Определение № 1224 от 07.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1224 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Г. като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500834 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество „***.“, Булстат 115895125, представлявано от адв. К.К. против определение № 2914 от 09.03.2026г., постановено по гр. д. № 12110/2025г. по описа на РС Пловдив, с което се оставя без уважение молба вх. № 17867/19.02.2026г. на Адвокатско дружество „***.“, чрез адв. К., с която се прави искане за изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

Жалбоподателят намира определението за неправилно, като счита определения адвокатски хонорар за несправедлив по подробно изложени съображения.Моли за отмяна на определението и уважаване на искането в претендирания размер.

Ответникът по частната жалба изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. Р. К., ЕГН ********** чрез адв. Д. Б. от АК Пловдив против „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземане по договор за паричен заем от 24.12.2024г., в размер на 280, 39 евро (280, 39 лева).

С постановеното по гр. д. № 12110 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с., решение № 681/17.02.2026г., искът е уважен, като с оглед изхода по спора в тежест на ответника са възложени разноски за ДТ и е определено възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. от Адвокатско дружество „***.“, в размер на 100 евро с ДДС. При определяне на възнаграждението районният съд е съобразил фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените съдебни заседания по делото, обема на доказателствения материал, както и наличието на формирана последователна и многобройна съдебна практика по аналогични спорове.

С обжалваното определение районният съд е оставил молбата по чл. 248 от ГПК без уважение, като е допълнил мотивите си, позовавайки се на Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, както и на Решение на СЕС по дело С-438/22, обосновавайки отново, че определеното адвокатско възнаграждение в случая е справедливо.

Настоящият състав на съда също намира определеното възнаграждение за 1 предоставена безплатна помощ на ищеца в първоинстанционното производство за справедливо, по следните съображения:

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на същото в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). В разглеждания случай именно фактическата и правна сложност на делото е съобразил районния съд при определяне размера на възнаграждението на адвоката, като е изложил съображения за това, както в съдебното решение, така и в обжалваното определение. Мотивите на решаващия съд се базират изцяло на обективни данни, поради което се споделят и от настоящия състав на съда.

Относно размера на претендираното възнаграждение настоящият състав на съда взе предвид също, че предмет на спора е един иск за признаване недължимост на вземане в размер на 548, 40 лева (280, 39 евро), както и че в първоинстанционното производство са ангажирани само писмени доказателства и процесуалното поведение на адвоката на ищеца не се отличава с голяма процесуална активност.

Аналогични на изложените са и критериите, обуславящи разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, посочени в практиката на СЕС – фактори като предмета на спора, неговата цена и труда, който трябва да се положи за защита на съответното право. Не би могло да се приеме с оглед на това, че отчетените от съда критерии са субективни.

Гореизложеното обуславя извод, че в случая и предвидения в Наредбата минимум на възнаграждението е прекомерен. Определяният размер от 100 евро с ДДС не се явява непропорционален, вкл. след съпоставката му с общия размер на разходите за съдебното производство. Такива ищецът е направил в размер на 50 лева (25 евро) за ДТ. Аналогията, която прави пълномощникът му с размера на ДТ по оценяемите искове е неуместна.

Действително критериите, предвидени от законодателя не са напълно идентични и по отношение на ДТ не включват фактическата и правна сложност на делото, доколкото се касае за осъществяване на правораздавателна дейност в защита на определени обществени интереси. Процесуалното представителство от друга страна касае предоставяне на правна услуга в защита на определен частен интерес и труда на адвоката подлежи на овъзмездяване съотв. на вида и обема на извършените процес. действия, като размера на възнаграждението може да бъде договарян между страните. В случая такъв не е договорен, за да се обсъжда евентуална прекомерност, а се касае за предоставена безплатна правна помощ, поради което възнаграждението се определя от съда на база посочените по-горе изцяло обективни критерии.

Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2914/09.03.2026г., постановено по гр. д. № 12110 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3