Решение № 420 от 26.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 24.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четИ.десети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000397 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ФЮЖЪН ИНДЪСТРИ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.М. Н. против решение №22 от 11.01.2022 год. на СГС, ТО, VI-15 състав, постановено по Т.д.№ 33/2021 год., с което е отхвърлена молбата на това дружество с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „ПЛАСТМАСА“-ЕООД поради състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички относими към спора доказателства; нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че длъжникът има множество кредитори, на които не е платил каквато и да е част от задълженията си – нито по образуваните 9 изпълнителни производства, нито директно на кредитора. Твърди, че от заключението на ВЛ е видно, че всички коефициенти на ликвидност са под референтните стойности. Моли въззивния съд да отмени решението и постанови друго, с което уважи молбата на кредитора за обявяване на дружеството в несъстоятелност, с всички законни последици от това.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника1 длъжник „ПЛАСТМАСА“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Р. М., в който са изложени доводи за неоснователност на жалбата, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд.

Във въззивната инстанция са приети нови писмени доказателства по искане на ответното дружество – 1. Запорно съобщениеот 07.03.2022г. на ЧСИ Р. М.; 2. Уведомление от 24.03.2022 г. от ЧСИ Р. М. до ищеца; 3.

Постановление за наложен запор върху 50 дяла по 100 лева всеки от капитала на ответника „Пластмаса“-ЕООД; 4. Справка от АВп за „Пластмаса“-ЕООД;

5 . Обявление за публична продан от ЧСИ В. Ц. на Производствена база в гр.Костинброд, собственост на „Пластмаса“-ЕООД; 6 . Годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО за периода 2019-2021г. на „Пластмаса“-ЕООД;

7.Справка за задълженията на „Пластмаса“-ЕООД към 16.05.2023г. по информация на НАП.

Прието е и заключение на съдебно-икономическа експертиза , изготвено от ВЛ Ю. Х. /л.163/, която е взела предвид и новите писмени доказателства, представени от жалбоподателя, както и представените от НАП във връзка с изготвяне на заключението.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

От събраните в първата инстанция писмени доказателства се установява следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по молба на „Фюжън Индъстри“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Пластмаса“-ЕООД поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост на дружеството.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника за вземания, произтичащи от Договор за сътрудничество от 24.08.2020г. Твърди, че има изискуеми и неплатени вземания за сумата 156 042,62 лв. - продажна цена на стоки, произведени и доставени на ответника в периода от 09.03.2021г. до 01.06.2021г. по този договор; за сумата 22 009,39 лв. - разпределена печалба за периода м.12.2020г. м.02.2021г., дължима съгласно чл.5.17 от договора за сътрудничество; за сумата 1 980,36 лв. - лихви за забава върху главните вземания за продажна цена, и сумата 846,04 лв. - лихви за забава върху главните вземания за разпределена печалба.Представя фактури за доставените на ответното дружество стоки.

2

Представените с молбата за откриване на производство по несъстоятелност фактури, издадени от молителя за процесните вземания за продажна цена, не са подписани от ответника и нямат противопоставима по отношение на него доказателствена сила, но от заключението на ССЕ по делото се установява, че сумите по част от фактурите са записани в счетоводството на ответника като задължения към молителя в общ размер 82 342,51 лв.,което по същество представлява извънсъдебно признание на задължението.

Ответникът не твърди и не доказва да е погасил задълженията си чрез плащане или други способи за погасяване на вземанията. Затова съдът приема, че молителят е кредитор на ответника по търговска сделка и по см. на чл.625 ТЗ е легитимиран да подаде молба за отриване на производство по несъстоятелност по отношение на него.

Ответното дружество не е подало отговор на молбата, но в о.с.з. пълномощникът му е оспорил размера на задълженията, претендирани от ищеца.Твърди, че дружеството не е спряло плащанията и не е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

С обжалваното решение съдът е приел от една страна, че данните в заключението на ССЕ за финансово-икономическото състояние на дружеството в изследвания от експертизата период 01.01.2019г.- 31.12.2020г. не опровергават презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, обратно - установяват, че към 31.12.2020г. коефициентите на обща и бърза ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на дружеството са били все величини под приетите от икономическата наука минимално необходими за поддържане на финансова устойчивост и платежоспособност на търговеца.

Въпреки тази констатация, за да отхвърли искането за откриване на производство по несъстоятелност обаче, съдът е взел предвид представения от ответника Анекс от 26.08.2021г. за разсрочване на задължения по Договор за кредитна линия с „ОББ“ АД и междинен баланс на дружеството към 31.08.2021г. С този анекс от 26.08.2021г. изискуеми задължения на ответника към „ОББ“ АД по Договор за кредитна линия от 02.09.2010г. в общ размер 269 500 евро са разсрочени на месечни погасителни вноски с падежи от 21.09.2021г. до 21.08.2024г. От заключението на експертизата се установявало, че въпросните задължения с балансова стойност 535 хил. лв. представляват съществена част от краткосрочните задължения на ответното дружество към 31.12.2020г установени от експертизата в общ размер 1 361 хил. лв ., респективно съществен компонент при изчисляване на коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към посочената дата. След сключването на анекса от 26.08.2021г. обаче краткосрочните задължения по Договора за кредитна линия (с падежи до 1г.от датата на анекса) са в общ размер на 12 000 евро, а останалите задължения са разсрочени за периоди с по-дълъг срок, поради което не следва да бъдат отчитани при изчисляване на коефициентите за ликвидност на търговското предприятие на ответника. Краткосрочните задължения към 31.12.2020г. по този 3 анекс възлизали на сумата 4 000 евро. Съобразявайки тези обстоятелства и изчислявайки коефициентите за ликвидност, съдът е приел, че всички те са над референтните стойност. Затова е отхвърлил молбата като неоснователна.

Въззивният съд намира, че този извод е съществено променен от събраните в тази инстанция писмени доказателства, вкл. заключението на финансово-икономическата експертиза. Все в подкрепа на този извод са и констатациите в заключението на ВЛ в първата инстанция. Видно от представеното от жалбоподателя Обявление на ЧСИ В. Ц. за публична продан на Производствена база в гр.Костинброд, собственост на „Пластмаса“-ЕООД /л.114/, послужила като обезпечение на задълженията на длъжника по Договор за кредитна линия от 02.09.2010г., задълженията по този договор са станали предсрочно изискуеми и банката-кредитор е пристъпила към реализация на обезпечението по него.

Следователно не може да се приеме, че задълженията към банката вече не са краткосрочни и не оказват влияние върху коефициентите на ликвидност.

Освен това, от приложеното на л.45 от делото Постановление на ЧСИ В.

Ц. е видно, че на основание чл.517,ал.4 ГПК е наложен запор върху всичките 50 дружествени дяла по 100 лева всеки от капитала на „Пластмаса“-ЕООД, притежавани от неговия собственик и управител Л. Н..

За нуждите на експертизата, назначена във въззивната инстанция, съдът е указал с Разпореждане от 21.12.2022г./л.57/ ответното дружество да представи намиращи се у него счетоводни документи, подробно изброени в разпореждането, необходими за изготвяне на заключението. Указани са му последиците по чл.161 ГПК – при непредставяне на изисканите документи, съдът ще приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събирането им. Тъй като разпореждането не е изпълнено, а на ответникът неколкократно е давана възможност да представи счетоводните документи, то съдът прилага разпоредбата на чл.161 ГПК и на това основание при изследване на фонансово-икономическото състояние на дружеството взема предвид и заключението на СИЕ, приета от първоинстанционния съд.

Съгласно това заключение, дългосрочните задължения на дружеството към 31.12.2021г. възлизат на 14 000 лева. Краткосрочните задължения към тази дата са в размер на 1 361 000 лева.Към 31.12.2020г. преобладващият дял в активите на дружеството имат краткосрочните вземания – 58,4% от общите активи. Към 31.12.2019 г. най-голям дял от активите са имали материалните запаси – 38,3%.

От заключението на ВЛ Ю. Х., прието от въззивния съд, към 31.12.2021г. дълготрайните активи са в размер на 266 000 лева, а краткотрайните в размер на 1 475 000 лева, от които 175 хил. лева материални запаси, 1 041 хил. лева краткосрочни вземания и 259 хил. лева парични средства. Според това заключение /стр.4 от същото/, към 31.12.2021г. краткосрочните задължения са в размер на 1 532 х. лева, а краткотрайните активи са в размер на 1 475 х. лева.

Затова към този момент – 31.12.2021г. коефициентът на обща ликвидност е 0,9628, при приемлива стойност 1,5-1. Този коефициент показва способността на дружеството да изплаща краткосрочните си задължения с 4 наличните краткотрайни активи. По-високият коефициент показва по-добра възможност за погасяване на текущите задължения.

Коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,1691 , при препоръчителна стойност – по-голяма от 0,2 – 0,5. Този коефициент показва способността на дружеството да изплаща краткосрочните си задължения с наличните парични средства.

Коефициентът на финансова автономност към 31.12.2021г. е 0,1727 а на задлъжнялост – 5,7903./таблица на стр.5 от закл-то на ВЛ Ю. Х./. За предходната 2020г./към 31.12.2020г./ тези коефициенти са съответно 0,2904 за финансова автономност и 3,4436 за задлъжнялост. Видно е, че още през 2020г. ответникът е във финансова невъзможност да изпълнява текущите си задължения.

За 2022г. и към момента на заключението ВЛ не е разполагало с нужните документи за изчисляване коефициентите на ликвидност, както и на финансова автономност и задлъжнялост поради неизпълнение на задължението на ответника да представи счетоводните документи на дружеството за този период, въпреки, че неколкократно му е указвано да стори това. И тъй като същият е предупреден за последиците по чл.161 ГПК, съдът приема, че финансовото състояние на предприятието му не се е подобрило в сравнение с предходната 2021г. Напротив, видно от събраните в настоящата инстанция писмени доказателства, задълженията на длъжника към „ОББ“-АД по Договора за кредитна линия от 02.09.2010г., са станали предсрочно изискуеми и банката-кредитор е пристъпила към реализация на обезпечението по него. Следователно тези задължения към банката вече са краткосрочни и несъмнено оказват влияние върху коефициентите на ликвидност и финансова автономност,изчислени от ВЛ д., което обстоятелство не е отчетено от първоинстанционния съд – същият е съобразил представения Анекс от 26.08.2021г. за разсрочване на задължения по Договор за кредитна линия с „ОББ“ АД и е приел, че задълженията към този кредитор вече не са краткосрочни, а оттук е изчислил по-благоприятни коефициенти на ликвидност.