Решение № 1450 от 16.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100508909 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 23.04.2021г., постановено по гр.д. № 68087/2019г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, са уважени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 150, вр. чл. 262 от КТ и чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Н. Б. В. срещу “В.” ООД за осъждане на ответника да заплати сумата от 12, 78 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен 1 ден извънреден труд през празнични дни през м.04.2017г. и за заплащане на сумата от 1 037, 81 лева, представляваща претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в неправомерно удържани суми от трудово възнаграждение, дължимо в полза на ищеца за периода от 16.11.2016г. до 13.06.2019г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 262 от КТ за разликата над сумата от 12, 78 лева до пълния предявен размер от 1 123 лева и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 1 037, 81 лева до пълния предявен размер от 1 940 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е 1 подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “В.” ООД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.

Поддържа, че в диспозитива на съдебното решение не е посочена конкретна дата, на която е положен извънреден труд от ищеца. В мотивите на решението било посочено, че се касае до дата 17.04.2017г., но в исковата молба не е заявено фактическо твърдение за положен труд на същата дата, респективно ищецът не е претендирал неизплатено възнаграждение за положен труд на 17.04.2017г. Счита, че с направеното от съда тълкуване на действителната воля на ищеца относно заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд по време на Великденските празници през 2017г., се ограничава правото на защита на ответното дружество. Поддържа се, че постановеното решение в тази част е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. В условията на евентуалност се твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на съдебния акт и в частта по уважения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. На първо място се навеждат доводи, че и в тази част решението е недопустимо, тъй като едва в крайния съдебен акт са посочени осъществените факти, които според първоинстанционния съд осъществяват противоправно деяние на служители на ответното дружество.

Жалбоподателят сочи, че ищецът в нито един момент от съдебното производство не е навеждал фактически твърдения за накърнено право да ползва данъчни облекчения на основание чл. 18 от ЗДДФЛ. Поддържа, че липсва задължение за работодателя да упражнява правото на данъчни облекчения от името на своите работници и служители, ако последните не са заявили, че желаят да ползват това право и представят съответни доказателства за това. В случая се твърди, че ищецът не е представил пред своя работодател решение на ТЕЛК, установяващо правото му да ползва данъчни облекчения. При липса на надлежно сезиране с нужните доказателства и декларации работодателят не е имал основание да не внася дължимия по закон данък и това изключва противоправност на действията на неговите служители в изпълнение на нормативно установените задължения в данъчното законодателство. Развити са подробни съображения, че ищецът има правна възможност по установения в данъчното законодателство ред да 2 подаде коригираща декларация и съответните заявления пред органите по приходите и да поиска възстановяване на сумите, за които е могъл да ползва данъчни облекчения, ако е имал право на това. По тези съображения е направено искане за обезсилване на решението и в частта по разгледания иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност – за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковата претенция да се отхвърли.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Н. Б. В. е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Изложени са съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което е направено искане за потвърждаването му.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

СРС е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 150, вр. чл. 262 от КТ и чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил, че за периода 16.11.2016 г. – 13.06.2019 г. страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „портиер“ при ответното дружество, както и че със Заповед № 00001850/13.06.2019 г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение между страните в производството е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 13.06.2019г. Установено е, че с допълнително споразумение № 00002454/16.11.2016г. е уговорено работно време от 4 часов работен ден и месечна заплата в размер на 210 лв. С допълнителни споразумения

№

№

00002784/01.04.2017 г.,

00002860/01.12.2017 г., 00002930/01.01.2018 г. и 00003228/01.01.2019 г., условията на трудовия договор са били променяни през времето на трудовото правоотношение, както следва: на 01.04.2017г. трудовото възнаграждение е увеличено на 230 лв., на 01.12.2017г. уговореното работно време е променено 3 на пълно работно време – 8 часа със заплата от 460 лв., на 01.01.2018г. трудовото възнаграждение е увеличено на 510 лв. и на 01.01.2019г. трудовото възнаграждение е увеличено на 560 лв. От представеното и неоспорено Експертно решение № 1729 от заседание № 191 от 16.11.2012 г. на УМБАЛ “Св. Иван Рилски” ЕАД е установено, че на ищеца е определена с пожизнен срок 75 % намалена работоспособност. По иска с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ е прието въз основа на кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че на ищеца не е изплатено дължимо възнаграждение за положен 1 ден празничен труд през месец април 2017г. в размер на 12,78 лева. По отношение на иска с правно основание чл. 49, вр. чл.

45, ал. 1 от ЗЗД съдът е установил, че страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, което е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 13.06.2019г. Посочено е, че за исковия период общият размер на брутното трудово възнаграждение, начислено на ищеца, е в размер на 12 208, 59 лева, като от същото са извършвани удръжки за социално осигуряване, здравно осигуряване и данък общ доход в общ размер на 2 718, 42 лева. Удържаният данък общ доход е в размер на 1 037, 81 лева, което е установено въз основа на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. Съдът е приел, че за процесния период /16.11.2016г. 13.06.2019г./, работодателят неправомерно и в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и чл. 18, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е удържал данък общ доход от дължимото трудово възнаграждение в полза на ищеца, с което си поведение му е причинил имуществена вреда в размер на 1 037, 81 лева, представляваща размера на неправомерно удържания данък общ доход от трудовото възнаграждение на ищеца. Този извод е мотивиран с оглед приетото по делото експертно решение, установяващо, че на ищеца е определена 75 % намалена работоспособност, която е с пожизнен срок, и същият има право да ползва данъчни облекчения.

По иска с правно основание чл. 264 от КТ за заплащане на възнаграждение за работа през официалните празници:

Съгласно разпоредбата на чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не помалко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. В случая с оглед 4 уточнението на исковата молба, направено във въззивното производство, ищецът претендира заплащане на увеличено възнаграждение за работа през официалните празници.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до постановяване на недопустимо решение в частта по иска с правно основание чл. 264 от ГПК, тъй като ищецът не е претендирал заплащане на извънреден труд, положен на 17.04.2017г., а за други конкретно посочени в исковата молба дати. По тези съображения жалбоподателят счита, че СРС е излязъл извън предмета на спора и е присъдил вземане, което не е било предявено, поради което е направено искане за обезсилване на решението в посочената част.

Настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение на СРС в частта по иска с правно основание чл. 264 от КТ е процесуално допустимо по следните съображения:

За конкретизация на претенцията за заплащане на увеличено възнаграждение за работа през дните на официалните празници , е достатъчно ищецът да посочи общия период на претенцията /начален и краен срок/ , цената на иска и начина на формирането й. Не е небоходимо да бъдат посочени точните дни, в които е полаган труд при условията на чл. 264 от КТ.

Това е така, тъй като официалните празници са изрично установени и изчерпателно изброени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда . Това са 10 официални празника, които включват 15 календарни дни. Следователно, за да е редовна исковата молба по чл. 264 от КТ, е достатъчно да се посочи начален и краен период на претенцията, цена на иска и начина на формирането й, а въпрос на доказване е на кои конкретно официални празници е полаган труд.

По тези съображения се налага извод, че първоинстанционният съд не се е произнесъл извън предмета на спора, като е уважил предявения иск за положен труд през дни на официални празници – за 17.04.2017г. В исковата молба ищецът е посочил начален период на претенцията – м.01.2017г. – м.12.2017г., включително, цена на иска и основание на вземането – работа през дните на официалните празници. Следва да бъде изрично посочено, че съгласно трайната практика на ВКС – решение № 14 от 27.03.2012г. по гр.д.

№ 405/2011г. на ВКС, Четвърто ГО, решение № 103 от 27.07.2012г. по гр.д. № 5

299/2011г. на ВКС, Четвърто ГО, във всички случаи на работа – и при нормиран, и при ненормиран работен ден, положеният през официалните празници труд се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор /чл.

262, ал. 1, т. 3 и чл. 263, ал. 2 от КТ/. Следователно, няма значение дали се касае за извънреден труд или не /чл. 264 от КТ/.

По делото не е спорно, че страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността “портиер” за периода от 16.11.2016г. до 13.06.2019г., при установено четиричасово работно време и с уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 230 лева месечно /конкретно за м.04.2017г./ Установено е въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно и обективно, че през 2017г. ищецът не е полагал извънреден труд, а е полагал труд през празнични дни – на 03.03.2017г. и на 17.04.2017г. Начисленото възнаграждение в размер на 10, 45 лева за положения труд на 03.03.2017г. е бил заплатен от работодателя, а този, положен на 17.04.2017г., в размер на 12, 78 лева , не е бил заплатен.