Решение № 205 от 28.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. П., 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Н.Т.Д. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720103975 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК и чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б. П. Г., с ЕГН **********, и адрес: гр. П., ***, срещу „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК:113012360 и адрес на управление:гр.П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не дължи на ответника сумата от 492.63 лева - представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата от 62.51 лева - представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.03.2009 г. до 08.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 492.63 лева считано от датата на подаване на заявлението - 21.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 25.00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Б., per. № 753 район на действие ПОС, като им се присъдят сторените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност. Ищцата е предявила и иск по чл.55, ал.1 предл. трето от ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 934.08 лева, платена от ищцата на отпаднало основание по изп.д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

1

В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- П.”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК и чл.55, ал.1, предл. Трето от ЗЗД са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че на 31.08.2010 г. по ч. гр.д. № *** г. на ПРС на основание заповед № *** от 25.06.2010 г. в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищцата е била осъдена да му заплати сумата от 792.63 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата от 62.51 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.03.2009 г. до 08.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 25.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

По молба от ответното дружество от 07.09.2011 г. и на основание процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ Е.Д.. В молбата на ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, със запорно съобщение от 30.01.2012 г., ЧСИ е наложил запор върху получаваното от ищцата трудово възнаграждение, което е получено от ОУ „*** на същата дата 30.01.2012 г.

С молба от 09.02.2012 г. ищцата е декларирала пред ЧСИ, че поради тежко финансово състояние, ще погасява ежемесечно по 50.00 лева.

От материалите съдържащи се в изпълнителното дело – списък за преведени суми на „Топлофикация – П.“ АД от 29.12.2012 г., списък за преведени суми на „Топлофикация – П.“ АД от 21.06.2012 г. и Списък за преведени суми на „Топлофикация – П.“ АД от 17.08.2012 г., както и отбелязванията върху изпълнителния лист, ЧСИ – Д. е превела на 2 ответника сумата от общо 150.00 лева, като последният превод е извършен на 17.08.2012 г.

След 17.08.2012 г., няма други извършвани същински изпълнителни действия.

С постановление от 14.01.2020 г., ЧСИ е прекратил на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп.д. № *** г.

По молба от „Топлофикация П.“ ЕАД от 17.12.2020 г. и на основание процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество на ЧСИ са възложени правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.

По образуваното при ЧСИ – Б. изпълнително дело е извършена съдебно – икономическа експертиза за определяне размера на дълга.

Със запорни съобщения от 12.04.2021 г., ЧСИ е наложил запор върху сметките на ищцата в „***“ АД, като от същата дата и изготвено и запорно съобщение за налагане на запор върху получаваното от Г. трудово възнаграждение от Детска градина „***“ гр. П..

От приложения по изп.д. № *** г. кредитен превод от 04.06.2021 г., се установява, че чрез наложения запор върху сметката на ищцата в „***“ АД, банката е превела по сметка на ЧСИ сумата в размер на 934.08 лева, от която сума видно от отбелязванията върху изпълнителния лист на ответника е преведена сума в размер на 733.72 лева, а с останалата част до 934.08 лева са погасени разходи по изпълнителното дело.

В проведеното на 31.01.2022 г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответника заяви, че са получили на 08.06.2021 г. сумата в размер на 733.72 лева, преведена им от ЧСИ – Б., а по предходното изпълнително дело са получили сумата от общо 150.00 лева, преведена им от ЧСИ – Д. на 28.02.2012 г., на 21.06.2012 г. и на 20.08.2012 г.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл.439 от ГПК:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на 3 фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните 4 способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № *** г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.