Определение № 869 от 31.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500727 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Ай ти еф груп“ АД против Определение № 833/20.01.2026г., пост. по гр.д.№ 6911/25, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение№ 5461/09.12.2025г., пост. по гр.д.№6911/2025, ПРС в частта за разноските.

Жалбоподателят „Ай ти еф груп“ АД обжалва определението, като поддържа неправилност и незаконосъобразност. Развива съображения, че размерът на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да е справедлив и обоснован и да отговаря на сложността на делото и на обема на свършената работа по него. Позовава се на практиката на СЕС и на практиката на българските съдилища. В случая твърди, че се касае за производство с ниска фактическа и правна сложност, което се развива еднотипно и е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика. С оглед на това счита, че не са се изисквали някакви особени усилия за работа по делото. Поддържа и че ако страната не е имала материални възможности за ангажиране на адвокат, то би могла да полза правна помощ, която се заплаща регламентирано и в много по-ниски размери.Моли съда да отмени обжалваното определение и за постанови намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на 360лв.

Постъпил е отговор от ответната страна Х. В. Д. чрез пълномощника си адв. Р. Р., в който оспорва жалбата. Поддържа, че в случая са разгледани два иска с цена от над 7700лв., а дължимото възнаграждение по Наредба№1/2004 би следвало да е в пъти по-високо от присъденото. Посочва и че дължимото възнаграждение следва да бъде определено с ДДС, т.к. процесуалният представител е регистриран от ЗДДС.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството е образувано по искова молба на Х. Д. против „Ай ти еф груп“ АД , с която са предявени два обективно съединени иска – установителен и осъдителен. С Решение № 5461/09.12.2025г.. исковете са уважени, като на процесуалния представител на ищцата – адв. Р. Р. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 720лв. За да определи този размер първоинстанционният съд е съобразил материалния интерес по делото, като е счел, че той не следва да е водещ, съобразил е разясненията на СЕС във връзка с определяне на адвокатските възнаграждения и като е взел предвид ниската 1 фактическа и правна сложност на делото е определил възнаграждение от 600лв., а с ДДС – 720лв. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че липсват основания за ревизиране на изразеното становище.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Действително производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание. Ищцата е представлявана от пълномощник, с когото е договорено предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА. Предвид изхода на спора – уважаване на предявените обективно съединени искове против ответника, то по правилата на чл.78 от ГПК той дължи разноски.

Съдебната практика е обединена около минимален размер на възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство около 400лв., когато е предявен един иск. В случая определеното възнаграждение е близо до тази стойност, като се отчита както факта, че са предявени два иска, така и факта, че материалния интерес не е минимален, каквито са масовите случая на претенции по този вид дела - за под 1000лв.

Наличието на два отделни иска, макар и да има общи за установяване факти по тях, предполага работа по всеки един от исковете, поради което и правилно и в унисон с правилата на ГПК е присъдения размер на възнаграждението. Следва да се посочи и че към същото се дължи ДДС, доколкото пълномощникът е лице, регистрирано по този закон. Ето защо липсват основания за промяна на така определения размер.

Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 833/20.01.2026г., пост. по гр.д.№ 6911/25, ПдРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2