СК за заместване съгласието на майката за издаване на паспорт на детето, поради което и първоинстанционният съд не се е произнасял по такъв въпрос. Предмет на разглеждане е било единствено искането за заместване съгласието на майката за пътуване на детето в чужбина, по което е постановен съответен диспозитив.

На следващо място, в проведеното на 02.02.2026 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззивника изрично е уточнил, че решението се обжалва единствено в частите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения, като изрично е заявил, че решението в частта по чл. 127а СК не се обжалва.

При това положение частта от първоинстанционното решение, с която е заместено съгласието на майката за пътуване на детето в чужбина, е влязла в сила и се намира извън предметните предели на въззивното производство.

Същевременно въззивният съд не може за първи път да разглежда искане за заместване на съгласие за издаване на паспорт, което не е било предмет на първоинстанционното производство и по което липсва произнасяне на районния съд.

Ето защо направеното едва с писмената защита искане за заместване съгласието на майката за издаване на паспорт на детето не следва да бъде 3 разглеждано в настоящото производство.

Въззиваемата страна Д. Ц. Г. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

Производството пред Софийския районен съд е било образувано по искова молба на Д. Ц. Г. срещу Н. Б. В. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за разрешаване на спор между родители, живеещи разделено, относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете К.Н. В.а, родено на **** г., определяне местоживеенето на детето, режим на лични отношения с другия родител и издръжка.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове и е предявил искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, като след присъединяване на гр. д. № 14688/2024 г. по описа на СРС, 92 състав, към гр. д. № 14391/2024 г. по описа на СРС, 158 състав, на основание чл. 213 ГПК, същите са били квалифицирани като насрещни искове с Определение № 11972 от 19.03.2024 г.

С Решение № 1202/24.01.2025 г., постановено по гр. дело № 14391/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето К.Н. В.а, родено на **** г. на майката Д. Ц. Г., при която е определено и местоживеенето на детето; ОПРЕДЕЛЕН е режим на лични отношения между бащата Н. Б. В. и детето К.Н. В.а както следва: бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 18,00 часа в четвъртък до 18,00 часа в понеделник, като взема детето от дома на майката и го връща в дома на майката; бащата има право да вижда и взема при себе си детето тридесет дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два пъти по петнадесет последователни календарни дни, несъвпадащи с отпуска на майката, като майката следва да уведоми писмено бащата в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли – 01 септември в същата година ще ползва отпуск, а в случай на неуведомяване в срока бащата има право има право да вижда и взема при себе си детето за времето от 10,00 часа на 01 юли до 18,00 часа на 15 юли, както и за времето от 10,00 часа на 01 август до 18,00 часа на 15 август; бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна календарна година за коледните празници, от 10,00 часа на 24 декември до 18,00 часа на 28 декември; бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна календарна година за великденските празници, от 10,00 часа на Разпети петък до 18,00 часа на Светли понеделник; бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка четна календарна година за 4 новогодишните празници, от 10,00 часа на 29 декември до 18,00 часа на 02 януари; бащата има право да вижда и взема при себе си детето по време на следните официални празници всяка четна календарна година - 03 март, 01 май, 06 май, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа на съответния празник; бащата има право да вижда и взема при себе си детето по време на следните официални празници всяка нечетна календарна година - 24 май, 06 септември, 22 септември, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа на съответния празник; бащата има право да вижда детето за рождения му ден /20 октомври/, като присъства на организирано за съответния рожден ден тържество, а в случай че липсва съгласие между родителите във връзка с присъствието на бащата на организирано по повод съответния рожден ден тържество или в случай че не е организирано такова, то бащата има право да вземе детето при себе си в деня на рождения му ден, за времето от 10,00 часа до 16,00 часа; бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка календарна година за своя рожден ден /2 февруари/, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа; седмичният режим на лични отношения не се прилага в периода от 01 юли до 01 септември, по време на коледните и новогодишните празници - в периода от 24 декември до 02 януари, по време на великденските празници - в периода от Разпети петък до Светли понеделник, по време на официалните празници - 03 март, 01 май, 06 май, 24 май, 06 септември и 22 септември, на рождения ден на детето /20 октомври/ и на рождения ден на майката /11 септември/ във всяка календарна година; ОСЪДЕН е, на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК, бащата Н. Б. В., да заплаща на детето К.Н. В.а чрез неговата майка Д. Ц. Г. месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от привеждане в изпълнение на решението в частта относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като е ОТХВЪРЛЕНА претенцията с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл.

Разпечатката съдържа 26 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ff75719-1472-4b7d-a143-9f996035d4b8