Решение № 5582 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5582 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100509857 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 8353 от 21.07.2022 г., по гр.д. № 69978/2021 г. по описа на СРС, 120-ти състав, е отхвърлен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от П. К. К. срещу „Топлофикация София” ЕАД,, за признаване за установено, че П. К. К. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 428.61 лв., представляваща разноски в исково производство, съгласно изпълнителен лист от 06.01.2021 г. по гр.д. № 59221/2012 г. на СРС, 69 състав, за принудителното събиране на която е образувано изп.дело № 254/2021 г. на ЧСИ С.Х., поради погасяване на вземането по давност.

Недоволен от така постановеното решение е ищецът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. Въззивникът оспорва изводите на СРС, че не е изтекла погасителната давност. Твърди, че молбата за образуване на изпълнителното производство не представлява действие прекъсващо погасителната давност, независимо дали в същата е посочено предприемане на принудително действие. Поддържа се становището, че единственото годно да прекъсне погасителната давност изпълнително действие е налагане на запор на банкови сметки, реализирано на 16.03.2021 г., към който момент, считано от 11.01.2016 г., се посочва, че е изминал период по-дълъг от 5 години. Не оспорва, че давността е спряла да тече за периода 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., но въпреки това твърди, че зачитайки и изтеклия период преди 13.03.2020 г. и след 13.05.2020 г. отново се налага извод, че вземането е погасено по давност. При тези съображения моли решението на районния съд да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София” ЕАД, с който се оспорват доводите и възраженията в последната. Излага доводи за правилност на атакуваното решение, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо.

Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба и в отговорите съдът намира следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се оспорват вземания по изпълнително основание. Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В процесния случай изпълнителното основание е Решение по гр.д. № 59221/2012 г. на СРС, 69 състав, влязло в сила на 11.01.2016 г. , потвърдено с Решение по в.гр.д. № 182/2015 г. по описа на СГС, с което въззивникът в настоящото производство е била осъдена да заплати в полза на въззиваемия сумата от 428.61 лв., представляваща разноски по исковото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено с влязло в сила решение давността, с която се погасява вземането, е 5-годишна, какъвто е и настоящият случай.

Между страните е безспорно, а и в тази насока са представени писмени доказателства, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 06.01.2021 г. е образувано изпълнително производство на 28.01.2021 г. с № 20218630400254 на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ по молба на взискателя и въззиваем в настоящото производство, а именно молба с вх. № 08106 от 28.01.2021 г.. С молбата въззиваемият освен че е възложил по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител определяне начина на изпълнението, е посочил и конкретни принудителни способи за удовлетворяване на вземането му – запор върху банкови сметки, опис и оценка на движими вещи на длъжника с цел изнасянето им на публична продан. В изпълнение на възлагането по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отще на същата дата – 28.01.2021 г. е наложил запор на банкови сметки и запор върху пенсия. С оглед съдържанието на молбата за образуване на изпълнителното производство и предприетите впоследствие действия от частният съдебен изпълнител въззивният съд не приема съображенията на въззивника, че същата не прекъсва погасителната давност. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не прекъсва давността образуването на изпълнителното производство. Същевременно в същото Тълкувателното решение ясно е посочено, че „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността“. В случая молбата на взискателя и въззиваем в настоящото производство съдържа искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия и такива са били предприети, поради което същата е годна да прекъсне погасителната давност. В този смисъл правилно районният съд е приел, че на 28.01.2021 г. е била прекъсната погаситената давност за процесното вземане.

На следващо място, правилно районният съд, а и в тази насока въззивникът не спори, че по делото се установява наложен запор на 16.03.2021 г. на банкови сметки на въззивника, което принудително действие е прекъснало давността.

2

Предвид горните съображения теченето на погасителната давност следва да се преценява с начална дата 11.01.2016 г. . Първото действие, годно да прекъсне давността, е молбата за образуване на изпълнителното производство от 28.01.2021 г. . Към този момент районният съд правилно е приел, че не е бил изтекъл 5-годишния давностен срок, съобразявайки разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДИИП, съгласно която давността спира да тече от 13.05.2020 г.. Неправилно обаче е прието, че давността започва да тече отново от 13.05.2020 г.. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.

Законът е обнародван на 14.05.2020 г., а седемте дни изтичат на 21.05.2020 г.. Ето защо, въззивният съд приема, че давностният срок е спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. , а не до 13.05.2020 г., както е приел районният съд и в каквато насока са твърденията на въззивника във въззивната жалба. Следователно теченето му се е възобновило отново, считано от 22.05.2020 г. . С оглед така установените обстоятелства относно спиране на погасителната давност се установява, че към 13.03.2020 г. е бил изтекъл период от 4 г., 2 м. и 1 ден. След възобновяване на теченето на погасителната давност от 22.05.2020 г. до първото годно да прекъсне давността действие от 28.01.2021 г. е изминал период от 8 м. и 6 дена или общо от 11.01.2016 г. до 28.01.2021 г., зачитайки и спирането, е изминал период от 4 г., 10 м. и 7 дена, т.е. погасителната давност не е изтекла.

Следва да се отбележи, че дори и да се възприеме виждането на въззивника, че молбата за образуване на изпълнителното производство не прекъсва погасителната давност, крайният резултат не би бил различен. Това е така, тъй като след възобновяване на течението на срока от 22.05.2020 г. до 16.03.2021 г. е изминал период от 9 м. и 22 дена, който прибавен към изтеклия период до 13.03.2020 г. дава сбор от 4 г., 11 м. и 23 дена, т.е. не е изтекъл 5-годишен период.

При така установеното от фактическа и правна страна въззивният съд намира, че към дата на исковата молба – 07.12.2021 г., не е изтекла петгодишната погасителна давност, поради и което правилно районният съд е отхвърлил иска, а доводите и възраженията на въззивника в обратната насока са неоснователни.

Предвид съвпадение на крайните изводи на двете инстанции по същество решението на СРС подлежи на потвърждаване, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемият, който своевременно е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд намира, че предвид извършените от процесуалния представител на въззиваемия бланкетни действия се следва юрисконсутлско възнаграждение в размер на 100 лева, което да бъде възложено в тежест на въззивника.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8353 от 21.07.2022 г., по гр.д. № 69978/2021 г. по описа на СРС, 120-ти състав.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 6 ГПК П. К. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. **** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4