Решение № 69 от 30.09.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Тополовград, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20242320100027 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на ЧСИ И. Х. гр.Я., ул.**********, представлявано от И. С. Х., чрез адв.И. А. С. от АК - Ямбол против С. Т. К. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.************* и К. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.*************, с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищцата твърди, че ответниците С. Т. К. и К. Д. К. са солидарни длъжници по изп.дело № 20158780400287 по описа на ЧСИ И. Х. и дължат такси солидарно по делото в общ размер на 4343,99 лева съгласно Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители, от която: изпълнение на парично вземане по т.26 от Тарифата в размер на 3619,99 лева;

ДДС върху горепосочената сума в размер на 724,00 лева, за които суми е издадена фактура № 67284/25.07.2023 г.

С разпореждане на ЧСИ И. Х. е образувано изп. дело № 20158780400287 по молба на кредитора „Юробанк България“ АД с вх.№ 4261/25.05.2015 г. против солидарните длъжници С. Т. К. и К. Д. К. за изпълнение по изпълнителен лист от 21.04.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 843/2015 г. по описа на ЯРС.

1

Твърди се, че на 01.06.2022 г., взискателя е подал молба с вх.№ 19357 с която желае делото да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, като с писмо с вх.№ 13217/20.03.2023 г. е уведомил ЧСИ, че между него и солидарните длъжници е подписано споразумение, по силата на което последните са заплатили сумата от 120000 лева, с която сума приема, че са погасени всички задължения на длъжниците и с последващо писмо с вх.№ 13731/22.03.2023 г., взискателя е уведомил ЧСИ, че сумата е заплатена от длъжниците на 27.05.2022 г. и че тази сума е единствената заплащана пряко по сметка на взискателя от образуването на изпълнителното дело.

Ищцата твърди, че съгласно подписаното споразумение, цитирано в писмо с вх.№ 13217/20.03.2023 г., ответниците са поели задължението да заплатят както дължимите към кредитора суми, така и дължимите разноски и такси по изп.дело № 20158780400287. Същото споразумение не е представено по изпълнителното дело, но е приложено към гр.д.№ 40/2015 г. по описа на ЯОС.

Твърди се в исковата молба, че с уведомление-покана с изх.№ 20488/04.04.2023 г., длъжниците са уведомени че дължат пропорционална такса по ТТРЗЧСИ за извършено погашение по сметка на кредитора в размер на 4343,99 лева и са поканени да заплатят в двуседмичен срок посочената такса по сметка на ЧСИ. На 05.04.2023 г. длъжникът К. К. в кантората на ЧСИ И. Х. отказва да получи уведомлението-покана, като отказът му е удостоверен по реда на чл.44 ал.1 от ГПК, след което на 19.04.2023 г. длъжникът К. К. е получил уведомлението-покана за дължимостта на пропорционалната такса, което е удостоверил с подписа си. Приемайки 19.04.2023 г. за дата на уведомяване, падежът на задължението е настъпил на 03.05.2023 г.

На 02.10.2023 г., ЧСИ И. Х. твърди, че е депозирала пред ЯРС заявление по чл.410 от ГПК с вх.№ 13813 от същата дата и е образувано ч.гр.д.№ 20232330102558 по описа на ЯРС и е издадена заповед за изпълнение № 1348/03.10.2023 г. за претендираните суми, а именно: главница в размер на 4343,99 лева, лихви за забава в размер на 230,12 лева, считано от 03.05.2023 г. до 02.10.2023 г., както и законната лихва считано от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и направените разноски. Срещу издадената заповед са били депозирани възражения от длъжниците, поради което се твърди, че за ищеца се поражда правен интерес от завеждане на 2 настоящото дело.

С оглед на изложеното се претендира да бъде постановено решение с което да се признае за установено по отношение на ответниците С. Т. К. и К.

Д. К., че последните дължат солидарно на ЧСИ И. Х. парично вземане за сумите: 4343,99 лв./четири хиляди триста четиридесет и три лева и 99 ст./ съставляваща такси по изп.дело№ 2015878400287 по описа на ЧСИ И. Х., съгласно Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители; 230,12 лв./двеста и тридесет лева и 12 ст./ - лихва за забава, считано от 03.05.2023 г. до 02.10.2023 г., както и законната лихва считано от 03.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.

В съдебно заседание ищцата не се явява, вместо нея се явява пълномощника й адв.С., който поддържа исковата молба и претендира уважаването й със всички законни последици.

Ответниците в постъпилия по чл.131 от ГПК писмен отговор оспорват допустимостта и основателността на исковата претенция, като по отношение на допустимостта съдът се е произнесъл с влезли в сила съдебни актове, а относно основателността на иска се твърди, че последния е изцяло неоснователен, тъй като изпълнителния лист е обезсилен; образуваното в ЯОС ТД № 40/2015 г. е прекратено на основание чл.249 от ГПК и по същество се приравнява на отказ от иска, поради което разноски не се дължат съгласно разпоредбата на чл.78 ал.9 от ГПК. Също така, посочва се в писмения отговор като аргумент обстоятелството, че основанието за прекратяване на изпълнителното дело в постановлението на ЧСИ е чл.433 ал.1 т.3 от ГПК и позоваването на чл.433 ал.1 т.2 от ГПК противоречи на диспозитива на постановлението и е несъстоятелно.

В съдебно заседание ответниците не се явяват и не изпращат представител, като в последната депозирана от тях писмена молба от 05.07.2024 г. претендират за прекратяване на производството по делото.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответниците С. Т. К. и К. Д. К. са солидарни длъжници по образувано изпълнително дело № 20158780400287 по молба на взискателя „Юробанк 3

България“ АД гр.София при ЧСИ И. С. Х. с район на действие ОС – Ямбол.

По делото са извършени редица изпълнителни действия - изготвяне на книжа, призовки, покани включително и за доброволно изпълнение, проучване на имуществено състояние на длъжника, предприемане на действия по налагане на възбрана и извършване на опис на движими и недвижими имущества.

С молба с вх.№ 19357/01.06.2022 г., взискателя по изпълнителното дело е поискал на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК да се вдигнат всички наложени обезпечителни мерки и да се прекрати делото. Върху молбата е поставена резолюция на ЧСИ, съгласно която е изпратено писмо с изх.№ от 11.07.2022 г. с което се иска от ЧСИ да бъде уведомен за всички суми постъпили директно към взискателя и дали дългът е погасен от длъжниците. Въпреки, че писмото на ЧСИ е получено на 13.07.2022 г., отговор от взискателя не е постъпил.

Междувременно е подадено заявление с дата 06.03.2023 г. от длъжника К. К. лично и като пълномощник на С. К., в което се посочва с оглед на това, че е обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 843/2015 г. на ЯРС, се претендира прекратяване на изпълнителното дело, като се прилагат съответно съдебните актове на ЯОС от 17.10.2022 г. и от 21.06.2022 г., включително и удостоверение от „Юробанк България“ АД с изх.

№ 9300/0532 в което е записано, че към 30.05.2022 г. длъжниците са погасили кредита си и нямат други задължения към „Юробанк България“ АД. Въз основа на подаденото заявление от длъжниците от 06.03.2023 г. и приложените към него съдебни актове и удостоверение, ЧСИ е издал постановление с дата 07.03.2023 г. с което прекратява изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.3 от ГПК, позовавайки се на постановените съдебни актове от които е видно, че е налице обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист относно вземането.

Видно от приложените съдебни актове, след постановяване на решение на съда от 14.02.2022 г. по ТД № 40/2015 г. по описа на ЯОС и преди влизането му в сила, страните са подписали допълнително споразумение от 29.04.2022 г., към договор за потребителски кредит от 17.12.2007 г. с което са уредили отношенията си по повод на които е образувано делото извънсъдебно и са поискали обезсилване на решението, след което с допълнително определение от 17.10.2022 г. определението за обезсилване на решението постановено по ТД № 40/2015 г. по описа на ЯОС е допълнено като е обезсилена и заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени въз основа на документ по 4 чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 843/2015 г. на ЯРС. Въз основа на постановеното обезсилване на изпълнителния лист е издадено и постановлението за прекратяване на ЧСИ по подаденото заявление от длъжниците.

Междувременно с оглед на подписаното споразумение от 29.04.2022 г. и видно от приложеното по изпълнителното дело удостоверение на „Юробанк България“ АД, към 30.05.2022 г., длъжниците са погасили изцяло кредита си към банката.

Едва след издаване на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство от ЧСИ с дата 07.03.2023 г., и след изпращане на напомнително писмо до взискателя с изх.№ 15824/08.03.2023 г., взискателя е отговорил на ЧСИ с писмо с вх.№ 13217/20.03.2023 г., че действително между взискателя и длъжниците е подписано споразумение за уреждане на отношенията им по силата на което последните са заплатили сумата от 120 000 лева и впоследствие с последващо писмо с вх.№ 13731/22.03.2023 г., банката допълва, че съгласно подписаното споразумение задължението е платено на 27.05.2022 г. от длъжниците и това е единствената заплащана пряко по сметка на взискателя сума, считано от образуване на изпълнителното дело. Съответно след прекратяване на производството е извършено заличаване на вписаната възбрана, след платена такса от длъжника и са вдигнати всички обезпечителни мерки.

На 04.04.2023 г., е изготвено уведомление-покана от ЧСИ до длъжниците, с което последните се уведомяват, че дължат пропорционална такса по ТТРЗЧСИ за извършеното погашение по сметка на кредитора в размер на 4343,99 лева и са поканени да заплатят в двуседмичен срок посочената такса по сметка на ЧСИ. На 05.04.2023 г., длъжника К. К. в кантората на ЧСИ отказва да получи уведомлението-покана, като отказа му е удостоверен по реда на чл.44 ал.1 от ГПК. На 19.04.2023 г., длъжника удостоверява с подписа си, че е получил уведомлението-покана за дължимостта на пропорционалната такса.

На 02.10.2023 г., ЧСИ е депозирал пред РС –Ямбол заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 20232330102558/2023 г. по описа на ЯРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираната главница 4343,99 лева и лихва за забава в размер на 230,12 лева за периода 5

03.05.2023 г. – 02.10.2023 г. Срещу издадената заповед са депозирани възражения от длъжниците, след което съдът с разпореждане е указал на заявителя – ЧСИ, че може да предяви иск в едномесечен срок. Разпореждането е получено от заявителя на 08.11.2023 г. и съответно иска предмет на настоящото исково производство е подаден в ЯРС на 06.12.2023 г.

В настоящото исково производство е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза, от която се установява, че общата дължима пропорционална такса за погашение на 120 000 лева е 6744 с ДДС от която сума следва да се приспаднат събраните такси по изпълнителното дело които са 2400,01 лева с включено ДДС, при което се получава сумата от 4343,99 лева, а законовата лихва върху тази сума за исковия период е в размер на 230,12 лева. Към заключението си вещото лице прилага четири приложения – копия от съдържащото се в изпълнителното дело документи, включително и фактура и преводно нареждане за преведена такса по т.20 в размер на 2400,01 лева за извършване на опис на движими и недвижими имущества.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните,включително и от заключението по назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е напълно обективна и мотивирана.