Решение № 152 от 09.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Кюстендил, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20261500500165 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. Глава ХХV от ГПК – „Бързо производство“ - чл. 310 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба с вх.№2926/27.02.2026 г., подадена от „Напоителни системи“ ЕАД, клон „***“, със седалище и адрес на управление: гр. *** ул. „*** №20, клон на „Напоителни системи“ ЕАД, представлявано от управителя Б.М., чрез пълномощника юрисконсулт Д. А., насочена срещу Решение №56/04.02.2026 г., постановено по гр.д.№1571/2025 г. по описа на Районен съд Дупница.

Въззивното дружество обжалва решението изцяло, като релевира доводи за неговата неправилност, произтичаща от постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорва като неправилен извода на районния съд, че отказът на работника – ищец да управлява служебния автомобил, бил оправдан от съображения за сигурност.

Акцентира, че в случая не била налице реална и обективна опасност за здравето му, доколкото не била доказана техническа неизправност на автомобила. Това от своя страна водело да единственият извод, че отказът представлявал неизпълнение на законно служебно задължение, съставляващо дисциплинарно нарушение.

Неизправност на автомобила не била установима от приетата по делото съдебно – техническа експертиза, според която липсвали обективни данни за техническото състояние на автомобила към датите 06.06.2025 г. и 25.06.2025 г., както и за проблеми, 1 свързани с безопасността на движение. Експерта установил и че извършените ремонтни дейности имали поддържащ характер и подпомагали нормалното техническо и експлоатационно състояние, както и че към датата на огледа автомобилът бил в движение и използван в рамките на служебната дейност. Данни за техническата изправност на автомобила били изводими и от проведеното в съдебно заседание устно изслушване на работника Г. Д., което било извършено в присъствието на инж. Н. Т. – специалист „Механизация и автотранспорт“ и Е. Г. – механик. От проведеното изслушване ставало ясно, че на 03.06.2025 г. автомобилът бил ремонтиран (смяна на делко, запалителни свещи, кабели). След този ремонт лекият автомобил бил предоставен на Г. Д. за тест, но работникът отказал да извърши проба на повереното му служебно МПС, без обективна причина за това.

Изложено е във въззивната жалба и че от проведените разпити на свидетелите О. П. и Х. Л., и двамата работещи на длъжност „Техник напояване/отводняване” в дружеството, било установено, че след получен сигнал от кмета на с. ***, общ. *** за възникнала авария в землището на селото, на двамата се наложило да използват личния автомобил на свидетеля Л., за да стигнат до мястото на аварията. В деня на аварията, 06.06.2025г., след отказа на Г. Д. да управлява поверения му служебен автомобил, с оглед от необходимостта от превозване на работници и материали, включително и помпа (за отводняване на залетите площи), за своевременно отстраняване на аварията бил ангажиран друг работник от клон ***, който управлявал процесния автомобил и стигнал до мястото на аварията. Тези обстоятелства, според въззивното дружество, следвало да се имат предвид при изясняване на отговорността за евентуален дефект и причинените последствия.

Порочността на обжалвания съдебен акт въззивното дружество свързва и с извършени от съда нарушения при разпределение на доказателствената тежест, като е посочено, че съдът е дал превес на субективната преценка на работника, без тя да е била подкрепена с обективни технически данни. По този начин изводът на съда бил изграден върху предположения, а не върху доказани факти, което от своя страна водело до необоснованост на постановеното по делото решение.

Акцентирано е и на обстоятелството, че съгласно трайната практика на ВКС съдебният контрол по чл. 189 КТ е контрол по законосъобразност, а не за целесъобразност, при което съдът следвало да провери дали работодателят е спазил законовите критерии, но не можел да замества неговата управленска преценка. На този плоскост е пояснено, че на 06.06.2025 г. при възникнала необходимост от извозване на материали и работници, към обекта на аварийна обстановка, Г. Д. отказал да изпълни нареждането на прекия му ръководител, като фактически не предприел необходимите действия по управление и транспорт на поверения му служебен автомобил. На същата дата последвало и лично нареждане от управителя на дружеството - Б.М., което не променило първоначално изразената воля и поведение на работника Г. Д.. По този начин чрез бездействията си работникът затруднил цялостната организация на работния процес, създал предпоставки за пренасочване на други работници за изпълнение на вменените му задължения и предизвикал забавяне за отстраняването на аварията в района на с. ***, общ. Дупница.

Във връзка с изясняване на случая и на основание чл. 193, ал. 1 от КТ на работника била предоставена възможност да даде писмения обяснения, както било проведено и устно негово изслушване.

При така събраните данни въззивното дружество излага обобщаващия извод, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на работника.

2

Ето защо с въззивната жалба се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по силата на което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а ответната по нея страна я оспорва чрез пълномощника си.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен съставq в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил.

Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба. При това е спазена родовата подсъдност на трудовия спор – чл. 104, т. 4 от ГПК вр. чл. 103 от ГПК.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул. „***“ № 109, против „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, клон „***“, със седалище и адрес на управление: гр. *** ул. „*** №20, ЕИК ***, ЕИК на клон 0253.

В исковата молба са били наведени твърдения, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „Работник поддръжка и експлоатация, промишлено водоснабдяване и ВИК“.

Със Заповед № 115/25.06.2025 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, му било наложено дисциплинарно наказание „***е“ и трудовото му правоотношение било прекратено.

В заповедта било посочено, че ищецът е отказал да изпълни устна заповед на прекия си ръководител да превози лица с автомобила, който му е поверен и който е бил в неизправно техническо състояние.

Ищецът намира уволнителната заповед за незаконосъобразна, поради това, че отказът му да превозва хора с технически неизправно МПС бил в съответствие със ЗЗДвП и задължението му по чл.126, т.4 от КТ да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, и да не застрашава живота и здравето на други лица.

Поради изложеното е било отправено искане за постановяване на решение, с което съдът да признае ***ето на Г. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул. „***“ № 109, за незаконно и да отмени Заповед № 115/25.06.2025 г. на управителя на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, клон „***“, с която му е наложено дисциплинарно 3 наказание „***е“ и е прекратено трудовото му правоотношение; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, да го възстанови на длъжността „Работник поддръжка и експлоатация, промишлено водоснабдяване и ВИК“ в ответното дружество; както и на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 25.06.2025 г. до 25.12.2025 г. в размер на 7044.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендирани са и деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който е застъпена тезата за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Посочено е било, че трудовото правоотношение с ответника е възникнало по силата на Трудов договор №***г., ведно с последващите изменения. С подписаната от служителя на 17.07.2019г. длъжностна характеристика били уредени функциите, задачите, правата и задълженията по трудовото правоотношение.

Със Заповед № 115/25.06.2025г. на управителя на ответното дружество, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „***е” и трудовото правоотношение било прекратено.

Твърди се, че при издаването на уволнителната заповед са спазени всички законови изисквания. Дружеството се позовава на Доклад с Изх. № 133/06.06.2025г. депозиран от Б. К. - Ръководител звено „ХТР Дупница” и пряк ръководител на Г. Д., според който при възникнала необходимост от извозване на работници и материали към обекта и възникнала аварийна обстановка, създала се при отклонението на „Дюкер - 1.RТ1”, в района на с. ***, община Дупница и довела до спирането на водата по съоръжението след наводнения и заливане на земеделски земи, сгради и други, на 06.06.2025г. Б. К. в качеството му на Ръководител звено „ХТР Дупница” издал устно нареждане на Д. за извършване на транспорт, чрез поверения му със Заповед №*** г. автомобил, марка „***”, модел ***, с peг. № ***. Срещу тези нареждания Г. Д. обосновал устен „отказ” да ги изпълни и не предприел необходимите действия по превоз на работници и материали до мястото на аварията. След докладване на отказа на Д. на ръководството, в 10:00ч. в същия ден последвало и нареждане от управителя на дружеството - Б.М., в 11:30 ч., при което волята и поведението на работника не се променили. Твърди се, че с тези свои действия ищецън затруднил организацията на работния процес, предизвикано било забавяне при вземането на мерки за отстраняването на повреда в обект, за който дружеството отговаря, ведно с произтичащи от това вреди.

С цел изясняване на случая и на основание чл. 193, ал.1 от Кодекса на труда, била изготвена Заповед №105/06.06.2025г. на управителя на „Напоителни системи” ЕАД, клон ***, с която на ищеца била предоставена възможност за даване на писмени обяснения.

Такива постъпили с твърдения за „техническа неизправността на поверения му автомобил”.

С цел проверка и с писмено уведомление с Изх. № 806/12.06.2025 г . било проведено и устно изслушване, обективирано в Протокол с Вх. № 886/25.06.2025 г. По време на изслушването била дадена възможност на ищеца за мотивирането на поведението му пред управителя на дружеството-работодател и присъстващите длъжностни лица. В хода на проведеното изслушване били предявени на работника писмени доказателства - справка за техническо състояние на автомобила и други 4 документи релевантни по случая. Изискали документи за съответното ППС – Удостоверение за техническа изправност на ППС от 06.03.2025 г., което удостоверявало, че ППС с peг. № *** е технически изправно за движение по пътищата, отворени за обществени ползване. Във връзка с необходимостта от текущи ремонти на процесния автомобил били закупени резервни части, удостоверени с фактури, издадени от „АВТОСВЯТ 2000” ООД. Същите били монтирани на автомобила и по този начин бил приведен в техническа изправност. Въпреки извършения ремонт и осигурената изправност, ищецът демонстративно отказвал да управлява автомобила и да изпълни възложената му служебна задача, включително отказвал да г о тества.