Решение № 716 от 24.06.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Пазарджик, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220102400 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Ф. И." ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Л. Д. - изпълнителен директор, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И." № 15, ет.6, чрез юрисконсулт В.Ц., против Г. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Ч., ул. „****“ № 20, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 5 306,97 лева, от които: 3 432,00 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 1 301,52 лева - договорна възнаградителна лихва от 20.09.2018 г. до 20.08.2020 г. и 573,45 лева - лихва за забава, от които 458,82 лева, начислени за периода от 21.09.2018 г. до 13.03.2020 г. и 114,63 лева, начислена за периода от 14.07.2020 г. до 13.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3284/2020 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 01.08.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК 204915054 и Г. Т. Г., е сключен договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-16247467, въз основа на който между страните възниква облигационноправна връзка, по силата на която кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит в общ размер на 3 432,00 лева, от които кредит за потребителски цели в размер на 3 000 лева. и кредит за плащане на застрахователна премия в размер на 432,00 лева. Посочено е, че сумата от 3 000,00 лева е усвоена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка (чл. 1 от Условия по договора). Сочи че в чл. 2 от договор за кредит страните били уговорили, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 105,00 лева, срещу което кредитодателят се задължава да сключи договора при 1 фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, който ЛП в процесния случай бил 31,21 %. Твърди, че кредитодателят е изпълнил всички свои задължения по процесния договор за кредит.

Сочи, че във връзка с договора за кредит била сключена застраховка „Защита на плащанията", която възлизала в размер на 432,00 лева, изчислена съгласно условията посочени в Сертификат № PLUS-16247467. Посочва, че кредитополучателят е заплатил дължимата застрахователна премия със средства от предоставения му кредит, като съгласно чл.2 от договора за кредит тази сума била заплатена директно на застрахователя, а същата била включена и в погасителния план, подписан от длъжника.

Твърди, че кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 24 броя месечни погасителни вноски, но не изпълнил това свое задължение, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 20.09.2018 г. Считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава и дължи обезщетение.

Сочи, че крайният срок за договора бил до 20.08.2020 г..

Посочва, че на 19.08.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК 204915054 в качеството му на цедент и ищцовото дружество в качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. На 26.08.2019 г. било подписано Приложение № 1, в което подробно били индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания. Сочи, че по силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, ставал ищеца. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ упълномощил цесионера – настоящ ищец да уведоми длъжника Г. Т. Г., за прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Сочи, че изпратил чрез „Български пощи" ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до длъжника. Писмото се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намерен на посочения адрес с отбелязване „отсъстващ“. Направено е искане приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 3284/2020 г. по описа на РС Пазарджик. Тъй като заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лева.

2

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законов или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетият по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-16247467 от 01.08.2018 г. се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. клон България е предоставило на ответника кредит в размер на 3000 лева, като сумата била отпусната от кредитора за срок от 24 месечни вноски, всяка от вноските в размер на 197,23 лева, при уговорен годишния процент на разходите – 40,44 % и годишния лихвен процент – 31,21 %, посочени в параметрите по договора. Уговорено е, че общата сума на плащанията на ответника е в размер на 4733,52 лева, в която е включена и застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 432 лева и такса ангажимент в размер на 105 лева.

В договора е инкорпориран и погасителен план, от който се установява, че първата дължима вноска е на 20.09.2018 г., а последната на 20.08.2020 г..

По делото е прието като доказателство справка от „БНП Париба Пърсънъл Файненс", от която се установява, че сумата в размер на 432 лева е преведена за заплащане на застраховка „Защита на плащанията".

От приетото и неоспорено от страните заключение на приетата по делото СИЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и даваща отговор на поставените въпроси се установява, че с платежно нареждане от 01.08.2018 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" превежда на Г. Т. Г. по посочената от нея сметка BG98STSA93000003991234 в „Банка ДСК“ АД сумата в размер на 2 895 лева, т.е. от целия кредит в размер на 3 000 лева е приспадната таксата ангажимент в размер на 105 лева. Общия размер на задължението на ответницата е 4 733,52 лева от които главница - 3 000 лева; застраховка „Защита на плащанията" – 432 лева и договорни лихви - 1 301,52 лева. Вещото лице е категорично, че ответницата не е извършвала плащания по кредита. Според вещото лице общия размер на задълженията на ответницата по кредита са - главница 3 000 лева; Застраховка „Защита на плащанията" - 432 лева; договорни лихви - 1 301,52 лева и законни лихви – 439,60 лева.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1563/25.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3284/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу ответника, да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата в общ размер на 5306,97 лева, от които главница в размер на 3432,00 лева, 1301,52 лева договорна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 09.09.2020 г., 573,45 лева лихва за забава, от която 458,82 лева, начислена за периода от 21.09.2018 г. до 13.03.2020 г. и 114,63 лева, 3 начислена за периода от 14.07.2020 г. до 13.11.2020 г., ведно законна лихва от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумите 106,14 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове предявени по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД – предявени искове за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с ответника и цедирано в полза на ищеца.

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК 204915054 и Г. Т. Г., е сключен договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-16247467; че заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора; размерът на вземанията по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил краен срок, че вземането му е прехвърлено, от неговия титуляр. Изпадането в забава на ответника и изискуемост на вземанията. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

Безспорно /това не се спори и от ответника/ от събраните по делото доказателства се установи, че на 19.08.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК 204915054 в качеството му на цедент и ищцовото дружество в качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. На 26.08.2019 г. било подписано Приложение № 1, от което се установява, че процесното вземане е прехвърлено на настоящия ищец. Безспорно уведомлението за цесия е получено от ответника с връчването 4 на препис от исковата молба и приложенията към нея. Тук е момента да се отбележи, че в съдебната практика по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането.