Решение № 77 от 23.10.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр.Велинград, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20235210200187 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М. С. М., чрез адв. А. АК Пазарджик против Наказателно постановление № 267/16.06.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е издадено извън срока по чл. 34, ал.

3 ЗАНН, при издаването му не били спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на обективните съставомерни признаци на нарушението.

Оспорва се качеството на жалбоподателя на субект на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Позовава се и счита, че съдът следва да приложи чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като до приключване на съдебното следствие пред настоящата инстанция чл. 57, ал. 3 от № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е отменен.

Въззиваемата страна, в писмено становище оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 1

20.06.2023г., а жалбата е подадена на 03.07.2023г., от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По повод получен сигнал на административния панел на РДГ „Защити гората“ от 06.02.2023г. за нарушения при извършван дърводобив в отдел 291, л. на територията на ТП ДГС „Алабак“, било разпоредено извършване на теренна и документална проверка от служителите на РДГ Пазарджиксвидетелите горски инспектор инж. А. Н. А. и гл. експерт горска икономика инж. В. К.. Проверката била извършена през месец февруари 2023 г. и при нея се установило, че в отдел 291, подотдел „л“ на ТП ДГС „Алабак“, жалбоподателят М. М., заемащ длъжността „горски стражар“ и отговарящ за подотдела е установил допълнително повредена дървесина 10 куб. м., която е маркирал с различен син цвят от цвета на основната марка и за което е съставил

Констативен протокол

ЮЦДП

№

018009/06.10.2022г.

Констативният протокол бил регистриран в информационната система на ИАГ от свидетеля ст. лесничей И. М.. Жалбоподателят обаче не изготвил карнет-опис и нов технологичен план, които да приложи към досието на насаждението, за да бъдат регистрирани в информационната система на Изпълнителна агенция по горите към Позволително за сеч № 0643662, издадено на 05.01.2022 г.

За резултатите от проверката бил съставен Доклад от 10.02.2023г. с вх.

№ РДГ09-1343/13.02.2023г. от свидетелите А. и К..

Материалите от проверката били изпратени на РП Пазарджик за преценка дали има данни за извършено престъпление от общ характер.

Такива не били установени и Постановление от 04.05.2023г. прокурорът отказал да образува наказателно производство. Материалите били изпратени обратно РДГ Пазарджик.

След получаването им Директорът на РДГ Пазарджик възложил на свидетелите К. и А. проверка за извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите актове за прилагането му и за образуване на административнонаказателно производство.

На 29.05.2023г. свидетелката К. съставила АУАН серия НОО № 000552, за това че М. С. М., на длъжност горски стражар в отдел 291, подотдел „л“ на ТП ДГС „Алабак“ е съставил Констативен протокол серия ЮЦДП № 018009/06.10.2022г. за допълнително повредена маса, но не е изготвил карнет опис и технологичен план. Прието е, че нарушението е извършено на 10.02.2023г. и е установено. Прието е, че с това е нарушен чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него без възражения и препис му е връчен. Възражения не са постъпвали и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

2

На 16.06.2023г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 267/16.06.2023г., в което обективните признаци от състава на нарушението са описани по идентичен начин с тези в акта. Възприета е и правната квалификация на нарушението. С него на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на осн. чл. 257, ал. 1, т.

, пр. 1 ЗГ за нарушение на чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Наказателно постановление № 267/16.06.2023г. е издадено от компетентен орган съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и представената по делото Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението че акта за установяване на нарушението и наказателното постановление са издадени след изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.

Следва да се има предвид, че наказателното постановление е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН-след отказ на прокурора да образува наказателно производство и в този случай акт за установяване на нарушението не е следвало изобщо да се съставя. Затова, ако все пак такъв е съставен, пороците, от които страда не могат да се отразят на законосъобразността на издаденото наказателно постановление.

По отношение на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, при съставено наказателно постановление при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, този срок започва да тече от получаване на материалите от административнонаказващия орган. В случая това е станало на 11.05.2023г. видно от поставената на преписа от постановлението по чл. 213 НПК резолюция. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 16.06.2023г., в рамките както на шестмесечния срок от получаване на материалите.

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите /ред. ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 29.09.2020 г./, действаща по време на извършване на нарушението, когато след издаване на позволително за сеч се налага допълнително маркиране на дървета при санитарна или принудителна сеч, както и за промяна на трасетата на извозни пътища, технологични просеки и въжени линии, за тях се съставят карнет-опис и нов технологичен план, които се прилагат към досието на насаждението и се регистрират в информационната система на Изпълнителната агенция по горите към позволителното за сеч. Допълнително маркираните дървета се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране.

3

Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление не е спазен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба сред задължителните реквизити на наказателното постановление е описанието на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми. В случая описанието на нарушението е непълно, тъй като в него е посочено единствено, че е констатирана допълнително повредена маса, без да се сочи в какво се изразява повреждането на масата, дали налага ново маркиране на дървесината, налага ли се санитарна или принудителна сеч и каква точно. Тези обстоятелства са част от съставомерните признаци на нарушението и следва да бъдат посочени в наказателното постановление, за да може нарушителя да упражни правото си на защита и да ги оспори, а съдът да направи обоснована преценка дали нарушението е съставомерно.

Безспорно е в теорията и съдебната практика, че наказателното постановление е властнически правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление конкретни факти и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в наказателното постановление нарушение, които не са били отразени в него. Следователно наказателното постановление би отговаряло на изискванията за съдържание по смисъла на 57, т. 5 от ЗАНН, ако в него ясно, точно и конкретно по един небудещ никакво съмнение както за дееца, така и за съда начин са описани всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение /време, място и конкретни фактически действия, с които то е осъществено/. Ако това не е сторено или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, наказателното постановление следва да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере за кои фактическите положения е ангажирана отговорността му.

Според настоящия съдебен състав при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Вмененото на въззивника нарушение е описано в наказателното постановление изключително пестеливо, поради което критерият на яснота не е достигнат. В нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН липсва коректно описание на нарушението. Описанието е непълно. Не е посочено налагало ли е обстоятелството, че е установена повредена маса допълнителното й 4 маркиране. Отделно от това не става ясно повредените дървета подлежали ли са на отсичане, доколкото не са изложени никакви обстоятелства в тази насока, нито каква сеч се е налагало да бъде проведена, Неяснотата относно фактическите рамки на обвинението ограничава жалбоподателя да разбере въз основа на какви точно факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и да организира адекватно защитата си срещу фактическите и правни изводи на административнонаказващия орган.

Освен това, налице са предпоставките да се приложи чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

След издаване на Наказателно постановление № 267/10.06.2023г., но преди влизането му в сила чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите е отменен, следователно отпаднало е основанието за ангажиране на отговорността на дееца. Налице е последвал след извършване на нарушението, но преди влизане в сила на наказателното постановление поблагоприятен за нарушителя закон. Предвид че чл. 3, ал. 2 ЗАНН е императивна правна норма, която съдът е длъжен безусловно да приложи, наказателното постановление следва да се отмени само на това основание.

При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателя.

Искането за заплащането им е своевременно заявено-с жалбата. По делото М. М. е представляван от адв. А.-АК Пазарджик, за което видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., в брой. Тези разноски следва да се възложат в тежест на РДГ Пазарджик.

По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Наказателно постановление № 267/16.06.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите Пазарджик, с което М. С. М., ЕГН: ********** от с. Юндола, общ. Велинград, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. /триста лева/ на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, за извършено административно нарушение по чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.