Решение № 595 от 26.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Бургас, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200859 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Р. Д. Р., ЕГН **********, против

Наказателно постановление

№

26-7779000013/02.02.2026г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Бургас, РУ Камено, с което за нарушение на чл.183, ал. 4, т. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Н. Н. от АК – ***, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник РУ в ОДМВР - Бургас, РУ Камено, редовно призован, не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /предвид връчването на обжалваното НП на жалбоподателя на 24.02.2026г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата чрез АНО на 09.03.2026г., видно от входящия номер на същата/, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално 1 допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 12.01.2026г. свидетелят А. Г. И. – старши полицай в РУ – Камено съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия АД с бл. № 789033/12.01.2026г., в който посочил, че на 18.12.2025г. около 09:17 часа в община Камено, по пътна отсечка между временен вход/изход на км. 338+800 на АМ „Тракия“ и път № III-539 посока към село ***, като водач на товарен автомобил „***“ с немски рег. № ***, превозва пътника О.С.Б., ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 29, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан – санкциониран с Фиш GT18604513 от 18.12.2025г. Посочено било и че нарушението на Р. Д. Р. е установено с Фиш № GT18604512 от 18.12.2025г.

Свидетелят И. квалифицирал тези факти като нарушение по чл.183, ал.

4, т. 7 от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения АУАН, на 02.02.2026г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган преценил, че с поведението си Р. Д. Р. е осъществил състава на нарушението по чл.183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 2 от ЗДвП му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 51,13 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В случая съдът намира, че процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 3, изр. второ от ЗДвП, съгласно която компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване. Съгласно ал. 1 на същия член, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички 2 участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.

От приобщеното като писмено доказателство по делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ и приложеното към същата копие на Заповед № РД-11-1440/11.11.2025г. на Председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че с така цитираната заповед е въведена временна организация и безопасност на движението за периода на зимно поддържане на АМ „Тракия“, съгласно която са сигнализирани временни вход и изход при км. 338+675, ляво платно и при км. 338+630, дясно платно, като временните входове и изходи се експлоатират само от лица ангажирани със зимното поддържане на АМ „Тракия“ и се ползват за преминаване на снегопочистващата техника. След отпадане на зимното поддържане, временната организация и безопасност на движението е прекратена, знаците от нея са премахнати на 23.03.2026г. и достъпът до временните входове и изходи е преустановен.

От тези данни и приложения към заповедта Чертеж № 1 „Зимно поддържане на АМ „Тракия“. Временна организация и безопасност на движението при км. 338+675 на АМ „Тракия““, върху който са отразени пътните знаци, които са действали към 18.12.2025г. в участъка при км.

338+800 на АМ „Тракия“, във връзка с изпълнение на обект: „Зимно поддържане на АМ „Тракия“, следва извода, че процесната пътна отсечка – посочена като място на извършване на нарушението в АУАН и НП е била с ограничен достъп за свободно движение, т.е. не е представлявала път, отворен за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, съответно органите на РУ – Камено (в това число актосъставителят и АНО) не са имали контролни правомощия по санкциониране на жалбоподателя.

Така изложеното представлява формално основание за незаконосъобразност и съответно за отмяна на атакуваното наказателно постановление и прави безпредметно обсъждането и излагането на съображения относно материалната му законосъобразност.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 02.04.2026г., сключен между жалбоподателя Р. Д. Р. и адв. Н. Н. от АК – ***, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер 3 н а 205 евро е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-7779-000013/02.02.2026г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Бургас, РУ Камено, с което за нарушение на чл.183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 2 от ЗДвП, на Р. Д. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро.

ОСЪЖДА ОДМВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Р., ЕГН

**********, сумата от 205 евро (двеста и пет евро ), представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4