Протоколно определение № 202 от 14.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 202 гр. Благоевград, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Елена Костова и прокурора А. Кр. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20251200600185 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор А..

Жалбоподателят С. С. не се явява, редовно уведомен.

Явява се защитникът адв. И. Д., редовно упълномощен.

ДОКЛАДВА СЕ, че жалбоподателят С. С. е представил декларация, че няма да присъства днес, поради което не е доведен от органите на ОЗ „Охрана“.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ, че делото е образувано по повод депозирана въззивна жалба от защитника на обвиняемия по ДП №2/2025г. по описа на ГПУ Златарево срещу определение №42/07.02.2025г., постановено по ЧНД №79/2025г. по описа на РС Петрич, с което по отношение на обвиняемия С. е взета найтежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Излагат се съображения за необоснованост и неправилност на атакуваното определение.

Настоява се, че не са налице предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК и се иска отмяна на определението и вземане на по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража. Предлага се парична гаранция в минимален размер.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам депозираната жалба като неоснователна. Нямам доказателствени искания.

АДВ. Д.: От името на доверителя ми заявявам, че поддържам депозираната жалба с изложените в същата съображения. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам определението на първостепенния РС Петрич, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обв.С., за правилно и законосъобразно. Съдът мотивирано е посочил наличието на предпоставките, изискуеми съгласно 2 разпоредбата на чл.63 за взимане на най-тежката мярка за неотклонение.

Считам, че категорично е налице обоснованото предположение, че именно обвиняемият е извършил вмененото му престъпление, като това се извежда от разпита на всички разпитани по делото свидетели, включително и проведените пред съдия такива. Считам, че липсва каквото и да е доказателство в противната насока, което да обосновава това предположение, че именно обвиняемият е съпричастен към вмененото престъпление. Също обвинението е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда високо наказание „лишаване от свобода“ кумулативно с „глоба“ и „конфискация“, тежко по смисъла на закона и „лишаване от свобода“, регламентирано в чл.63.

Намирам, че в случая е налице, за разлика от първостепенния съд, е налице и опасност от укрИ.е, независимо от наличието на установен адрес на обвиняемия, доколкото с оглед съдебното му минало и при наличие на реална възможност, с оглед съдебното му минало за налагане на ефективно налагане при осъждане за това престъпление, може да бъде и е обяснимо от житейска гледна точка да е налице стремеж към избягване на наказателна репресия.

Намирам, че е налице опасност от извършване на престъпление в случая доколкото се касае за лице с богато съдебно минало, осъждано за престъпление от общ характер, включително на „лишаване от свобода“ с ефективно изтърпяване на наказанието.

Поради тези съображения намирам, че единствената адекватна мярка за неотклонение, която би могла да осъществи целите на чл.57 НПК, е именно най-тежката такава „задържане под стража“ спрямо обвиняемия и за това моля да потвърдите определението на РС Петрич като правилно и законосъобразно.

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, както заявих преди малко поддържам депозираната жалба, считайки първоинстанционното определение за неправилно и незаконосъобразно. Действително, както каза и прокурорът днес, на доверителят ми е повдигнато тежко по смисъла на закона обвинение, за което законодателят след изменението на Наказателния кодекс през 2023г. е увеличил предвиденото наказание за разпоредбата на чл.280 НК, а именно „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, „глоба“ и „конфискация“ на част или цялото имущество на ищеца. Поради тези факти и обстоятелства в жалбата съм изразил становище досежно това е ли налице обоснованост на 3 обвинението и тези доказателства, които са събрани за точната квалификация, която е приложена в конкретния случай, именно, както заявих в разпоредбата на чл.280, ал.2, т.3 и 4 НК. Според мен към настоящия момент липсват каквито и да е доказателства от събраните в хода на ДП, които да дадат основание да се приеме, а именно наличие на първата предпоставка за точно това обвинение.

Макар че многократно в практиката си лично вие сте имали възможност да се произнесете по мерки за неотклонение, където основно се цитира, че става въпрос за работно обвинение, за първоначален етап на разследването, става въпрос за възможност, дадена от закона на прокурора да промени обвинението в един по-късен момент, но с оглед задължението, което НПК е вменил в задължение на разследващите, съответно и на наблюдаващия прокурор, за това дали и следва ли да се повдигне обвинение ако не са събрани достатъчно доказателства за виновността точно по това обвинение на обвиняемото лице, законът е категоричен, че макар и в начален етап от разследването, макар и в неизяснена до там фактическа обстановка, каквато е според мен, и практиката каквато има съответния върховният съд в неколкократните си тълкувателни решения и другата съдебна практика, следва да се приеме, че за да се повдигне обвинение, съответният разследващ или следовател трябва да събере с категоричност доказателства, които да дадат основание на същия да повдигне по точно този текст обвинение на обвиняемото лице. Считам, че дори не следва да се приеме, че минималният необходим кръг от тези доказателства е наличен, че за да се допусне, че същият е извършител на престъпление по чл.280. Тъй като вие сте запознати с доказателствата по делото доверителят ми е роден в селото, над което е задържан, т.е. това е ежедневната му дестинация, където същият пребивава и е бил с неговия автомобил, където е бил спрян за проверка. Не говорим за действия, които същият се е опитвал да предотврати тази проверка или да се отклони по какъвто и да е повод в този район. Не считам, че от тези доказателства и описанието, както е на самото обвинение в района на 32-ра гранична пирамида на държавната граница, именно в селото, където същият е роден, с. Ч., същият е задържан от граничните полицейски власти. Както се вижда от разпита на свидетелят турски гражданин, който според мен дори не знам как е снета и неговата самоличност, установено лицето, тъй като няма документ за самоличност, но това в хода на ДП би следвало, ако ни се даде такава възможност, да се 4 установи, но това лице, турски гражданин, както се установява от разпита пред съдия е заявил, че не познава шофьора на този автомобил, не е разговарял с него, не е заплащал каквито и да е финансови средства на същия.

В разпита на полицейските служители същите твърдят, че пред тях доверителят ми е заявил, че е следвало да заведе това лице до границата.

Неколкократно полицейските служители заявяват това обстоятелство като установяващ факт, който настоящият съд би трябвало да коментира. Или всичко казано до тук дава основание за мен да изложа тези мотиви и приемайки, че точно обвинението по чл.280 не следва да бъде прието за обосновано. Напротив, за мен, ако действително в хода на разследването бъдат установени някаква съпричастност на доверителя ми към някаква неправомерна дейност от негова страна, следва да се квалифицира като такова по разпоредбата на чл.281, а именно ако действително целта, макар за мен да е неустановена на ДП, е била на този чужд гражданин да премине в Република Македония, което е доста учудващо от твърдения от него маршрут – от Турция, през Гърция, през България, следващ Северна Македония, т.е. влязъл е в ЕС пък после е искал да излезе, нещо, което за мен е неустановено с категоричност, та в този ред на мисли считам, че ако се приеме, че е налице разпоредбата на чл.281, там се предвижда друга наказателна отговорност, която законодателят е предвидил с наказание от 1 до 6 години. Макар че, както заявих, и в гр.Петрич да е бил спрян от полицейските служители, на същият е следвало да му бъде повдигнато обвинение в града, че е превозвал чужд гражданин с тази единствена цел, установена от разпита на турския гражданин.

На следващо място, не мога да се съглася с мотивите, които са изложени от първоинстанционния съд относно факта и обстоятелството за това, че от доказателствата по делото следва да се направи извод за наличие на реална опасност доверителят ми да извърши друго престъпление, макар че днес прокурорът не се съгласи с мотивите на първоинстанционния съд относно изводите, че не е налице опасност от укрИ.е предвид изложените обстоятелства.

Уважаеми окръжни съдии, в кориците на делото се намират две справки за съдимост на доверителя ми, от които е видно, че действително той има предходни осъждания, които датират повече от 20 години. Едно от 5 осъжданията, които са налични по отношение на същия, същият е осъден на ефективно наказание за срок от 10 години, като през 2007 година с определение от 15.03.2007г. на ОС Кюстендил по ЧНД №178/2007г. същият е освободен предсрочно условно от затвора и е изтърпял остатъка от наказанието си от 2 години, 11 месеца и 11 дни. Ако приемем, че този остатък от близо 3 години е изтърпян на дата 15.03.2010г. до настоящия момент са изминали 14 години, които съгласно разпоредбата на чл.88а би следвало настоящият съдебен състав, а и всеки да приеме, че доверителят ми е реабилитиран на това основание. Ето защо не мога да се съглася, че реабилитацията, заличавайки предходните осъждания, към настоящия момент и към извършване на това противоправно деяние, за което е повдигнато обвинение на доверителя ми, следва да се счита за неосъждан и с оглед на това обстоятелство към настоящия момент считам, че от доказателствата по делото не може да се направи такъв извод само от фактите, че същият е предходно осъждан, какъвто е извода на първостепенния съд, каквито и доводи в днешното съдебно заседание се изтъкнаха. Неколкократно се опитвам да убедя и доверителя ми относно фактите, които бяха изложени пред първоинстанционния съд относно трудовата ангажираност, да се изложат допълнителни доказателства относно фактите с неговия работодател, но не можахме да осигурим такива доказателства, но в кориците на делото е трудовият му договор, който доказва, че същият е с поС.на трудова ангажираност, има поС.ен адрес, има семейство, малолетно дете, за което следва да се грижи и това са задържащи факти и обстоятелства, които съдът при вземане на решението си следва да анализира и да прецени доколко найтежката мярка за неотклонение следва да бъде наложена по отношение на моя доверител.

За яснота ще спомена и практиката на САС, който по идентичен казус с протоколно определение от 06.02.2025г. прие, че може да бъде гарантирано участието и целите, визирани от законодателя в НПК и на лице, което е осъдено, с друга мярка за неотклонение, различна от тежката. Аз в своята жалба съм посочил аргументи и искане за налагане на по-лека мярка за неотклонение, а именно „парична гаранция“ предвид трудовата ангажираност на доверителя ми, но дори ако приемете, че от тези доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за авторството на доверителя ми по този текст, по който е привлечен като обвиняем, моля да прецените дали 6 една мярка „домашен арест“ може да гарантира нормалното приключване на настоящото наказателно производство, макар че този турски гражданин в ДП не са събрани доказателства за търсене на него на наказателна отговорност, но в конкретния случай може би ще е необходимо да се изяснят допълнителни факти и обстоятелства с негов повторен разпит, за който ние най-вероятно ще настояваме.