Решение № 221 от 09.08.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Кюстендил, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500299 по описа за 2023 година

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Й. И. В., ЕГН ********** и К. И. В., ЕГН ********** двамата от гр.Б., ул.“**“№9, ет.1 чрез пълн-к адв.Я. с личен номер ЕАР ** , с адрес на АК –гр.Р., обл.Б., ул.“**“№14 срещу решение №225/16.03.2023г. постановено от Кюстендилския районен съд по гр.д.№1485/2022г., по описа на съда , в частта , с която се допуска до делба „масивен гараж, антре със санитарен възел към него и помещение“, обозначен на скицата, като МС“, със застроена площ 42.12 кв.м., находящ се в югоизточната част на упи ХІ[1]724, в кв.51 по ретулационния план на с.**, между улиците с о.т. 119- 146 и 146-147, при посочени от съда квоти: за С. Й. – 1/12 ид.ч., за Д. Й. – 1/12 ид.ч. и за Й. В. и К.

В. 10/12 ид.ч. в режим на СИО.В жалбата се твърди необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Иска се обезсилване на решението, а при условията на евентуалност отмяната му, в частта за допуснатата делба на „антре със санитарен възел към него и помещение ,обозначено на скицата, като „МС със застроена площ от 42.12 кв.м., намиращи се в югоизточната част на УПИ ХІ-724, в кв.51 по плана на с.**, между улици с о.т. 119-146 и 146-147.Претендират се и разноски.Основание за твърденията и исканията си въззивникът намира в следните обстоятелства, обект на предявения иск за съдебна делба е недвижимост, за която е налице влязло в сила решение - решение №539/18.10.2017г., постановено по гр.д.№988/2016г. по описа на РС-Дупница, потвърдено с решение №9/09.01.2019г., постановено по в .гр.д.№593/2017г. на Кюстендилския окръжен съд, с което са установени и правата на съделителите в обект „гараж“в югоизточната част на упи ХІ-724, в кв.51 по плана на с.**, общ.С. Б. , между улици с о.т.119-146 и 146- 147, едновременно с позоваванегто си на посоченото решение, ищецът e формулирал. искане за делба на обект „гараж с лятна кухна“, съдът пък с обжалваното решение, индивидуализира вещта, като „масивен гараж , антре със санитарен възел към него и помещение, обозначени на скицата, като "МС"., със застроена площ 42.12 кв.м..Изразено е становище за липса на идентичност 1 между тези два обекта, с оглед съдържащото се в пао..1 т.1 ДР ЗКИР, определение за „самостоятелен обект в сграда , като обособена част от сградата или съоражението,, която е обект на собственост със самостоятелно функционално предназначение“.С оглед съдържащото се в чл.42 от Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране комуникационно – транспортната система на урбанизираните територии, определение за гараж, като сграда или части от тях – като място за паркиране и гариране на МПС, в свободна дворна площ, на урегулирани поземлени имоти, или като „сграда или част от сграда,предназначена за паркиране на МПС“- пар.1, т.3 от ДР на Наредба №1з1971/29.10.2009г., за строителнотехнически правила и норми за осигуряване безопасност при пожар.Отбелязано е, че площта на гаража е 17.25 кв.м.( СТЕ арх.Г.) и е посочено, че на скицата обективираща актуалното състояние на урегулирания поземлен имот и застрояването в същия ,е заснет именно гаража, означен като „масивна сграда“.С изложените обстоятелства е обоснован извода, за недопустимост на иска по отношение на „антре със санитарен възел към него и помещение“, изградени в югоизточната част на упи ХІ-724, в кв.51 по плана на с.**, общ.С. Б., между улице с о.т.119-146 и 146-147. Въпросният обект, означен на скицата като „масивна сграда“, изградена в югоизточната част на упи ХІ724, в кв.51 по плана на с.**, между о.т.119-146 и 146-147, според въззивниците представлява „самостоятелен обект в сграда“, по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на ЗКИР, предназначен да обслужва основната двуетажна масивна жилищна сграда, с различно функционално предназначение ( заключението на вещото лице арх.Г. Г. и свидетелски показания“ от обекта „Гараж“.За самостоятелния статут на обекта според въззивника свидетелстват следните обстоятелства- до този обект с площ 18.63 кв.м., има самостоятелн достъп, различен от достъпа до самостоятелния обект „гараж“,с площ 17.25 кв.м. външна част 23.49 кв.м. с различно функционално предназначение - да обслужва основната двуетажна масивна жилищна сграда, съответно различен правен статут спрямо самостоятелния обект „гараж“.Представеното удостоверение за търпимост на строеж, касае „гаражът“ но не и антре със самостоятелен санитарен възел към него, и само гаража е бил обект на собственически претенции, разгледани в производството по гр.д.№988/2016г. по описа на Районен съд – Дупница.Коментираното „антре със санитарен възел към него и помещение“ според жалбоподателя, представлява самостоятелен обект на право на собственост, тъй като е пространствено обособен, със самостоятелен вход, със самостоятелно функционално предназначение, насочено към обслужване на основната двуетажна масивна жилищна сграда в имота.Поради отсъствие на строителни книжа за този обект, правния режим се подчинява на правилата на чл.92 ЗС, а предвид факта, че ответниците не притежават права върху дворното място следва да се изключат правата им и за тази сграда..В потвърждение на тезата за отсъствие на съсобственост досежно този обект, се изтъква, че Й.и нямат права върху дворното място, поради което не притежават никакви права на собственост върху този самостоятелен обект.Издаденото удостоверение за търпимост, касае самостоятелния обект "гараж" в "масивна сграда", но не и "антре със санитарен възел към него". Несъответствието между постановеното от съда решение и формулираното в исковата молба искане, разгледано по горе, свързано с индивидуализацията на вещта, обект на предявения иск се сочи като основание за обезсилване на съдебния акт, като недопустим.В допълнение към посоченото се изтъква, че с обжалваното решение е направено недопустимо тълкуване на влязъл в сила съдебен акт, доколкото на основание чл.251 ГПК компетентен да извърши тълкуването е само съдът постановил съдебния акт. Сочи се неправилен анализ и оценка на представената съдебно – техническа експертиза, относно състоянието на разгледаните „гараж“ и „антре със санитарен възел“.Като несъответен на коментиранания доказателствен материал според жалбоподателя е извода, че на място е налице една сграда“гараж“, независимо от преустройствата, тази сграда е била предмет на установителен иск.В допълнение на изложените съображения за различие във функционалното предназначение на двете сгради е посочено, според заключението на вещото лице арх.Г. Г., двата обекта не са пространствено свързани, с различни площи, а от свидетелските показания се установява, че е налице гараж и обслужващ основната жилищна сграда самостоятелен обект. Освен посоченото недопустимо 2 тълкуване на влязъл в сила съдебен акт, като процесуално нарушение в дейността на съда, се сочи обстоятелството, на неизвършен доклад, както е предвидено в чл.146 , ал.1 ГПК обявяване за окончателен на доклад, съдържащ се в определение за насрочване на делото в ОСЗ от 18.02.2022г., какъвто в посоченото определение не се съдържа и последващо допълване на предмет на спора, с предоставяне възможност за допълнителна индивидуализация на вещта, предмет на жалбата.Извън горното се сочи, че след като е разпределил доказателствената тежест и е указал на ищците, че не са посочили доказателства за твърдяната съсобственост на лятна кухня, описана в исковата молба, след като не е обсъдил възраженията на жалбоподателите, относно характеристиките и правния статут на тази сграда, въпросното „антре със санитарен възел към него и помещения“ представляващо , самостоятелен обект на права, след като не е обсъдил свидетелските показания, ангажирани за да се установи, че в жилищната сграда липсва санитарен възел и кухня, и са ползвани именно тези постройки от допълнителното застрояване, не е обсъдил представени писмени доказателства) преписка от Община С. Б. за издаване на удостоверение за търпимост на строежа“ гараж“, не са обсъдени възраженията на ответника, се е стигнало според жалбоподателите до постановяване на решение, което е в несъответствие с налагащите се от събраните доказателства според елементарната формална и житейска логика извод.Вэв връзка с посочените доводи е и твърдението за липсващи в съдебния акт мотиви.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.С., като пълномощник на ищците в производството С. Й. и Д. Й., двамата от гр.Б..Изразено е становище за допустима, неоснователна жалба.Срещу доводите за недопустимост на съдебния акт се изтъква, че след като в първоначалната искова молба е предявена претенция за признаване на права по отношение на „масивна сграда от допълващо застрояване – гараж с лятна кухня, представляваща търпим строеж“, в с.з. на 24.11.2022г. претенцията е била конкретизира съобразно действителния статут на тази сграда от допълващо застрояване – „гараж, входно антре, баня и гаражна стая“ с площ от 42.12 кв.м.Със заключение на вещо лице арх.Г. Г. е установено, че сградата е една, масивна сграда от допълващо застрояване, помещение изградени по едно и също време, заснети като един обект, идентичен с гаража, предмет на решението по гр.д. №988/2016г.В отговор на останалите оплаквания се сочи, че е налице проекто – доклад по спора, който е обявен за окончателен, в с.з. проведено на 17.03.2022г.,правото на собственост по отношение на допуснатия до делба обект“масивен гараж, антре със санитарен възел към него и помещения обозначени на скицата, като „МС“, със застроена площ от 42.12 кв.м., находящ се в югоизточната част на УПИ ХІІ724 в кв.51 по регулационния план на с.**, между улици с о.т. 119-146-147“ е доказано, в това число е обсъдено посоченото в нотариалния акт на който ответниците се позовават – досежно прехвърлените 4/6 ид.ч. от находящата се в парцела двуетажна масивна жилищна сграда и масивна сграда на допълващо застрояване.Възражението за разделност и липса на идентичност между нежилищните обекти „гараж“ и „антре със санитарен възел“ е оспорено, като преклудирано.С оглед заключението на вещото лице се застъпва становище, че липсва разделност, налице е един общ обект , масивна сграда , включващ в себе си – гараж, антре, със санитарен възел към него , състоящ се от 42.12 кв.м., находящ се в югозиточната част на упи ХІІ724, кв.51 по регулационния план на с.**.Като доказателство за самостоятелния статут на тази сграда се сочи удостоверение за търпимост, в което сградата е описана, като масивна сграда от допълващо застрояване, с предназначение гараж, разположена на уличната регулационна линия, на улица с о.т.119-146-147, по плана на с.**.Оспорени са и доводите за недопустимо тълкуване на съдебен акт, а оспорванията във връзка със собствеността по отношение на т.нар сграда от допълващо застрояване включваща - гараж, антре и санитарен възел, са обсъдени, като несъотоятелни предвид факта, че до момента между страните не е имало спор за съсобственост за същите недвижимости.Претендира разноски.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 3 решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) .