Решение № 2896 от 26.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2896 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330100992 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Д., ЕГН ********** срещу ОУ Алеко Константинов град Пловдив , с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищцата следните суми: сумата от 2 464,63 лева, представляваща увеличението на брутната работна заплата за времето от 01.01.2023 г. до 10.07.2023 г., сумата от 899,49 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и сумата от 4 551,47 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на паричното задължение.

В исковата молба се твърди, че ищцата работила в ответното училище по трудов договор до ***** г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че през времето на работата си при ответника била ********* в ОУ "Алеко Константинов ", който е страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ***** г.

Сочи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят изплатил на ищцата обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, и обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ.

Ищцата посочва, че с Анекс № ***** г. към Колективния трудов договор за 1 системата на предучилищното и училищното образование № ***** г. били увеличени минималните основни работни заплати, считано от ***** г., както и било прието индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %. С оглед на това ищцата твърди, че за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. има право да получи увеличение на основната й работна заплата с 15 %, или месечно увеличение с 395,78 лева. В тази връзка счита, че увеличението на работната й заплата се отразява и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, с увеличение с 899,49 лева, както и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11,5 брутни работни заплати, с увеличение от 4551,47 лева.

Твърди, че е поканила ответника да изплати доброволно сумите, но получила отказ от негова страна. Претендира направените разноски по делото.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл. 131 ГПК ответната страна депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.

Не се оспорва, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника до ****** г., когато трудовото правоотношение с ищцата е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва, че през целия период, докато е работила при ответника, ищцата е била ********* в ОУ "Алеко Константинов " - страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ***** г., изменен с Анекс № ***** г., въз основа на който са увеличени минималните основни работни заплати, считано от ***** г.

Счита, че ищцата няма право да получи увеличение на основната работна заплата с 15% за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., защото към момента на подписването на анекса към колективния трудов договор - ***** г. правоотношението на ищцата с ответника било прекратено и не съществувало правно основание, от което да могат да произтичат права за минал период от това правоотношение. Поради това счита, че не дължи на ищцата исковите суми.

Посочва, че е безспорно ретроактивното действие на Анекс № ***** към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образувание № ***** г., подписан на ***** г., който влиза в сила от ***** г. и предвижда с обратна сила увеличение на заплатите на служителите от ***** г.

Независимо от това сочи, че на ищцата не се полага увеличен размер на заплата, респ. увеличени размери на обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като към момента на подписване на анекса нейният трудов договор вече е бил прекратен.

2

Сочи, че самото увеличение на заплатите се извършва с акт на съответния работодател. В случая ответникът бил изготвил и подписал допълнителни споразумения с всички служители, които имали действащи трудови договори след подписването на анекса. Сочи, че анексът е влязъл в сила след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на ***** г., поради което в нейна полза не е възникнало вземане за увеличен размер на работната заплата, нито за увеличени размери на обезщетенията по КТ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от писмените доказателства се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, както и че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.

328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Не е спорно между страните, а и от заверено копие на синдикална книжка на ищцата, издадена от СО на СБУ ОУ Алеко Константинов се установява, че ищцата е ************* в Осново Училище Алеко Константинов гр. Пловдив.

Няма спор, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е заплатил на ищцата сумата в размер на 30342,98 лева по член 222, ал. 3 КТ и сумата в размер на 5996,63 лева обезщетение по чл. 224 кТ за 50 дни неизползван платен годишен отпуск.

На ***** г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна – работодатели, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна – сидникати, е подписан Анекс № ***** към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ***** г. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността "*****" да бъде в размер на 1763 лв., считано от ***** г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от ***** г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се 3 увеличават с не по-малко от 15 %.Установява се от заявление с вх. № ******* г., че ищцата е поискала изплащане на увеличение на индивидуалната работна заплата и обезщетенията съгласно горепосочения анекс, като е постъпил отказ от директора на училището за изплащане на сумата.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетонодна експертиза, което съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно, се установява, че разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. и 30.06.2023 г. и увеличението с 15 % съгласно Анекс № ***** г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е 2320,62 лева. Разликата между полученото от ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и увеличението с 15 % съгласно Анекс № ***** г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е 899,49 лева. Разликата между полученото от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението с 15 % съгласно Анекс № ***** г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е 4551,47 лева. Прието като доказателство по делото е становище на Синдиката на бъларсикте учители и синдикат Образование към Конфедерация на труда Подкрепа.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Спорът между страните е дали сключеният Анекс № *****/***** г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ***** г., с който се определя индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението на минималните основни работни заплати са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %, е приложим към настоящия казус на ищцата.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от ***** г. Посоченият анекс се нуждае от тълкуване по реда на член 20 от ЗЗД, като бъде изследвана каква е действителната обща воля на страните - върху какво са се споразумели и какъв правен резултат е следвало да се постигне. Изясняването на действителната воля на страните следва да бъде извършено към момента на сключване на договора. Принципно страните разполагат с договорна свобода, която бива ограничавана само и единствено от императивните правни разпоредби на закона и добрите нрави, а в трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ, че в трудовия договор не могат да се уговарят 4 условия, които да са по-неблагоприятни от установените с колективния трудов договор. Анексът е подписан на *****г., но урежда права на работниците и служителите, които са в ТПО с работодателя към 1.01.2023г. и след тази дата, независимо кога е извършено прекратяването на ТПО, преди подписване на този анекс или след подписването му. В този смисъл е използвано и понятието заети, като се има предвид заетите в този период по трудово правоотношение, а не само заетите по ТПО към датата на подписване на анекса. В противен случай в зависимост от това кога във времето е било прекратено ТПО, преди или след подписване на анекса би се стигнало до поставянето в неравностойно положение на работниците и служителите и тяхното ощетяване, което обаче не е целта на подписания КТД и анекса към него. Прилагането на увеличаването на трудовото възнаграждение се основава и на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която в § 3 предвижда, че § 2 влиза, в сила, считано от ***** г., като по този начин се изпълнява изискването на ЗНА да се придаде обратно действие на разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба. Така с обратното действие на закона, респ. анекса са преуредени осъществили се юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички материални предпоставки, предявените искове по член 222, ал. 3 КТ и член 224 КТ да бъдат уважени в претендираните им размери, а искът по член 128 КТ ще се уважи до размера на 2320,62 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ответника по съразмерност сторените разноски за адвокатско възнаграждение от 1669 лева. На ответника ще се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 29 лева.

На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на ПРС възнаграждение за вещо лице от 200 лева и държавна такса от 324,88 лева.