Определение № 1784 от 09.11.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 3109/2026
- Вид
- Определение № 1784
- Подписан
- 09.11.2026
- Състав
- Татяна Димитрова Богоева
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1784 гр. Благоевград, 09.11.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:
Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20261210103109 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, против В. М. З., ЕГН **********, от с. *****, с която се иска да се признае за установено по отношение на ответника В. М. З., ********** че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от юрк. Д. П. сумата в общ размер от 2994,96 евро, формирана както следва:
1) главница в размер на 1687.34 евро;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 711,70 евро за периода от 13.05.2023 г. - 18.11.2024 г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 595,92 евро за период от 19.11.2024 г. - 13.03.2026 г.,
4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
С оглед преценка допустимостта на иска и редовността на исковата молба съдът се запозна със свързаното електронно заповедно производство по ч.гр.д. № 458/2026г. по описа на Районен съд – Белоградчик.
След като се запозна с исковата молба и със заповедното производство, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е недопустим, поради следното:
В случая е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 362/30.03.2026г. Изпратена е за връчване на посочения в заявлението адрес с. *****, като съобщението е отразено в ел. папка по делото, с отбелязване от лицето, връчващо съдебни книжа при кметството на селото, че търсеното лице не живее на адреса, от години е в чужбина - ****, на работа. Отразено е в същото, че е уведомен по телефона за задължението си, в края на месеца ще се прибере и ще погаси същото.
След извършена справка в НБД "Население" относно актуални адресни регистрации – настоящ и постоянен адрес, на З., е окрит и друг адрес, различен от съобщения от заявителя, на който е изпратено след това съобщението – в гр. ****. На 20.09.2026 г. и това съобщени е върнато в цялост, с отбелязване от длъжностно лице при Кметство гр. **** - че при неколкократни посещения на адреса, З. не еоткрит, а по данни на посочено с имена и живеещо на адреса лице, макар и не постоянно, З. е в **** на работа и не живее въобще в гр. ****.
1
При тези данни заповедния съд, след като е извършил справка за действащи трудови договори, от която е видно, че липсват такива е постановил Разпореждане № 3891/28.09.2026г., с което е приел, че не е необходимо да се прави опит да се връчи съобщението по реда на чл.47 ал.1 от ГПК чрез поставяне на уведомление по реда на чл.47 ал.1 от този закон, на посочените места на така известения адрес на длъжника, на който той има адресни регистрации – и като постоянен и като настоящ негов адрес, с оглед събраната информация - че той не живее там и съдебната практика в такива случаи.
С Разпореждане № 3908/29.09.2026г. Заповедният съд е счел, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и е дал указания на заявителя по чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК. В едномесечен срок от връчването на съобщението с указанията е подадена настоящата искова молба.
Съобразно чл. 47, ал. 3 ГПК в сила от 31.10.2017 г., когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Съгласно чл. 415, ал. 3, предл. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т .2 ГПК Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.. Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
С оглед така приетите промени, предпоставка за допустимост на исковото производство в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е надлежното връчване на заповедта чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и събрани данни, че лицето не живее на адреса.
Доколкото исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, то същия следва на самостоятелно основание да направи преценка връчена ли е заповедта редовно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - изпълнени ли са предпоставките на чл. 47 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като настоящия съдия докладчик намира, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК не е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Връчване при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК е налице, когато е спазен реда за връчване по ал. 1 и ал. 3 от цитираната норма: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения адрес в заявлението, съответно на постоянния/настоящия си адрес с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47 ал. 1 изр. последно от ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да бъде открит на тях; служебна справка за месторабота на длъжника и връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 от ГПК и след залепване на уведомление и изтичане на срока по ал. 2 от цитираната норма се пристъпва към даване на указания за предявяване на иск по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
В случая макар да са събрани сведения, че лицето не живее на адреса не са изпълнени 2 условията за даване на указания, тъй като не е залепено уведомление и респ. не е изтекъл срокът по чл. 47, ал. 5 ГПК, като заповедта не е връчена по този ред.
Заповедният съд е приел, че не е нужно залепване на уведомление, което не се споделя от настоящият съдебен състав. За да са налице предпоставките за даване на указания за предявяване на установителен иск е необходимо освен да са събрани сведения, че лицето не живее на адресите, да е налице надлежно връчване на заповедта чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което в случая не е изпълнено. Нещо повече, следва да се отбележи, че са налице данни, че лицето ще се върне на адреса и ще заплати задължението си.
Ето защо съдът намира, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 от ГПК, поради което същият е недопустим. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях не е налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Предвид горепосочените съображения исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено. Доколкото прекратяването касае само исковото производство във връзка с необходимостта от предявяване на иск по чл. 422 ГПК, липсват предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение. След стабилизиране на определението ч. гр. д. следва да се върне обратно на заповедния съд, който ще прецени какви последващи действия да извърши, доколкото съображенията и доводите на настоящия съд, не го обвързват.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, депозирана от ищеца “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от **** и **** чрез юриск. Д. П., поради недопустимост на предявения установителен иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3109/2026г. по описа на Районен съдБлагоевград.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Окръжен съд-Благоевград.
След влизане в сила на настоящото определение копие от същото да изпрати за сведение и прилагане по ч.гр.д № 458/2026г. по описа на Районен съд-Белоградчик.
Препис от определението да се връчи на ищеца по реда на чл. 50, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3