Определение № 537 от 10.09.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. Монтана, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500358 по описа за 2025 година Производството е въззивно и e по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.

248, ал. 3, изр. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, БУЛСТАТ 180978004, чрез съдружника Е. И., последната адвокат на ищцата В. Г., срещу Определение № 1025 от 11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 2838/2024 г. по описа на Районен съдгр. Монтана, 3-ти състав, с което молбата му за изменение в частта за разноските, чрез увеличение на определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в крайния по делото съдебен акт, е оставена без уважение.

В обстоятелствената част на частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Изразява се несъгласие с изтъкнатия от районния съд аргумент, че възнаграждението следва да бъде в по-малък размер поради липсата на фактическа и правна сложност. Настоява се, че то не следва да бъде редуцирано на база субективна преценка за тежестта на делото, а да бъде определено съобразно цената на иска и начислен ДДС. Твърди се, че когато са предявени няколко иска предметът на делото се усложнява. Сочи се, че намаляване е допустимо само ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен вид дела, в противен случай то би било необосновано. Конкретно в случая се посочва, че районният 1 съд бил определил възнаграждение в размер на 70 % по-нисък от заложения в наредбата, който се определя като произволен, неразумен и непропорционален. Въз основа на така изложеното, частният жалбоподател прави искане определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което адвокатското възнаграждение бъде определено съобразно цената на иска и наредбата и да включва начислен ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответникът по частната жалба „ххх ЕООД, ЕИК 200599406, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гардения Г., е подало отговор на частната жалба. Искането обективирано в жалбата за увеличение на определения размер на адвокатско възнаграждение се намира за неотговарящо на действителния обем и сложност на делото. Счита се, че подаването на искова молба и явяване в заседание са присъщи за адвоката задължения. Във връзка с последното се съзира недобросъвестност в упражняването на предоставени с пълномощното права на другата страна, тъй като неявяването му в заседание показвало формален подход и фиктивност на договореностите. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена по пощата на 29.07.2025 г., т. е. в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване (започнал да тече от 28.07.2025 г. видно от разписка намираща се на гърба на л. 51 от първоинстанционното дело), от процесуално легитимирана странаищец в исковото производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител (на гърба на л. 12 от първоинстанционното дело), при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Държавна такса не е внесена, но в случая такава не се дължи, тъй като ищцата е освободена с акт на районния съд от заплащането на такива, а съгласно изложеното в мотивите на т. 12 към Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., по тълк д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции. Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

2

Окръжен съд-гр. Монтана, след подробно запознаване със съдържанието на исковата молба, извършените от страните процесуални действия, постановения от съда процесуален акт, изложеното в частната жалба и отговора по нея, при съобразяване на разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Исковото производство пред Районен съд-гр. Монтана е образувано по повод на искова молба подадена от В. Р. Г., в качеството й на ищец, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Е. И., срещу ххх” ЕООД, в качеството му на ответник. С нея са предявени първоначално обективно съединени положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл.

2 от ГПК, с правно основание чл. 26 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор за кредит (в цялост) и осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД , за осъждане на дружеството ответник да заплати на ищцата сума в размер на 10,00 лв., представляваща недължимо платена сума по процесния договор за кредит.

Впоследствие, в хода на процеса, след изготвяне на заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от адвоката на ищцата е подадена писмена молба (на гърба на л. 50 от първоинстанционното дело), докладвана в проведеното на 25.03.2025 г. съдебно заседание, с която е направено искане за изменение на иска за неоснователно обогатяване, чрез увеличаване на претендирания размер, като вместо за сумата от 10,00 лв., искът да се счита за предявен за сумата от 505,90 лв. В съответствие с искането на основание чл.

214, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск. Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие (л. 12 от първоинстанционното дело), в който изрично е посочено, че ищцата се представлява безплатно от адвокат Е. И. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Гражданскоправният спор е разгледан и решен от районния съд.

Постановено е решение, с което предявените искове са уважени изцяло, като е признато за установено, че договор за кредит № 1275455 от 22.07.2023 г., сключен между „хххх ЕООД и В. Р. Г., е нищожен, и ответникът „хххх ЕООД е осъден да заплати на ищцата В. Р. Г. сума в общ размер на 505,90 лв. представляваща недължимо платена сума по посочения договор за кредит.

В решението е налице произнасяне и по въпроса за отговорността за разноските включително тези за адвокатско възнаграждение за процесуалния 3 представител на ищцата. Дружеството ответник, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцатаадвокат Е. И., едноличен съдружник в адвокатското дружество, адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС.

След постановяване на решението, в срока за въззивно обжалване, е подадена молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК от адвокат Е. И., с която се прави искане районният съд да ревизира становището си относно определения в нейна полза размер на адвокатско възнаграждение и да бъде присъдено такова в разумен и справедлив размер.

Районният съд, след запознаване с тази молба, аргументирайки, че предявеният установителен иск няма самостоятелно значение, а делото не е с висока фактическа и правна сложност е приел, че се дължи адвокатско възнаграждение само за един иск съобразно минимума по наредба, поради което с обжалваното в настоящото производство определение я е оставил без уважение.

След постановяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища в Република Б на основание чл. 633 от ГПК, българската съдебна практика приема, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (с наименованието и в редакцията, действала към 2024 г., когато е сключен договорът за правна защита и съдействие), не съответства с правото на ЕС, поради което същите не представляват правила обвързващи съда. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2436 от 30.07.2025 г., постановено по к. ч. т. д. № 743/2025 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение № 972 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 856/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/2022 г., т. к., І т. о. на ВКС).

В случая възникналият между страните спор е гражданскоправен. За 4 разрешаването му с искова молба, изготвена чрез адвокат Е. И., е инициирано исково производство.

Проведени са две открити съдебни заседание, в които процесуалният представител на ищцата не се е явил. Преди всяко от тях от него е подавана молба за даване ход на делото в негово отсъствие.

Обемът на събраните в хода на делото доказателствени материали, подлежащи на проучване от адвоката, не е голям. Казусът не поставя трудни за решаване материалноправни и процесуалноправни въпроси. Делото не се характеризира с правна и фактическа сложност.

С исковата молба са предявени два самостоятелни иска, които обаче произтичат от едно и също правоотношение и са в защита на един и същ материален интерес. Те са взаимно свързани. Предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е обусловен от основателността на установителния иск по чл. 26 от ЗЗД. Исковете са с малък материален интерес.

Затова за справедливо въззивният съд намира да бъде определено възнаграждение като за един иск, изчислено според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) с наименованието й в редакцията, действала към 2024 г., когато е сключен договорът за правна защита и съдействие, ведно с начислен на основание § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредбата върху него данък върху добавената стойност, т. е. в общ размер на 480,00 лв. До такъв извод е достигнал и районният съд, който е определил размер на адвокатско възнаграждение от 480,00 лв. с ДДС.

Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение на Районен съд-гр.

Монтана е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1025 от 11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 2838/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 3 -ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. Монтана, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500358 по описа за 2025 година Производството е въззивно и e по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.

248, ал. 3, изр. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, БУЛСТАТ 180978004, чрез съдружника Е. И., последната адвокат на ищцата В. Г., срещу Определение № 1025 от 11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 2838/2024 г. по описа на Районен съдгр. Монтана, 3-ти състав, с което молбата му за изменение в частта за разноските, чрез увеличение на определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в крайния по делото съдебен акт, е оставена без уважение.

В обстоятелствената част на частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Изразява се несъгласие с изтъкнатия от районния съд аргумент, че възнаграждението следва да бъде в по-малък размер поради липсата на фактическа и правна сложност. Настоява се, че то не следва да бъде редуцирано на база субективна преценка за тежестта на делото, а да бъде определено съобразно цената на иска и начислен ДДС. Твърди се, че когато са предявени няколко иска предметът на делото се усложнява. Сочи се, че намаляване е допустимо само ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен вид дела, в противен случай то би било необосновано. Конкретно в случая се посочва, че районният 1 съд бил определил възнаграждение в размер на 70 % по-нисък от заложения в наредбата, който се определя като произволен, неразумен и непропорционален. Въз основа на така изложеното, частният жалбоподател прави искане определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което адвокатското възнаграждение бъде определено съобразно цената на иска и наредбата и да включва начислен ДДС.