Решение № 1110 от 31.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. Варна, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110109107 по описа за 2024 година

При признание на иска по чл.237 от ГПК.

Ищцата Г. Д. сочи в исковата си молба, че на 08.03.2023г. между нея и ответника „Н.“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит №202303080414480102 по силата на който кредитополучателят може многократно да усвоява траншове по кредита. На 04.10.2023г. и е предоставена главница в размер на 200лв., като транш по договора за кредит.

Съгласно чл.6 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение (гаранция) по заема („Неустойката") в размер на 28.92лв. Счита, че преценката за действителност на клауза за неустойка следва да бъде извършена с оглед на претърпените вреди от неизпълнението и следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в Решение по тълкувателно дело №1/2009 на ОСТК на ВКС, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Неустойката в настоящия случай е изгубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при неплатежоспособност на длъжника и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани.

Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва, а за неизпълнено условие за обезпечаване на договора. Предвидено е неустойката да се кумулира с погасителната вноска по кредита, като по този начин води до скрито оскъпяване на заема и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави. Неустойката е 1 договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата обезпечителна функция. Явно кредиторът не е търсил обезпечение, като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител. Неустойката е уговорена в противоречие с Директива 2008/48/ЕС относно договорите за потребителски кредити /Директивата/, транспонирана в ЗПК. От чл.8, пар.1 на Директивата става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребител. Същото задължение произтича от чл.16 на ЗПК. В тази връзка неустойката е в противоречие с целта на Директивата и чл.16 от ЗПК. Тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху потребителя, което е недопустимо. Смятам клаузата за неравноправна по смисъла на ЗЗП, на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради противоречие с императивни норми на закона.

Договарянето, че кредитополучател ще заплати горепосочената неустойка противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като послаба икономически страна. Поради горепосоченото е изпълнен общия състав на чл. 143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка тази клауза следва да бъде квалифицирана като неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. В случая неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение че неустойката бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Общата дължима сума от заемателя за погасяване на заема е в размер на 232.03лв. Сумата е изцяло заплатена на 10.10.2023г. Приложено представям платежно нареждане за извършеното плащане. В общата дължима сума е включена и неустойката, която счита за нищожна. С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки неустойката, съответно дължи нейното връщане на кредитополучателя на основание чл.55, ал.1 от Закона за задълженията на договорите /ЗЗД/.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на осн.чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата в размер на 28.92лв., представляваща платена от нея неустойка за непредоставяне на гаранция по кредита при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № 202303080414480102, предвиждаща процесната неустойка, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който сочи, че намира исковата молба за нередовна поради това, че в петитума на 2 същата първоначално е посочен друг номер на договора за кредит сключен между страните, но не е посочило, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочен правилният номер.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Наличието на признание на задължението се установява от постъпилата на 10.03.2025г. молба от ответника за извършено междувременно пълно погасяване на задължението чрез плащане станало на 10.03.2025г.

Процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на решение при условията на признание на иска.

Предявеният иск следва да се разглежда като основателен предвид направеното признание, но въпреки това следва да се отхвърли тъй като се установява извършено погасяване на дълга чрез плащане.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 402.50лв., като тази молба следва да се уважи. Съставът не възприема възражението на ответната страна, че не е била причина за завеждане на делото и поради това не дължи плащане на разноски, тъй като по делото липсват представени доказателства от който да се установява, че ТД е изразило изрично пред ищцата в предхождащ завеждането на исковата молба момент, че признава че тя не му дължи сумите по изпълнителния лист с който то се е снабдило.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради настъпило в хода на производството плащане предявеният от Г. М. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** срещу „Н.“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София, *** за заплащане на сумата от 28.92лв., представляваща платена от ищцата неустойка за непредоставяне на гаранция по кредита при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит №202303080414480102, на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-19.07.2024г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София, *** да заплати на Г. М. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 402.50лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.

Решението полежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3