Решение № 353 от 05.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601945 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

Софийски градски съд, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

ИВО ХИНОВ

СЕКРЕТАР:РАДКА Г.А

ПРОКУРОР: И. З.

Като разгледа докладваното от съдия Колева ВНОХД № 1945/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 06.07.2022г., постановена по НОХД № 13 398/2020г. по описа на СРС, НО, 6- ти състав съдът е признал подсъдимата М. Й. Б., за виновна в това, че на 1

15.12.2019г., в жилище на адрес гр.София, ж.к.„******* чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, дране с нокти на ръцете и събаряне на корниз върху главата причинила на малолетния си син Б. Б. Б., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в две кръвонасядания в челната област на главата вляво и вдясно, с наличие на по едно охлузване в конфигурацията на всяко от тях, кръвонасядане по долния клепач на дясното око, охлузвания на лявата ръка и охлузване на дясната ръка, като я оправдавал в частта, съгласно която уврежданията са били нанесени чрез бръкване в окото и хапане, които наранявания са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие /“Домашно насилие е всеки акт на физическо …. Насилие, както и опитът за такова насилие, … извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,…“ и е било предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо пострадалия Б.- многократно /повече от три пъти в рамките на периода 19.04.2019г.- 15.12.2019г./ като деянието е извършено при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато е най- лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежка, поради което е на основание чл.131, ал.1, т.5, вр.чл.130, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК й наложил наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, два пъти седмично, задължителни пробационни мерки с пробационен служител за срок от шест месеца.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата М. Й. Б., за в иновна в това, че на 23.12.2019г., в гр.София, ж.к.*******, унищожила противозаконно чужда движима вещсчупила декоративна кора за монтаж на автоколона на задна дясна врата на служебен лек автомобил марка „Шкода“, модел „Рапид“, рег.№ *******Р, собственост на СДВР-МВР, като я изритала с крак, на стойност 561,00 лева, поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК й наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяване на което отложил с изпитателен срок от четири години.

С присъдата съдът е признал подсъдимата М. Й. Б., за в иновна в това, че на 23.12.2019г., в гр.София, ж.к.*******, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото на публично място отправяла обидни реплики към полицейските служители при 07 РУ-СДВР- В.Р.Р., М.Я..Я. и Н.Х.Д., изпратени като АП- 164 при 07 РУ- СДДВР по сигнал за майка, която бие детето си като крещяла: „Боклуци!“,“Скапаняци!“, „Мизерници!“, „Ще ви уволня!“ и буйствала, като удряла полицейския автомобил с крака и с нанесените удари счупила декоративна кора за монтаж на автоколона на лек автомобил, поради което и на основание чл.325, ал.1 НК и чл.54 НК й наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, както и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяването му по подходящ начин в сградата на Столична община.

На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години.

2

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежкото измежду така наложените наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години.

На основание чл.23, ал.2 от НК съдът е присъединил към така определеното найтежко наказание „Лишаване от свобода“ наказанието „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяването му по подходящ начин в сградата на Столична община На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата М. Й. Б. да заплати направените по делото разноски в общ размер на 2 505,41 лева, от които 1 191,11 лева- по сметка на СДВР и 1 314,30 лева- по сметка на Софийски районен съд.

Срещу първооинсанционната присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимата М. Й. Б., чрез адв.П. К., в която са изложени доводи, че същата е постановена при неправилно и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимата за невиновна по повдигнатите обвинения.

Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбата на подсъдимата.

Частният обвинител Б. Б. Б. и неговият особен представител адв.П. В. не са взели становище по жалбата на подсъдимата.

В съдебно заседание представителят на СГП изразява становище, че Решение по ВНОХД № 1945/2023г., СГС, НО,III- ти въззивен състав, 3 стр. постановената първоинстанционна присъда е обоснована откъм доказателства и законосъобразна от правна страна. Счита, че независимо от разпита на пострадалия във въззивнното производство фактическата обстановка е такава, каквато е била установена от първата съдебна инстанция, не се променя и съдът следва да кредитира на показанията на Б.

Б. Б., дадени в досъдебната фаза на производството, които са били приобщени по реда на чл.281 от НПК, доколкото за голяма част от релевантните събития свидетелят заявява, че няма спомен за случилото се, но имало достатъчно други гласни доказателствени средства извън неговите показания, които потвърждават изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и подкрепят повдигнатото обвинение срещу подсъдимата М. Б.. Предлага съдът да намали наказанието на подсъдимата М. Б., като счита, че то е прекалено завишено по размер и се явява несправедливо, включително и с оглед деликатните отношения, които има между пострадалия и самата подсъдима, тъй същите са родител и дете.

Повереникът на частния обвинител Б. Б. адв.П. В. се присъединява изцяло към позицията на държавното обвинение, че присъдата би могла да бъде в по- занижен размер с оглед обстоятелствата, които са събрани по делото и доказателствената съвкупност, още повече и с оглед твърдяното от доверителя ми в днешния разпит, според който било нормално да има проблеми, тъй като подсъдимата му е родител, но и той избухвал без 3 причина към нея. Повереникът счита, че според показанията на частния обвинител отношенията между майка му и баща му били много обтегнати, постоянно имало скандали, полиция, побоища, стигало се до физически сблъсъци. Свидетелят имал по- буйно детството, като цяло имало спречквания между него и неговите съученици или някой от отбора им. Сменял училищата, бил в 55-то училище „Петко Каравелов“ от първи до седми клас, след това отишъл в спортното училище в гр.Септември, където изкарал една година и решил да отиде в професионалната гимназия по транспорт „Макгахан“. В тогавашния период не е имало много проблеми с него и неговите учители, понякога имало проблем със съучениците му, но в момента нямал проблеми с поведението си в училище. В момента понякога имало конфликт между него и родителите му, но положението било спокойно. Към датата на инкриминираното деяние майка му и баща му имали проблеми, били и в развод.

Според свидетелят Б. Б. настоящото дело трябва да приключи така, че майка му да се осъзнае и да са едно задружно семейство, да имат хубава връзка заедно. Делото помогнало доста това да се случи, но имало още какво да се желае, тъй като майка му често употребявала алкохол.

Частният обвинител Б. Б., заявява, че няма какво да допълни.

Защитата на подсъдимата М. Б. адв.П. К. поддържа, че предвид събраните в предходната инстанция доказателства, както и събраните такива пред настоящата инстанция с извършения разпит обвинението не се доказа по безспорен и категоричен начин, така, както е изложено по отношение на неговите трите пункта за трите деяния, за които била обвинена неговата подзащитна М. Б. и респективно получи наказание на първа инстанция.

Твърди, че действително настоящият състав е изправен пред една сложна ситуация, която могла да бъде разрешена, ако някои социални органи си били свършили работата на един много по-ранен етап, но за съжаление това не е станало. Поддържа, че предвид изложеното пред въззивната инстанция от Б. Б., че има коренна промяна, че вече отношенията им са добри, една осъдителна присъда ще остави един непоправим белег за в бъдеще. Твърди, че наказанието е справедливо, когато съответства, както на тежестта и на правната укоримост на извършеното престъпление, така и на личността на дееца и това е възможно само при постигане на необходимия баланс целящ поправителното и превъзпитателното въздействие върху подсъдимия и обществените очаквания за упражнената държавна принуда спрямо извършителя. Пледира, че в конкретния случай е налице желание и и се полагат усилия за коренна промяна в начина на живот, в отношенията един към друг, както на сина Б. Б., така и на майката М. Б., поради което ако наложеното наказание не държи сметка за тези обстоятелства, то винаги се ще явява несправедливо. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват налагането на оправдателна присъда, както и че липсват доказателства в извършване на престъпление, предвид извършените многобройни разпити на класни ръководители, съседи, социални работници, като и социални доклади и становища в тях, че М. Й. Б. може да бъде оправдана в извършване на посочените деяния на 15.12.2019 г. в нанасяне на лека телесна повреда, при условията на домашно насилие спрямо сина си. Поддържа, че са събрани доказателства, че е имало 4 агресия и посегателство, както и от страна на детето, което е било в труден период, приемало е гневно отношенията между родителите си, бунтувало се е срещу това нещо, опитвало се е по свой детски начин да възроптае и да ги промени, доколкото е разбирало това нещо, но в крайна сметка се е стигнало до съд. По отношение на противозаконното повреждане на чужда движима вещ счита, че не са събрани достатъчно доказателства, а напротив, събрали се доказателства, че няма умисъл в действията на подсъдимата, тъй като кракът й е бил затиснат, същата е изпитала непосилна болка и се е опитвала да се освободи от този захват или от удара, като изобщо за умишлени действия в тази насока не може да се говори. Пледира, че не се събрани достатъчно убедителни доказателства за обвинението по чл.325 от НК, в което също да е отправяла обидни думи и изрази към полицейските служители, тъй като от техните разпити пред първата инстанция тази фактическа обстановка изобщо не се потвърдила. Моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и да оправдае изцяло подсъдимата. Алтернативно, моли съдът да измени същата в частта относно наложеното наказание, като съдът приложи разпоредбата на чл.55 от НК и намали размера на наказанието и изпитателния срок, съобразявайки както от обективна, така и от субективна страна процесуалното поведение на подсъдимата, активните действия на пострадалото лице, желанието й да се поправи и добрите й характеристични данни.

В последна дума подсъдимата М. Б. моли съдът да отмени наказанието или за помалка присъда, тъй като била родител. Смята, че тогава не е постъпила адекватно, тъй като имали много проблеми в семейството, била бита и тормозена от мъжа си и го осъдила за домашно насилие. По въпросния случай поддържа, че когато се скарали със сина й баща му бил на морето, дефакто той му обадил и викнал полиция., като тогава детето първо й посегнало.